1.  Ограничаване до минимум на контакта с маломерни риби.
    Това се постига чрез използването на едра стръв на едри куки или големи примамки. Куки № 7  – за риболова на стръв /с два или три ручейника или камоли, едър торняк или земен червей/.  Тези, за които е важна бройката при улова – могат да броят всеки удар за уловена риба, защото ако използват куки №12 или по-малки примамки – може да хващат всичко с размер над 10см. При това по-едрата стръв по-лесно ловят едри риби.
    Ако се установи, че по реката има следи от зарибяване, с много маломерни риби, еднакви по размер, е най-добре участъкът да бъде сменен, тъй като кука № 7 може да бъде нагълтана дълбоко и от 10- сантиметрова рибка. Изключение трябва да се прави само ако пред някой вир има непреодолимо препятствие за рибите – както при изкуствените прагове – което да пречи на разселването им. В този случай е добре да се хванат колкото може повече от рибите и да се пуснат над препятствието.
  2. Не посещавайте често едни и същи участъци на реките.
    Ако всяка събота хващате една и съща риба, а всяка неделя го прави друг – тая риба няма да изкара сезона, дори и да спазвате всички описани тук правила. Ако е  възможно – правете го през интервал от два – даже три месеца.
  3. Как да я хванем
    Методите на риболов трябва да осигуряват максимално предпазване от нараняване или прекалено изтощаване на уловената риба. За целта :
    –    Добре е да се използват по-здрави влакна /най-малко 0.165/ –  за да може рибата да се вади по-бързо, след по-кратка борба. Също и за да не къса лесно и да се мотае с примамката и дълго влакно, стърчащо от устата. Тогава шансовете й са нищожни, независимо от примамката /при блесни и воблери – направо нулеви/. Това ще затруднява придвижването, намирането и улавянето на храна, както и спасяването от врагове /по-големи риби, видри и др./. Все пак – макар и рядко  – са улавяни риби с куки в устите. /По-често – след състезания – но то не е риболов/. Вероятно по-редки са случаите с муха в устата /авторът не знае такива случаи/ и никога с воблер или блесна.
    –    За риболова на стръв и муха – да се използват фабрични куки без контри /barbless/ или с премачкани контри. Тези куки по-малко нараняват рибата и по-лесно и бързо се откачат.
    –    За риболова на стръв – да се ползват най-тънките възможни куки, защото понякога рибата нагълтва до корема, въпреки усилията на риболовеца. Така куката по-лесно ще се разгради. Понякога това помага и за спасяването на такъма. В случаите, когато удари едра риба и изправи куката – доста често е възможно тя да бъде хваната при следващо замятане с по-корава кука или при следващ излет. Куките винаги трябва да са прави, а не орловки или полуорловки – за да могат по-лесно да се извадят, а и при правите куки процентът на рибите, които се откачат е най-малък.
    –    Никога не трябва да се използват за стръв различни видове хайвер или продукти, наподобяващи хайвера. Естественият хайвер е забранена стръв, а изкуствените продукти винаги ще убият рибата, ако успее да ги глътне. Представете си само, че една 120 грамова рибка погълне топче витамин С, предназначено зе 60-70 килограмов човек. Същото важи и за различните малки гумени или силиконови имитации на ларви или насекоми. Те могат да се откъснат заедно с куката и рибата да ги погълне навътре.
    –    Ако рибите ви нагълтват често естествена стръв/повече от една на десет/ – увеличете значително куката и стръвта, или ограничете риболова с естествена стръв. При най-добре спазени правила за хващане и пускане – все пак около 30% от нагълталите риби не оцеляват.
    –    Никога не трябва да се използва повече от една примамка на линията /стръв и муха, две или повече мухи/. Първо – това просто не е честно и не приляга на майстори на риболова. Второ – законът разрешава само две куки /на някои мухари им се иска да вържат и шест, ако могат/. Трето – ако се е закачила на едната кука – има поне малка вероятност другата да се закачи някъде или да се забие в рибата по време на борбата. Дори и да не се закачи свободната кука – тя ще затруднява придвижването на рибата, ако успее да скъса – за което стана дума при здравината на влакната.
    –    След регистриране на кълването не трябва да се изчаква със засичането – за да се намали рискът от дълбоко нагълтване. Ако се откачи голяма риба – тя пак може да удари при следващо замятане.
    –    За риболова с воблери, мъртви рибки и други примамки с две тройки /никога с повече/ – най-добре е едната тройка да се свали, а другата тройка да се замени с единична кука без контри. Има възражения, че това би повлияло на играта /авторът изказва частично несъгласие в тази теза/. Ако няма да махаме тройките – тогава все пак, на едната тройка освен премахването на контрите трябва и да са затъпени върховете. Коя тройка да се премахне или изтъпи зависи най-вече от опита на риболовеца и от стилът, който се прилага – дали се движи по течението или срещу него. Ако ще се сваля тройка – по–добре да е долната, защото задната вероятно участва повече в примамването на рибата. Ако опазването на рибата е основна цел – по-добре да се премахне или затъпи задната тройка – тя по-често наранява рибите при борбата, когато е извън устата. Ако е нагълтана навътре – шансовете на рибата да оцелее стават нищожни. Риби с нанесени външни рани по тялото почти никога не оцеляват /това обяснява и изключително редките случаи на хващане на такива риби, ако изобщо има такива/. Същото важи и ако някоя от тройките, дори и изтъпена, влезе в окото на рибата.
    –    Рибите не трябва да бъдат вдигани над водата, когато това е възможно. Когато са нагълтали навътре – от друсанията се нараняват и пускат кръв под хрилете. Тогава е абсолютно сигурно, че няма да оцелеят. Ако са хванати през устата – понякога се откачат и се удрят в камъните. Ако ударът е през средата на тялото, може да умрат моментално – дори ако са паднали само от 50-тина сантиметра /или нещо вътре им се пука, или гръбнакът се счупва/..
    –    Трябва да се използва кеп – най-добре от гъсто плетена гумена мрежа, без възли – каквито има на дървените мухарски кепове. Възлите повече нараняват /ако е в очите винаги е фатално за рибата/, а и заради дългата мрежа – закачането по храсталаците може да скъса нервите на риболовеца – до степен да намрази идеята C & R. Кепове с найлонова мрежа също трябва да се избягват – пак заради твърдите възли.
    –    Никога не трябва да се замятат примамки в места, от които има голям риск рибата да не може да бъде извадена – например дълбок вир, с гъсто нападали клони, или от високо над дълбок вир, който има надежда да държи големи риби, за които ще е необходим кеп.
  4. Как да се отнасяме с рибите извън водата  
    –    Най-добре е рибата да бъде откачена от куката докато е във водата, без да бъде пипана. Това се постига, чрез използването на кукоизваждач. Най-добрите за целта са хирургическият кохер, с леко извити челюсти, или клещите с дълги плоски челюсти. Като се захване куката – едно леко тръсване най-често е достатъчно. /Добре е да се носи и по-малък кохер, с по-тънки и прави челюсти за откачане на по-малки риби, нагълтали малко по-дълбоко, но не чак в корема/. След откачането на куката – възелът на влакното винаги се проверява, защото може да е наранен.
    –    Често откачането във водата е невъзможно. Тогава основното правило е рибата да прекара най-малко време извън водата и никога да не се поставя върху пръст, камъни, трева, мъх или друго – за да не се нарани от подскачане, да не се свали слузта и да не полепнат разни микроорганизми, които да доведат до заболяване. Може да се пипа единствено с предварително намокрени и охладени ръце. Може да се поставя и върху мокра мека постелка, но това в речния пъстървов риболов много рядко е възможно. Рядкост са случаите, в които се хващат риби с петна от пръсти по тях, предизвикани от пипане със сухи ръце, тъй като най-често рибите заболяват и умират. 
    –   Ако за да се извади куката има риск рибата да бъде наранена – влакното се реже или къса със зъби /така е най-бързо/ непосредствено до устата на рибата и тогава тя се пуска.
  5.  Пускането трябва да се извършва плавно във водата, без рибата да се хвърля отвисоко.
  6.  Подходящи са местата с неподвижна вода или много слабо течение – никога в бързеите.
  7.  Ако рибата е много изтощена, понякога тя няма сили даже да задвижи хрилните капаци и се нуждае от помощ за да са свести. Познава се по това, че при пускане в неподвижна вода не помръдва изобщо. Това не винаги е сигурен знак, защото някои риби имат навика да се правят на умрели и след кратко изчакване – леко побутване по опашката ги изстрелва мълниеносно. Ако рибата не помръдне и тогава – задръжте я леко за опашката в слабо течение – с гръб сочещ нагоре и глава срещу течението. Леки движения напред – назад с ръката /без да се разтърсва/ помагат в такива случаи.
  8.  Ако е възможно – не пускайте рибата във вира, от който е извадена или под него /тя винаги ще се върне пак там/. Когато няма да отнеме време – пуснете я над вира. /Щом вие сте я хванали – тя ще бъде лесна плячка и за недобросъвестните/.