Pavilijon - 03 Май 2013

Привет колеги,

Дълго чаках почивните празнични дни и ето, че те дойдоха с пълна сила. Бях направил проучване по картата седмица преди настъпването им и още в първия ден на месеца се отдадох на любимото занимание.

Реката беше напосоки избрана взирайки се по картата предварително, но тъй като разстоянието не беше никак малко се наложи да се изстрелям от големия град още по мръкнало. Надявах се да хвана хубава светлина в ранните часове и да нащракам пейзажни снимки. В което и не сбърках. След няколко часа каране бях вече на реката и отваряйки вратата се чу приятното шумене на премятащата се вода. Тъй като се ръководех от картата и нямах представа каква ще е реката, останах приятно изненадан от нивото на водата. Водата не беше от най-ледената, а това беше важно, тъй като в екипировката липсваха ботушите. Бяха налице любимите ми речни сандали. Както всеки път като тръгна за риба екипировката е доста обемна и съм повече като закачалка с накичени пособия. Фотоапарата през рамо, кепът неотлъчно захванат на гърба, въдиците (2 бр. - една на спининг и една ултра лайт за стръв), и два сандвича в елека:)Бях вече готов и се запътих да се потопя в прохладата на планинската река, която беше нова за мен. А тя ме посрещна с такава красота, че дори и сега като затворя очи все едно съм още там:)

Изображение

Изображение

Посрещна ме и първият обитател на това красиво място. Незнам дъжд ли беше валяло или имаше изпарения, но навсякъде беше влажно и предполагам, че и поради тази причина се бяха размърдали земноводните
Изображение

Стигнах и до първото място и веднага заметнах спининговота въдица със закачена блесна на нея, на която предварително бях премачкал контрите, за минимално поражение по евентуално закачените пъстърви, които независимо от размера връщам обратно в реката. Местата се редуваха едно след друго и всяко едно следващо ми се струваше още по-красиво от предходното. Първият половин час нямах индикация за кълване и се спрях малко да поснимам. Гледки уникални. Викам си "Тук трябва да са":mrgreen:Продължих да зямятам в посока срещу течението блесната във всяко едно перспективно място, с надеждата да се закачи някоя петниста красавица и ето че тя се появи:)
Изображение

Бързо я освободих с предварително охладена ръка и хоп обратно във водата, а тя за нула време се шмугна в дълбокото. Беше риба около 20-22 см. Усмихнах се и продължих нагоре срещу течението. Следваха завои на реката, дълги или широки вирове, а на моменти изглеждащи и доста дълбоки, а по дъното разстелени като килим едри и дребни камъни, идеално укритие за речните обитатели.
Изображение

Изображение

На някои такива спирах за известно време и просто стоях и се потапях в невероятната атмосфера. Чуваха се звуците на пеещите птички, жужащите насекоми и шумът от движещата се планинска вода. Приказно красиво. Слънчевите лъчи започнаха да се прокрадват като отражение по водата и рибите определено са активизираха:)Почти във всяко едно място, в което хвърлях имах преследване на примамката, следваше почукване или направо атака. Рибите започнаха да се появяват една след друга в очертанията на кепа, който започна да влиза в употреба доста често.

Изображение

Изображение

Изображение

Рибите бяха в нормата и около нея и на моменти преминаваха границата от 25 см. Бързо бяха освобождавани и връщани обратно в пенливата вода. Независимо, че рибите не са трофейни и след като съм решил, че ще се връщат незабавно във водата имах желанието и минимално време да излизат от самата нея. Кепът е идеално пособие за тази цел. Рибата си стои в него, откачаш, снимаш евентуално и пускаш обратно. Не се търкаля по камъни, коприви, храсти и т.н. Усмивката започна да грее на лицето ми:). Отново се потяпях в магията на пъстървовия риболов, а това беше важното. Не предполагах обаче, че след съвсем малко време ще се срещна с най-красивата пъстърва, която съм хващал през живота си. Достигнах до един закръглен вир с голяма дълбочина (всъщност като се сетя и дъно не се виждаше). Заметнах блесната и на второто прибиране се закачи една пъстърва, която без да снимам откачих и върнах обратно в територията й. Заметнах отново, диагонално и прибирайки примамката с леко изтичане по течението на водата последва хубав удар и подскоци над водата. Беше пъстърва 30+, но още при самите подскоци се виждаше, че е голяма красавица. Загребах я с кепа и вече можех да я докосна с предварително охладената ръка. Това е най-хубавата пъстърва, която някога съм улавял. Такова струпване на ярки червени точки на живо никога не бях виждал. Щракнах няколко снимки и я върнах обратно във водата, а тясе изстреля като светкавица отново в дълбокото. Каква красота създава природата само. Думи няма човек понякога да я опише, а само да й се наслаждава

Изображение

Изображение

Тази красива риба ми беше достатъчна за целия ден, дори и повече риби да не уловя.

Приятно доволен продължих нагоре по реката, а и без да казвам уникално красивите места продължаваха за следват едно след друго.

Изображение

Изображение

Изображение

Рибите следваха също една след друга, както и редуващите се места

Изображение

Изображение

Изображение

На ето това място ми удари следващата красавица:)
Изображение

Изображение

Обаче, за да е пълна програмата явно не може само риби да се улавят и много сладко би било всичко. Трябваше да е изпъстрено с падания, удряния, свличане по скалите, докато преудолявах следващото препятствие и падане директно във водата заедно с въдиците и фотоапарата. На едно такова падане, едната въдица изчезна. Водата я грабна и я докопах чак в следващия вир в края. Но преди това стабилно си бях изгърмял коляното при едно подхлъзване и цепнал петата от падането в реката. По-нататък по време на предвижването имах още едно пързаляне по склона и отново цамбур в един от вировете, като тогава и един от средните водачи на спининговата пръчка се изкриви стабилно, но остана здрав, а свободната ми ръка е все още изпонадрана стабилно. Всичко това го казвам, защото по такива места е важно наистина да ходят двама души. Определено на тази река, когато и да отида отново, определено ще бъдем двама за по-сигурно. Така при последното падане, където само главата ми остана да стърчи над водата се простих и с кепът:(, който уж на гърба се оказа завлечен от реката, но това го разбрах минута две, докато нареждах монолог от ругатни. Търсих къде ли не, но го нямаше (съжалявам за подаръка бат Димо). Сега определено трябва да се осигуря нов такъв.

Реката ме изпрати в края на деня с цялата си красота.
Изображение

Равносметката за деня беше около 50 уловени балкански пъстърви. Ударите определено бяха над 100. Видяните риби определено бяха повече, които се появяваха като сенки. Размерът им варираше от 18 до 30+, като съм убеден, че има и по-големи:mrgreen:, но друг път ще разбера. Реката определено е жива и се надявам такава да си остане, защото подобни кътчета са вече на изчезване и ако ние не се грижим за запазването им ще останат единствено в спомените ни. Всяка една уловена риба е освобедена преди това с предварително охладена ръка, върната обратно, а куките на примамките премачкани. На стръв имах уловени около 5-6 пъстърви. Всичко останало е на блесна.

Поздрави и наслука на всеки един от Вас:D

<