Становище по проект на ЗИД на забрана за извършване на любителски риболов в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за рибарството и аквакултурите за периода 2022-2024 година

ДО: Централно управление ИАРА – гр. Бургас
Бургас 8000 , ул. “Княз Александър Батенберг” 1 тел: +35956 87 60 60 office@iara.government.bg

С КОПИЕ ДО: 

Министерство на земеделието, храните и горите гр. София, бул. „Христо Ботев“ №55
(02) 985 11 383 mail@mzh.government.bg

Министерство на околната среда и водите    гр. София, бул Мария Луйза 22
02/ 940 6000
edno_gishe@moew.government.bg 

Уважаеми дами и господа,

Сдружение „Балканка” е регистрирано като сдружение с нестопанска цел за обществена полза, чиято основна мисия е опазването на биологичното разнообразие в българските реки, с фокус върху опазване и възстановяване на популациите от местната речна /балканска/ пъстърва.  

 От както е създадено, Сдружение „Балканка“ всяка година организира акции в различни части от България, като основното послание, което се опитваме да предадем е: „Да върнем живота в реките …”.

С настоящето писмо възразяваме в обявения едномесечен срок срещу някоипромени, в проекта на ЗИД и даваме нашето обстойно становище към представения за обществено обсъждане на 11.11.2021г. проект на заповед издавана от министъра на земеделието, храните и горите за въвеждане на забрана за извършване на риболов в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите за периода 2022-2024 година.

Една от най-големите битки на нашето сдружение, що се отнася до реките, е битката за запазване на местообитанията, в частност вредите от изгражданите мВЕЦ/ВЕЦ у нас. Сред много хора, не само у нас, но и в чужбина, сдружението придоби статута на институция, когато говорим за вредите причинени от мВЕЦ и запазване на реките, като освен отделните случаи, с които се борим през годините и ежегодно провеждания мониторинг на мВЕЦовете, сме изготвили и 15 жалби до ЕК по отношение на устойчивото нарушаване на националното и международно законодателство по отношение на водите и околната среда. По нашите жалби има дело в Европейския съд, а освен това, 2027г. наближава, тогава ни грози опасност от нова наказателна процедура – този път по Рамковата директива за води.  Като цяло досегашната заповед за периода 2019-2021 на министъра на земеделието и храните беше издадена след обществено обсъждане и консултации, в които сдружение „Балканка“ взе най-дейно участие по отношение на режимите във вътрешните водни обекти. Ето защо общата теза, която защитаваме е, че в изброените в досегашната заповед вътрешни водни обекти не трябва да се изваждат реки и водоеми, независимо в каква категория са вписани. 

Важно: В подкрепа на думите си ви припомням, че голяма част от реките, вписани в заповедта, попадат, по наши предложения, в зона за защита на водите по критерия „стопански ценни видове риба“, съгласно действащ ПУРБ, като по тези реки изрично е забранено изграждането на нови ВЕЦ/мВЕЦ. Призоваваме ви да не правите съществени промени в досегашната заповед свързани с отпадането на реки от заповедта, тъй като това би довело до сериозно правно противоречие с действащ ПУРБ.

За съжаление през последните години се запази тенденцията да се наблюдава увеличение в натиска върху популациите на речна пъстърва от рибари в много речни участъци. Лови се безразборно и не се спазват рестриктивните правила определени в ЗРА относно допустимия размер на уловените риби, период от годината, част от денонощието, количество на улова и др. Отделно, че през последните години сме свидетели на едно безразборно тровени и изсипване на всевъзможни замърсители в реките. Като се добави и бракониерският риболов със забранени от закона методи и средства се предизвиква негативно влияние върху запасите от речна пъстърва (и не само) и въпреки грижите, които полагат сдруженията и риболовните клубове чрез ежегодни зарибителни мероприятия, охрана и прочие. Като се добави и огромният хидроморфологичен натиск, който се създаде последните години върху цялото горно течение на реките в България, съществува огромен риск, застрашаващ възможностите за възпроизводство на този ценен биологичен и стопански ценен вид риба.

Следвайки политиката на сдружението относно намаляване на риболовния и най-вече на бракониерския натиск върху речните екосистеми и рибните популации, намираме, че единственото възможно решение на проблемите се крие във все по-активното въвеждане на практиката „Хвани и Пусни“ по българските реки, която досега беше въведена за всички пъстървови реки през седмица, а за определени реки по точка 4.2. – целогодишно. Сдружението е инициатор на практиката от самото начало. За времето от въвеждането ѝ, досега, макар и да не се спазва напълно, положителните ефекти от тази практика вече са налице за реките със забрана за задържане на улов от балканска пъстърва, макар че са необходими още усилия за пълното й прилагане. Променя се все повече съзнанието на хората, а по няколко места в страната се появиха и доброволни групи, които помагат на служителите на МЗХГ(ИАРА и РДГ) в изпълняването на служебните им задължения. Не случайно днешно време, всеки новосформиран местен Риболовен клуб, който иска да помага в това благородно дело, първото заявява желание за въвеждане на режим „хвани и пусни“ по дадена река или участък от река.

Освен намаляване на бракониерството, режимът спомага за установяване и на други нарушители по реките, като например на нерегламентирано заустване на отпадни води от новопоявили се или действащи хотелски комплекси, предприятия и други; безразборно изгребване на баластра от руслото на реките и др, което дава възможност да бъдат сигнализирани компетентните органи и да се потърси отговорност на нарушителите. Така гражданите биват въвлечени в процеса на управление и охрана на речните басейни.

През последните 10тина години, сдружението проведе десетки акции по реките на България, където почистваме, в някои случаи и зарибяваме, но най-важното – винаги се опитваме да включваме местни хора от градовете и селата. Водени от нашите лични подбуди, нашите акции се провеждат приоритетно на реки, в които е въведен именно специален режим на риболов за балканската пъстърва – „хвани и пусни“. През годините извлякохме десетки тонове боклук от коритата на реките, който беше с помощта на местните управи депониран на регламентирани за целта места. Последната ни акция, която се проведе на 30.10.2021г. беше отново на една от реките, река Треклянска, за която ще стане дума поподробно в настоящето становище по-долу. Извлякохме от реката над 1 тон боклук, а в акцията се включиха не само риболовци, но и кметовете на община Трекляно и село Пещера.

Освен това, в периода 2017-2021г. Сдружение Балканка организирахем и проведохме зелени училища за деца и възрастни със съдействието на общините на край следните реки: Бели Вит, Искър, Въча, Ботуня, Росица. Вярваме, че примера към децата е много съществен за подобряване културата сред нас и на риболовците за опазването на природата, в частност на реките. Тези събития са много магнетични и хората много ги харесват. В последните години наблюдаваме все повече инициативи за организиране на зелени училища и от други клубове.

Ето защо, ние декларираме, че сме твърдо против да се вадят реки и водоеми от списъците на забраната по области и видове ограничения /пълна забрана за риболов или забрана за задържане на улов от балканска пъстърва/, като подчертаваме, че това се отнася особено за реките, включени по т.4.2 от досега действащата заповед. Считаме, че единствено възможна и допустима промяна е да се добавят и други реки, в които е забранено задържането на улов от балканска пъстърва, а защо не и на други видове риба, като така се даде възможност режимът да обхване още по-голяма част от страната.

В резултат на гореизложеното и декларирайки, че сме запознати с текста на представения проект на заповед издавана от МЗХГ във връзка с чл.30, ал.3 т.1 от ЗРА, в качеството си на председател на УС и отговорник по проблемите свързани с околната среда в Сдружение „Балканка“ – гр.София и отчитайки особеностите на отделните реки, бивайки запознат с вредите и ползите от извършвания риболов, предлагам на вашето внимание пълен преглед точка по точка на цялата заповед и нашите мотивирани предложения:

I. За представения проект, в т.4.1., нашето становище е следното (допълнителните текстове и коментари ще дам в червено, а текстовете в черно са съгласно представения ЗИД, без изменения):  

Област Благоевград

• р. Чакалица, р. Славовска, р. Септемврийче и р. Кривия улук, притоци на р. Благоевградска Бистрица, преминаващи през обособените едродивечови стопанства „Тапането” и „Добро поле” от вливанията им в р. Благоевградска Бистрица до територията на Национален парк Рила на територията на община Благоевград;

• р. Лебница – от извора ù до вливането на река Ивановска в нея (под с. Иваново, общ. Петрич);

• горното течение на река Ощавска с притоците ú р. Мочуришка и р. Бяла река- от водохващането на Малка водноелектрическа централа на кота 1045 м (с координати 41.815910° N, 23.265600° E), до границата на Национален парк „Пирин“ на територията на община Кресна;

• р. Градевска – от моста при горския кантон в местност Мразеница (с координати 41.898784° N,

23.320829° E), общ. Разлог до границата на Национален парк „Рила“;

• р. Стружка (приток на река Градевска) – от водохващането на МВЕЦ Баба Цвета (с координати

41.902139° N, 23.298611° E) до границите на Национален парк „Пирин“, общ. Симитли;

По настоящем водохващанията за мВЕЦ Баба Цвета са демонтирани в края на 2020г. Трябва да се дадат нови координати и да се промени текста на заповедта. Нашето предложение е да отпадне само текста „от водохващане на мВЕЦ Баба Цвета“.

• p. Перлеш от извора ù до вливането в р. Десилица на територията на община Банско;

• р. Десилица – от хижа „Гоце Делчев“ (с координати 41.769162° N, 23.550387° E) до разсадника на ТП „Държавно Горско Стопанство Добринище“ (с координати 41.769682° N, 23.550317° E) на територията на община Банско;

• р. Безбог (Манастирска) – от местността „Ралеви лъки“ (с координати 41.775036° N, 23.588800° Е) до вливането и́ в р. Места на територията на общ. Банско;

• р. Мелнишка – от с. Кърналово до Паркова зона на Национален парк „Пирин“, общ. Сандански;

Сбъркано е името на селото и координатите. Предлагаме:

р.Мелнишка – от мост в с. Кърланово с координати (41.543906, 23.417348) до Парковата зона на Национален парк „Пирин“, общ. Сандански 

всички реки на територията на Национален парк „Рила“ и Национален парк „Пирин“, за които има установена забрана съгласно Плановете за управление.

Област Бургас

• Нямаме възражения

Област Варна

• Нямаме възражения

Област Велико Търново

• Нямаме възражения

Област Габрово

• р. Росица с притоците и́ – р. Благарещица, р. Цървулщица, р. Зелениковец – до долния (първия) мост на

с. Валевци (с координати 42.837804° N, 25.085490° Е);

• реките Маришница и Голешица от изворите до вливането им в р. Росица при махала Тумбалово, сeло Стоките;

• р. Мокра бяла и р. Суха бяла от изворите им до двата моста на с. Валевци;

Този текст звучи неясен и доста грешен дори за нас! Двете реки принципно се сливат много над село Валевци и образуват река Бяла, която се влива в река Росица при село Валевци в точка с координати: 42.838274, 25.084967

• Паничарка с притоците ù – р. Борущица, р. Левичарка, р. Топлешка;

• яз. Христо Смирненски (съгласно Приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11. 2008 г.);

• р. Козята река с притоците ù – р. Зеленишка и р. Белилска река от изворите им до рибарника в махала Червен бряг (с координати 42.806750° N, 25.303659° Е;

Тези реки са почти целогодишно пресушени, за което многократно сме сигнализирали. Съответно, дългогодишната забрана по тях не е довела до развитието на живота. Река Белилската едва над открито водохващания на СД „Христо Смирненски“ с координати 42.799115, 25.283492 има вода и съответно живот. Габровци наистина в района са оставени без реки, където да общуват с природата. Може би трябва да се помисли за тази възможност, това трябва да е съобразено с целите за управление на ПП „Българка“ и с обявените санитарно-охраняеми зони по реките над Габрово, като разбира се, а ко се възприемат участъци от реки, те трябва задължително да бъдат в режим „хвани и пусни“. Наличието на охранявана защитена територия донякъде, съчетано с появата на съвестни риболовци донякъде би подпомогнало борбата с бракониерството по последните популации на пъстърва в района, там където изобщо са останали. Тук при огромния хидроморфологичен натиск върху реките трудно можем да говорим за естествено възпроизводство, тъй като рибите няма откъде да дойдат и са възпрепятствани от извършването на миграции, като малки популацийки са затворени в къс участък от реки.

• р. Янтра – от извора и́ до кв. Ябълка (с координати 42.781669° N, 25.392247° E);

• р. Янтра – от Баев мост (с координати 42.871103° N, 25.318229° E) до моста на комплекс „Христо Ботев“ (с координати 42.861317° N, 25.322371° E);

• р. Янтра – от моста под с. Скалско (с координати 42.985571° N, 25.367458° E) при път 5002 до моста в с. Гостилица – път 609 (с координати 43.06954° N, 25.389302° E);

• р. Сивек – от откритото водохващане в с. Потока (с координати 42.766096° N, 25.365438° E) до местността „Тракулското” (с координати 42.748048° N, 25.352980° Е);

Описаните координати на местност „Тракулското“ са при самите извори на реката, съответно може би текстът трябва да се промени така:
р. Сивек – от изворите до откритото водохващане в с. Потока (с координати 42.766096° N, 25.365438° E);

• р. Бялата река – от откритото водохващане до моста на квартал „Шумели”;

Описаният в заповедта участък е с дължина около 100м и обикновено няма вода и трудно ще се постигнат целите на забраната.
Откритото водохващане е с координати 42.780903,25.384571.
Мостът в кв. Шумели е на 20м от вливането на река Бяла в река Янтра. Предлагаме този участък да отпадне.

• р. Дряновска – от Дряновския манастир (с координати 42.949235° N, 25.432786° E) до с. Цинга (с координати 42.964924° N, 25.439577° E);

• p. Плачковска – от извора до моста на разклона за с. Кръстец (с координати 42.817928° N, 25.489824° E);

• р. Тревненска – от моста на с. Добревци (с координати 42.882670° N, 25.497210° Е) до моста на тунела (с координати 42.917293° N, 25.477334° Е);

• р. Тревненска – от моста до кв. Тепавица (с координати 42.861564° N, 25.475162° Е) до моста на с. Добревци (с координати 42.882670° N, 25.497210° Е);

• всички реки и водоеми на територията на Национален парк „Централен Балкан“, съгласно Плана за управление на Парка.

Област Добрич

• Нямаме възражения

Област Кюстендил

• Нямаме възражения

Област Кърджали

• Нямаме възражения

Област Ловеч

• р. Бели Вит – от бента на м. „Скрибътна” (с координати 42.903668° N, 24.308844° Е) до бента на м. „Воловийте” (с координати 42.924179° N, 24.247700° Е);

• р. Костина – от грaниците с Национален парк „Централен Балкан“ до вливането ù в река Бели Вит;

• р. Черна река – от извора до сливането ù с река Дебeлещица;

• р. Бели Осъм – от извора, заедно с притоците ù до сливането ù с река Козешица;

• р. Жална – от извора до сливането ù с река Кнежа;

• р. Зеленика – от извора до сливането ù с река Бели Осъм;

• р. Черни Осъм – от извора до сливането ù с река Краевица;

• р. Пръскалска от извора до ВЕЦ „Видима” (с координати 42.780940° N, 24.921591° Е);

• р. Острешка от извора до местност „Баронов мост“ (с координати 42.800225° N, 24.982202° Е);

• р. Стърна – от извора до първия мост;

р. Стърна – от извора до първия мост (42.769465,24.890615) – да отпадне – попада изцяло на територията на НП Централен Балкан, за където има цялостна забрана съгласно плана за управление!!!;

• р. Зла река – от извора до приток „Мусев дол” (с координати 42.811925° N, 24.854498° Е);

• р. Брязово – от извора до вливането ù в река Бели Вит;

• р. Горуньово – от извора до вливането ù в река Бели Вит;

• всички реки и водоеми на територията на Национален парк „Централен Балкан“, съгласно Плана за управление на парка.

река „Дебелещица (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави;

Тази река е част от системата на река Бели Вит в района на с. Рибарица. Реките там са или забранени, или в режим „хвани и пусни“. Ако реката бъде извадена от т.4.1 то е логично тя да се добави в т. 4.2, още повече, че това е една от размножителните реки във водосбора на реката и звучи абсурдно да се остави свободна. Такава чиста и красива река много бързо може да бъде унищожена.

• Река „Козещица” (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави към т.4.2,а не да отпада;

• Река „Кнежа”  (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави към т.4.2, а не да отпада;

• река „Краевица” (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави към т.4.2, а не да отпада;

За река Краевица е  допустимо отпадане на забраната за риболов да е за участъка от реката извън обявената СОЗ – пояс I – ще запишем към т.4.2 предложението

• Река „Топля” от изворите до вливането ѝ в язовир „Сопот” (Съгласно РД 09-69/01.02.2019);

 Река Топля е една от 3-те реки в Северна България, където все още е установено наличието на главоч / Cottus gobio, вид с висока консервационна значимост, включен в червената книга на РБ в категория критично застрашен вид. Местообитанията на видът в България принципно се опазват и всички участъци от реки, където се среща са включени в някакъв специален режим. Главочът не е риболовен обект и евентуална заплаха би дошла единствено в резултат на зарибителни мероприятия с хищната речна балканска пъстърва или бракониерски прояви. Присъствието на съвестни риболовци, за които риболовът е просто начин за общуване с природата, би единствено спомогнало за опазването на реката и осъществяването на по-добър контрол. Затова изваждането на река Топля от т.4.1 принципно не е редно. Подобно твърдение е изказвано и в становища на български хидробиолози неведнъж. Необходимостта от специален режим се обуславя от факта, че тази изолация е изолирана и ако бъде подложена на негативно въздействие бързо може да бъде приключена. Разбира се по преценка може да се добави в т.4.2 – нещо, което ние ще подкрепим.

 Обръщам Ви внимание и че всички реки допълнени с червено попадат в зона за защита на водите по критерия „стопански ценни видове риба“, където е забранено изграждането на хидротехнически съоръжения (ВЕЦ и други, които биха увеличили хидроморфологичния натиск върху реката), включена в действащия ПУРБ на БДДР 2016-2021г. по наше предложение, а ще настояваме да се включат и в новия.

 Ето защо нашата препоръка е да не отпадат от заповедта, а при възражения от местните, че риболовът е твърде дълго забранен – то да се преместят към т. 4.2 на заповедта при необходимост.

Област Пазарджик

• Водоем № 141023 в землището на с. Бошуля, общ. Септември.

• р. Аландере (Равна) – от местност „Софан“ (с координати 41.906079° N, 23.877695° Е) до местност „Арнаутска поляна“ (с координати 41.9144878° N, 23.8170964° Е);

• р. Софаница – от местност „Дългия мост“ с координати (41.918913° N, 23.924004° Е) до местност „Софан“ (с координати 41.906079° N, 23.877695° Е);        –       

• р. Крива река – от местност „Софан“ (с координати 41.905931° N, 23.878039° Е) до местност „Циганска лъка” (черен път с координати 41.882303° N, 23.874171° Е);

• р. Баталач – от водохващането на яз. Батак (с координати 41.929794° N, 23.959050° Е) до местност „Сухата лъка“ (с координати 41.945638° N, 23.937594° Е);        –       

• р. Тели дере – от местност „Зайков дол“ (с координати 41.882703° N, 23.954404° Е) до местност „Крачановото“ (с координати 41.858521° N, 24.010669° Е);

• р. Яденица – от местността „Криеница“ до с. Голямо Белово;

Възразяваме най-категорично по няколко причини. 

Първата е, че така записан текстът на заповедта е крайно неясен, Въпросната местност не я открихме на никоя топографска и военна карта, с която разполагаме. Допитахме се и до риболовци, които посещават реката от седемдесетте години на миналия век, които също не са чували за местността „Криеница“. До с. Голямо Белово също е с неопределени координати.

Това е една от най-приказните реки в областта, а и все пак с настоящата заповед много реки са предложени да бъдат забранени, което ощетява риболовците във възможността им да практикуват своето хоби. 

Все пак ние считаме, че река Яденица трябва да бъде включена по някакъв начин в заповедта, с оглед опазването на реката от бъдещите инвестиционни намерения – поне два мВЕЦ-а, сечи на крайбрежна растителност, а освен това и бляновете на хидроенергийната мафия за язовир Яденица.

Ето защо правим следното предложение

Нашето предложението е към т.4.1  да се добави следния участък:

р. Яденица – от изворите заедно с притоците до вливането на река Юндолска (с координати 42.100984° N,23.890899° Е)

Считаме, че е справедливо изворите на реката, където тя става вече относително малка и с труден достъп, принципно да бъдат забранени за риболов, за да се опазват размножителните участъци по реката. Още повече, че река Юндолска е значително по-замърсена река и не-толкова атрактивна за пъстървите, а и на нея в ниското има открито водохващане на СД „Яденица“, което напълно блокира миграцията на риби и други водни организми.

Ако това предложение не бъде възприето, то тогава настояваме цялата река да се вкара в режим „хвани и пусни“ за балканската пъстърва по т. 4.2 от заповедта. Там ще запишем предложението ни за долния участък на реката.

• р. Чепинска – от парк „Клептуза“ до местност „Сухата лъка“;

Подкрепяме напълно становището и мотивите на СНЦ „Рибарско сдружение НИЛЕТ“, гр. Велинград, които са наши дългогодишни приятели и с които провеждаме редица съвместни инициативи по реките.

• р. Абланица – община Велинград;

Подкрепяме напълно становището и мотивите на СНЦ „Рибарско сдружение НИЛЕТ“, гр. Велинград, които са наши дългогодишни приятели и с които провеждаме редица съвместни инициативи по реките.

• р. Стара река – от ВЕЦ Пещера до град Пещера;

Подкрепяме напълно становището и мотивите на СНЦ „Рибарско сдружение НИЛЕТ“, гр. Велинград, които са наши дългогодишни приятели и с които провеждаме редица съвместни инициативи по реките.

• всички реки и водоеми на територията на Национален парк „Рила“, съгласно Плана за управление на парка.

• Биндерски дол (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави; –              Епитров дол (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави; – Тузленски дол (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави.

Интересен факт е, че в областта са предложени за забрана сравнително по-големи и събирателни реки, вместо да влязат в режим „хвани и пусни“ и които могат да понесат някаква риболовна преса, а пък малките приточета, които бяха забранени последните години, защото ловните от Велинград си ги бяха зарибили и имаше статии за това в медиите, 3 години по-късно са извадени от заповедта, може би защото се очаква рибите да са достигнали „трапезен“ размер, ако мога да се изразя на жаргона на местните. 

Надявам се политиката на ИАРА, какъвто е и контекста на заповедта да е насочена към опазване на рибите, а не към задоволяване на нечия трапеза с рибки по 20см, каквито трудно достигат в малките рекички, които пък дори са отпаднали. Още повече, че всички реки над Велинград и Пазарджик са подложени на зверско хидроморфологично въздействие от каскадите на НЕК, а в някои случаи са напълно пресушени.

Смятаме, че реките наистина ще бъдат най-добре опазени, когато местните рибарски сдружения, като „НИЛЕТ“ подпомогнат ИАРА и РДГ в опазването на рибните популации. Нека не забравяме, че точно съвестните риболовци спазват законите, а по редица забранени реки се установяват нарушения, точно заради липсата на достатъчно контролен капацитет.

Област Перник

• Нямаме възражения

Област Пловдив

• р. Тъмръшка с притоците ù – от местността „Момин мост“ (с координати 42.011734° N, 24.586244 °Е) до с. Първенец (с координати 42.065760° N, 24.655493° Е);

Възразяваме. Предлагаме този текст да отпадне от т.4.1 и реката да се добави в т.4.2, където ще я запишем. Това е една приказна река, с голям потенциал, сравнително охранявана в горната си част. Единственото негативно въздействие оказва построения мВЕЦ, който обаче е един от малко, които не сме снимали да пресушават реката, поради което го даваме за пример в някои случаи. Живот има между водохващането и сградата на ВЕЦ-а. Разбира се винаги е имало и браконерство и забраната на тази сравнително трудно достъпна река, особено в участъка, няма да промени с нищо набезите на бракониери. Тази река трябва да бъде в режим „хвани и пусни“, както беше и преди. Няма никаква логика за това реки, които преди са били в режим „хвани и пусни“, да се забраняват.

• р. Белишка – от извора до моста на разклона за с. Борово (местността Паткарника – старото пъстървово стопанство) (с координати 41.844003° N, 24.847174° Е);

• р. Крушовска река – от изворите до вливането ѝ в река Манастирска;

• р. Сушица с притоците ѝ – от извора до вливането ѝ в река Лъкинска (Юговска);

• р. Манастирска – от изворите (с координати 41.708250° N, 24.812190° Е), до водопада на местността „Крушов четал“ (с координати 41.769117° N, 24.861438° Е);

• всички реки и водоеми на територията на Национален парк „Централен Балкан“, съгласно Плана за управление на парка.

• р. Върлишница  – от извора до ЖП моста (42.687585° N, 24.445524° Е) (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави, попада в ЗМ Върлишница по ЗЗТ;

• р. Падеш – от пътния мост (42.669393° N, 24.497495° Е) до вливането на Дебелоделещица в р.Права (42.654704° N, 24.487501° Е) (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави;

• р. Белешница – от изворите заедно с притоците до пътния мост на разклона за местност ”Попското” (42.644326° N, 24.504586° Е) (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави;

• р. Дълга – от изворите заедно с притоците до разклона за местност ”Дълга” (42.689402, 24.435636) (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави;

Единствените естествени места, където могат да се размножават пъстървите от река Стряма са десните притоци на реката над Клисура. Ето защо е редно да се запазят режимите по тях, като сме направили леки модификации в текстовете с цел по-малко описания, водещи до объркване.
Тези реки като цяло са малки и неподходящи за режим „хвани и пусни“, няма и пътища край тях.

Област Смолян

• Нямаме възражения по предложенията, с изключение на:
  За Област Смолян единствено възразяваме срещу въвеждането на пълна забрана за риболов по река Караджадере. Знаем, че районът е популярен за рекреационен туризъм, но до нас е достигала информация и за нагло бракониерство по реката. Само присъствието на съвестни риболовци, може да има успех в този случай. Ето защо предлагаме, забраната по т. 4.1 да се въведе както следва:

р. Караджа дере с притоците ù – от извора до вливането на река Кочоолудере(с координати 41,675544° N, 24202082° Е)

Област София н София-град

• р. Меде дере – в района на ДЛ Копривщица по цялата ú дължина от изворите до точка (с координати 42.550203° N, 24.354758° Е);

• р. Габровница – в района на ДС Своге от изворите до вливането на Брезовска река( с координати 42.982808° N, 23.498511° E) при разклона за село Брезовдол:

Тази река задължително трябва да остане в някакъв режим. Сдружение Балканка от години полага грижи за реката с помощта на местни риболовци. Не ни е известна причината реката да беше забранена до манастир Седемте престола предните години, затова сме коригирали текста на заповедта съгласно познанията ни за реката.

• р. Дълга – от извора до местността Косица (с координати 42.813190° N, 24.200413° Е);

• р. Свинска – в района на ДС Етрополе по цялата ù дължина;

• р. Еленска – в района на ДС Пирдоп от изворите й до базиликата „Свети Илия” (с координати 42.732054° N, 24.221517° Е);

• р. Чавча – в района на ДС Костенец от изворите ù до курорта на с. Костенец (с координати 42.249632° N, 23.806016° Е);

• р. Урдина – от изворите до вливането ù в р. Черни Искър;

• p. Кору дере; 

• р. Куфарита;

• p. Ечемишка – в района на ДС Ботевград по цялата ù дължина (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави;

• р. Леви Искър – общ. Самоков от изворите до вливането ù в р. Черни Искър;

• р. Нишава в центъра на гр. Годеч – участъка на трите градски моста (от мост с координати 43.017758° N, 23.050432° Е до мост с координати 43.014575° N, 23.044757° Е);

• всички реки на територията на Приден парк „Витоша“, съгласно Плана за управление на парка;     

• всички реки и водоеми на територията на Национален парк „Централен Балкан“, съгласно Плана за управление на парка;       

• всички реки и водоеми на територията на Национален парк „Рила“, съгласно Плана за управление на парка.

Област Стара Загора

• р. Лешница – от извора ù по цялото поречие до бариерата на Държавно ловно стопанство „Мазалат” при с. Ясеново;

• р. Габровница с притоците ù – от извора до бариерата на Държавно ловно стопанство „Мазалат” при с. Скобелево;

Възразяваме категорично срещу тази забрана. Реката в участъка от години е в режим „хвани и пусни“. Преместването и от т.4.2 в т.4.1 е немотивирано и без научна обосновка. Освен това, там от много години има спор, между ловците и риболовците, тъй като ловците се опитват да третират реката като „частна река“ и искат пари на риболовците, за да ловят риба. Крайно време е да се спре с покровителството на интересите на ловните да завземат държавни територии чрез забраната по чл.30 от ЗРА. Реката в участъка е силно вкопана, пътят над реката е разположен висок над реката и е широк, добре видим, така че няма опасно за излишни конфликти. Единствен интерес от забрана на реката биха имали ловните, които предпочитат да не им се пречка никой по реката.  Затова предлагаме текстът по т.4.1 да се промени така:

р. Габровница с притоците ù – от извора до долната граница на НП „Централен Балкан“ (с координати 42.704121° N, 25.184848° Е)

Участъкът от реката под тази точка предлагаме да се добави в т.4.2, както беше досега.

• р. Кадемлийска, десен приток на р. Тъжа – по цялото й поречие – да отпадне;
  -Река Кадемлийска е разположена изцяло на територията на НП „Централен Балкан“, за където има пълна забрана за риболов съгласно ПУ на НП „Централен Балкан“. Река Тъжа в района има няколко притока, в които също има пъстърви, но те попадат под общото правило за забрана на риболова в НП Централен Балкан.

• р. Селченска – от извора по цялото поречие до гр. Мъглиж (с координати 42.618624° N, 25.544227° Е);
  Възразяваме срещу така предложения участък. Река Селчанска е забранена от много години без това да е особено мотивирано. Известно ни е нарушаването на забраната и зарибяването на реката в района от местни ловни дружинки и други. Освен това, в горния край на реката все повече започва да се развива рекреационния туризъм. Считаме, че реката има потенциал да предложи на хората дошли в района и възможност за риболов, без това да уврежда популациите, като единствено ще се извлекат ползи за района. Все пак добре е да се остави един буферен участък, в горния край, над село Селце, където реката да продължи да бъде забранена, а за долния участък под селото да се въведе режим „хвани и пусни“. Въвеждането на режим „хвани и пусни“ е в унисон със заповедта за обявяване на ЗМ Мъглижка Клисура (Заповед No.309 от 10.04.1986 г.,) по поречието на река Селченска над гр. Мъглиж. В този ред на мисли, в т.4.1 предлагаме да се запише следното:
  • р. Селченска(Мъглижка) – от извора до моста в село Селце (с координати 42.681597° N, 25.537596°Е)
    
  • р. Енинска – от извора, заедно с притоците по цялото поречие до границата на резерват Камешница (с координати 42.684573° N, 25.420942° Е);
    Необходимо е забраната за риболов в резервата да се упомене и в тази заповед, където е най-достъпна за риболовците.

• всички реки и водоеми на територията на Национален парк „Централен Балкан“, съгласно Плана за управление на парка.

Област Сливен

• р. Луда Камчия и нейните притоци от изворите до с. Ичера, община Сливен(Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави;

Изваждането на реката е немотивирано, като познавайки участъка, считаме, че реката е малка и лесно може да бъде обезрибена.

Област Ямбол (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави;

• р. Синаповска;
• р. Тунджа – в участъка на резерват „Горна Топчия”;
• р. Тунджа – в участъка на резерват „Долна Топчия”.

Отпадането на реките е немотивирано, а участъците в резерватите, където риболовът е забранен, е добре да бъдат посочени в тази заповед, където е най-достъпна за риболовците.

Към предложените забрани за риболов в хидротехнически съоръжения нямаме забележки и коментари.

Област Хасково (Съгласно РД 09-69/01.02.2019) – да се добави;

• р. Харманлийска – горното течение от моста преди с. Караманци на запад до излизането от територията на областта;
• р. Чулфанска(Банска) – от с. Сусам на запад до границата с област Пловдив, през месеците юли, август и септември;
• Участъци от река Арда преминаващи покрай защитени местности („Черната скала”, „Големия Сипей” и др.).

Заключение към т.4.1

Предлагаме, въпреки, че не е задължително, да се вкара за всички области текст, че в границите на защитени територии по ЗЗТ се прилагат режимите определени със заповедите за обявяването им, защото в противен случай, за много риболовци, настоящата заповед е единствен източник на информация. Има ЗМ и резервати, в които риболовът е забранен, но те са извън териториите на природни и национални паркове, които пък са вписани в настоящата заповед. Трябва да има един унифициращ текст според нас, който да препраща хората да правят справки. Още по-лесно ще е, ако тези водни обекти бъдат ясно определени, да се провери, дали риболовът в тях е забранен и, ако е забранен, същите да се впишат в текстовете по заповедта, а не просто да отпадат. Имаме подобен пример с други ЗМ, нека не пропускаме такива

II. За представения проект, в т.4.2., отправяме следните мотивирани предложения по области

(допълнителните текстове и коментари ще дам в червено, а текстовете в черно са съгласно представения ЗИД, без изменения):

Област Благоевград

• р. Черна Места с притоците ù, от границите на Национален парк „Рила“ до вливането ù в река Места;

• р. Бела Места с притоците ù, от границите на Национален парк „Рила“ до вливането в река Места.

• р. Благоевградска Бистрица с притоците ù, от границите на Национален парк „Рила“ до вливането в река Струма.

Река Благоевградска Бистрица е продрана от множество ВЕЦ и каскади от ВЕЦ. В реката все още има малко вода и в нея живеят риби. Изваждането и от т.4.2 е немотивирано и може да обслужва единствено „месарските“ интереси на някого. Имайте предвид, че предложението за режима по реката преди беше подкрепено и от ихтиолози към НПНМ – БАН. За да се запазят последните риби в реката е нужно гражданско присъствие на съвестни риболовци.

Област Видин

Напълно подкрепяме направеното предложение и разширението на заповедта с нови реки. Обръщам внимание, че тези реки са подложени на зверски хидроморфологичен натиск от изградени по тях мВЕЦ

Област Габрово

• Нямаме забележки

Област Кюстендил

• р. Драговищица с притоците ù – от държавната граница на България до вливането ù в река Струма; 
• р. Струма – участъка от границата с административна област Перник до моста на с. Шишковци /с координати ° N 42.362937, 22.718915°Е/

• р. Рилска с притоците ù – от границите на Природен парк Рилски Манастир до вливането в р. Струма;

• р. Елешница с притоците – от изворите до вливането в река Струма; 

• р. Треклянска (Раянска) с притоците – на територията на областта.

Възразяваме категорично срещу отпадането на трите реки в Област Кюстендил от режим на заповедта по т.4.2. Подобно предложение е абсолютно немотивирано и лишено от всякаква идея. То може да обслужва единствено интересите на тези, които искат да си папат пъстърви по малки планински реки. При положение, че има стотици места, където да се риболовства и риболовът по тези реки е разрешен, без проблем да се прибират кефали и мрени, целта на отпадането е ясна. 

Реките Елешница и Треклянска са едни от най-магичните реки в България, които опазват популацията от автохтонен вид пъстърва Salmo macedonicus. Едни от малкото реки в България, останали все още диви, без ВЕЦ-ове и сериозни прегради, които да възпрепятстват миграцията на рибите. И двете са част от системата на река Струма, в която също има пъстърви в района на устията на реките, като същите служат за размножителни реки на рибите от река Струма. Вече съществуват солидни научни доказтелства, че във водосборите на реките Струма, Места и Марица, автохтонният вид пъстърва е Salmo macedonicus (Karaman, 1924)(Simić and Šorić, 2006; Kottelat and Freyhof, 2007; Brutto et al., 2010; Kohout et al., 2013; Zogaris et al., 2014; Barbieri et al., 2015; Marić et al., 2017). В съседна Гърция, която споделя водосборите на тези три реки с нас, за опазване на популациите и местообитанията на ендемичната македонска пъстърва се обявяват специални защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. В книгата „Сладководните риби и миноги на Гърция“ (Barbieri et al. 2015) е записано, че в Гърция, вида се среща в малки реки от водосбора на Струма, има по-широко разпространение във водосбора на Места и че във водосбора на Марица, македонската пъстърва се среща само в България. Zogaris et al.(2014) заключават, че македонската пъстърва е вид, за който Гърция трябва да проведе мониторинг и да докладва за състоянието на вида към Европейската комисия съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕИО.

За съжаление, България все още не взема под внимание наличието на ендемичния вид македонска пъстърва в част от реките ни, въпреки че водещи български ихтиолози от години проучват вида и са го съобщавали за множество реки в егейския ни водосборен басейн. Страната ни не оценява състоянието му, не опазва местообитанията му и не прилага мерки за възстановяването му. В същото време, македонската пъстърва в Гърция и съответно на територията на целия Европейски съюз е в лошо, незадоволително природозащитно състояние и Гърция прилага специални мерки за възстановяването на вида, а Европейския съюз осигурява средства за целта. Положителна скорошна промяна у нас е включването на македонската пъстърва в Приложение 2 на Закона за рибарството и аквакултурите.

Специално за река Треклянска искаме да изкажем и нашите наблюдения и хопотези за последните 4 години. На няколко пъти получихме сигнали, а и от личен опит установихме, че по някаква причина след 2016г. популацията на всякаква риба в реката силно намаля. В същото време няма някакви съществени промени по реката – риболовът беше „хвани и пусни“, няма замърсители, бракониерството си беше на нивото, каквото си е било и преди това. Отдаваме това на факта, че през 2016г., когато зароботи ВЕЦ-а на стената на яз. Пчелина, рибите в река Струма бяха зверски изтровени. Данни за това има и в доклад на учени от НПНМ-БАН: https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/Pchelina- Struma%20FINAL.pdf

Съответно река Треклянска, която дълги години се е подхранвала от популацията на рибите в река Струма, която е много по-голяма и хранителна река, вече е с нарушена екология и бракониерските прояви са започнали да вземат превес, а и не само. Тровенето по Струма продължи регулярно през годините, като всеки път се откриваше мор на рибите.

Това, което е хубаво, че едва през 2021г. МОСВ забрани водовземането от язовира за нуждите на мВЕЦ Пчелина. Това дава надежди, че екологичното състояние по реката ще се възстанови, но ни показа и колко е крехка системата. 

Река Рилска пък е подложена на зверски хидроморфологичен натиск извън границите на парковото управление и съответно режим различен от „хвани и пусни“ би означавал бързо унищожение на много крехката рибна популация.

Още един мотив е, че по тези реки има планове за бъдещи инвестиционни намериния за изграждане на ВЕЦ-ове, които трябва да не допускаме с оглед доказаното негативно въздействие на деривационните централи.

Ето защо смятаме, че режимът и по трите реки трябва да се запази, още повече, че любителския риболов в България е крайно либерализиран, и срещу заплащане на минимална такса за риболов и при минимални условия, хората имат достъп до огромен рибен ресурс. В крайна сметка за района на Кюстендил един от основните отрасли трябва да бъде туризма. Реките в региона предлагат страхотни условия за любителски риболов, а за да се връщат хората отново и отново, те трябва да откриват богати на риба води, а не изтарашени от браконери реки. При сегашните ресурси и капацитет за контрол на държавните органи, считаме че единствено гражданското присъствие и трудния достъп ограничава до някаква степен бракониерството.

Област Ловеч

• р. Черни Вит от границата ù с Национален парк „Централен Балкан“, заедно с притоците ù до ВЕЦ-а (с координати 42.834425° N, 24.193602° Е) при отбивката за с. Ямна;

• р. Стара Рибарица – от границата ù с Национален парк „Централен Балкан“ до сливането ù с река Бели Вит;

• р. Заводна – от границата ù с Национален парк „Централен Балкан“ до сливането ù с река Бели Вит;

• р. Златна Панега – под стената на яз. Луковит (с координати 43.199196° N, 24.156367° Е) до бента в долния край на гр. Луковит (с координати 43.208250° N, 24.168971° Е);

Възразяваме категорично срещу отпадането на участъка от река Златна Панега, който е разположен над град Луковит. Това е крайно немотивирано предложение лишено от всякава логика. Река Златна Панега е най-голямата карстова река в България, за която беше въведен за първи път режимът на риболов определен в т.4.2. Тази река е легендарна, тя е създала много риболовци на пъстърва и се използва с изключителна почит от всички запалени пъстърваджии. Освен това реката е дом на уникално биоразнообразие, заради относително постоянната температура на водата и отток, а във водите над село Румянцево през 2015г. ихтиолози откриха и главоч, за природозащитния статут на който, вече споменах и по-горе.

Намираме това решение за атака срещу цялата риболовна общност, която иска да развива това хоби в България. Обявяваме, че сме готови на протести, в случай, че нашето предложение не бъде възприето. Още повече, че участъкът е подложен на сериозен хидроморфологичен натиск от изградените 3 язовира и още поне 3 бента, които възпрепятстват обмена на гени и естественото възпроизводство на рибите. Това е и една от реките, предложена за възстановяване от страна на сдружението по международни проекти.

Това е река, на която сме виждали дори хора от малцинството да практикуват режим „хвани и пусни“ и въпреки, че има бракониерство, благодарение на усилията на много риболовни клубове, реката все още е пълна с живот.

Предложението за включване на участъка в градската част на река Панега имаше конкретна цел, която е добре мотивирана в предходно наше становище и в никакъв случай не трябва да се приема, че реката над града трябва да отпада.

• р. Лява Видима – от границите на Национален парк „Централен Балкан“ до ВЕЦ Зора 1, местността „Барахари” (с координати 42.850250° N, 24.890749° Е);

• р. Стърна – от границите на Национален парк „Централен Балкан“ до вливането ѝ в река Видима.

• р. Бели Вит – от сливането на реките Дебелщица и Стара Рибарица до бента на местност ”Скрибътна” (с координати 42.903668° N, 24.308844° Е);

Възразяваме категорично срещу отпадането на участъка от река Бели Вит, който е разположен над град Тетевен, в района на село Рибарица. Колкото и да напишем за тази река ще е малко. Тя е една жива система, заедно с всичките и притоци,  като опазва добри популации на балканска пъстърва в Балкана. Освен това по реката в района няма изградени мВЕЦ, за различа от всички съседни реки в Централен Балкан, което е истинско богатство. Не случайно в продължение на 3 години по река Бели Вит в района на село Рибарица нашето сдружение организира зелени училища за дечицата от Общината, като с тях заедно сме чистили, зарибявали, обучавали сме се на това, какво ни дават чистите и живи реки. И до днес децата в района говорят за нашите акции, които бяха подкрепени от община Тетевен и дирекцията на НП „Централен Балкан“.

Освен това, за място като село Рибарица, където от години се развива рекреационен туризъм е немислимо реката да бъде „месарена“, а единствения допустим режим на риболов е по етода „хвани и пусни“. Още повече, че всички сме свидетели за това, че това е една от реките, които могат да се дадат като добър пример за ефекта от въвеждането на подобен режим по реките на България.

• Бели Осъм – съгласно наше становище по т.4.1 за област Ловеч;

• Река „Кнежа” заедно с притоците ѝ – от границата на НП „Централен Балкан“ до вливането в река Бели Осъм  –  съгласно наше становище по т.4.1 за област Ловеч;

• река „Краевица” заедно с притоците ѝ – от границата на НП „Централен Балкан“ до вливането на десния приток Лешнишки дол (с координати 42.795483° N, 24.786386° Е)

Област Монтана

• Нямаме забележки. Подкрепяме напълно предложението.

Област Пазарджик

• р. Рибна – от местност Дългия мост (с координати 41.918913° N, 23.924004° Е) до местност Каратепе (с координати 41.845994° N, 23.938886° Е).

• р. Чепинска от моста за Радонова баня, град Велинград (с координати 41.997747° N, 23.978356° Е) до моста на разклона за пещера „Лепеница“, м. „Сухата лъка“(с координати 41.987941° N, 23.965356° Е) – съгласно предложение на СНЦ „Рибарско сдружение НИЛЕТ“, гр. Велинград

• р. Абланица, Община Велинград – цялото поречие, включително и изворите – съгласно предложение на СНЦ „Рибарско сдружение НИЛЕТ“, гр. Велинград

• р. Стара река, обл. Пазарджик – от моста при разклона за с. Нова Махала(с координати 41.956964° N, 24.238922° Е) до ВЕЦ Пещера (с координати 42.017438° N, 24.274364° Е) – съгласно предложение на СНЦ „Рибарско сдружение НИЛЕТ“, гр. Велинград

• р. Яденица заедно с притоците ѝ – от вливането на река Юндолска (с координати 42.100984° N, 23.890899° Е) до вливането в река Марица – съгласно наше мотивирано предложение във връзка и с предложението по т.4.1

Област Пловдив

• р. Бяла река с притоците ù – от границите на Национален парк „Централен Балкан“ до вливането в река Стряма;

• р. Чепеларска (Чая) – в участъка от стария римски мост над с. Бачково до първия тунел посока гр.

Пловдив (с координати 41.959979° N, 24.861136° Е);

• р. Въча – в участъка от откритото водохващане на „Напоителни системи” ЕАД преди гр. Кричим (намиращо се до ВЕЦ „Въча 1” с координати 42.0338611 24.4708611) до моста на село Йоаким Груево  (с координати 42.119580, 24.555975). 

Възразяваме срещу съкращаването на зоната за риболов по метода „хвани и пусни“. Изменението е немотивирано и необвързано с концепцията за въвеждане на режима в резултат на огромния хидроморфологичен натиск, на който е подложена реката в участъка. Предложението ни за задаване на по-къс участък беше единствено обвързано със съвместяване на периодите на забрана, съгласно наше становище с вх.№62-341/ 07.10.2021 по описа на МЗХГ.
Предлагаме да се запази участъка съгласно изменението от 2020г. на Заповед РД 0969/01.02.2019г.

• р. Тъмръшка с притоците ù – от иворите до с. Първенец (с координати 42.065760° N, 24.655493° Е) – съгласно наше становище по т.4.1 за област Пловдив.

Област Перник

• Нямаме възражения

Област Смолян

• Нямаме възражения

Област София

• р. Искрецка заедно с притоците ѝ – от изворите до вливането ù в р. Искър;

Възразяваме категорично срещу отпадането на река Искрецка от заповедта. Това е една от най-любимите реки за риболов на много хора, всяка година се извършват почиствания и зарибявания на реката. Намираме изваждането на реката от списъка за крайно немотивирано и лишено от всякаква логика. Това е една от големите Карстови реки в България, река, която е научила много хора да практикуват режим „хвани и пусни“. Река, която заедно със река Златна Панега, беше един от прототипите, когато преди 10тина години беше въведен режимът по т.4.2. Река, която е пълна с риба благодарение на режима.

Намираме това решение за атака срещу цялата риболовна общност, която иска да развива това хоби в България. Обявяваме, че сме готови на протести, в случай, че нашето предложение не бъде възприето. 

• р. Искър – от стената на яз. Искър до ВЕЦ при Долни Пасарел (с координати 41.959979° N, 24.861136° Е);

• р. Черни Искър – в участъка от вливането на р. Пряка река до сливането ù с р. Бели Искър;

• р. Скакля в района на Държавно лесничейство Своге – от изворите до вливането ù в р. Искър;

• р. Нишава – в района на ДС Годеч от изворите до PC „Нишава” край гр. Годеч (с координати

43.026939° N, 23.064235° Е);

• р. Бакьовска – от района на Ловен дом „Търсава“ (с координати 42.872552° N, 23.644789° Е) до района на с. Ябланица (с координати 42.868490° N, 23.539052° Е);

• р. Искър – от сливането на Бели и Черни Искър до вливането в яз. Искър;

• р. Искър – от стената на яз. Панчарево (с координати 42.604533° N, 24.403102° Е) до моста на бул. Цариградско шосе (с координати 42.637100° N, 23.418589° Е).

• р. Габровница – от вливането на Брезовска река( с координати 42.982808° N, 23.498511° E) при разклона за село Брезов дол до устието в река Искър – съгласно наше становище по т.4.1 за областта

Съгласно наше предложение по т. 4.1 и в резултат на дългогодишните усилия на сдружението и други местни риболовци за опазване на живота по тази прекрасна планинска река.

Област Сливен

• р. Голямата река заедно с притоците ѝ – от изворите до долния край на с. Бяла паланка, община Твърдица (с координати 42.752698° N, 26.102499° Е).

Възразяваме срещу отпадането на една приказна река в района от режима „хвани и пусни“. Намираме това за немотивирано и лишено от всякаква логика. Сдружение Балканка от години полага грижи като зарибява реката с балканска пъстърва. Риболовците от района нямат много реки, където да практикуват хобито си, а и с оглед налични водохващания на мВЕЦ по реките в района, река Голяма река е една добра възможност да разпуснат сред природата. Наличието на река „хвани и пусни” в областта и посещението от риболовци ще ни помогне с мониторинга на действащите мВЕЦ в региона.

• река Луда Камчия – участък от моста в село Ичера (с координати 42.763121, 26.450057) до моста над реката в село Градец(с координати 42.791378° N, 26.539326° Е).

Възразяваме срещу отпадането на участъка. Намираме това за немотивирано и лишено от всякаква логика. Реката е голяма и една от малкото в района. До нас редовно достига информация, че този участък от реката се посещава редовно от местни риболовци, като разполагаме и със снимки на умъртвени хубави пъстърви. Явно контролът в района е занижен. Действащата преди години забрана не работеше на тази река. Това беше и една от главните причина за въвеждането на режима, тъй като присъствието на съвестни риболовци единствено би ограничило бракониерството. От друга страна риболовците от района нямат много реки, където да практикуват хобито си.

Област Стара Загора

• р. Габровница с притоците ù – от долната граница на НП „Централен Балкан“ (с координати 42.704121° N, 25.184848° Е) до бариерата на Държавно ловно стопанство „Мазалат” при с.Скобелево – съгласно наше становище по т.4.1 за областта.
  Възразяваме срещу отпадането на реката. Намираме това за немотивирано и лишено от всякаква логика. Риболовците в област Стара Загора нямат много запазени реки, където да упражняват своето хоби.

• р. Селченска(Мъглижка) – от моста в село Селце (с координати 42.681597° N, 25.537596° Е) до мост в горния край на град Мъглиж(с координати 42.618737° N, 25.544175° Е) – съгласно наше становище по т.4.1 и предложение на местни риболовци. Считаме, че добавянето на реката ще подпомогне икономиката на Община Мъглиж, където се оформя атрактивна зона за рекреационен туризъм, с разположеното етно-селище Селце в Горния край и три ловни стопанста над село Селце.

Област Шумен 

• Нямаме възражения

С това приключваме със същинската част на нашето становище. В предварителните консултации към заповедта по чл.30 сме изпратили становище до МЗХГ и ИАРА, в която имахме конкретни предложения, свързани с опазването на рибите и по-щадящото използване на рибните ресурси в реките по т. 4.2 от заповедта. За съжаление на видяхме никъде мотивирана обосновка защо са отхвърлени нашите предложения, подкрепа за която беше подадена от редица риболовни сдружения в България. Затова по-долу изпращаме тези предложения отново, като привеждаме и допълнителна законова обосновка.

III. В т.4.2. от заповедта, реки в специален режим на риболов, налагаща забрана за задържане на улов от речна /балканска/ пъстърва, текстът на точката се допълва като се въвеждат допълнителни изисквания за начинът, по който трябва да се извършва риболова по тези реки(участъци от реки), а именно както следва:

• използване на 1(един) брой въдица с до 2(два) броя единични куки без контра;
• забрана за риболов от мостови конструкции и други съоръжения, преминаващи напреко над реката и издигащи се над нивото на реката на височина по-голяма от 1m.

Мотиви: 

Считаме, че законовото основание за въвеждането на подобни правила, следват от самия мотив за въвеждането на режима по чл. 30 ал.1 и ал.3., като е забранено задържането на екземпляри от балканска пъстърва по определени реки и участъци от реки. Щом е въведено такова ограничение без да се забранява риболова, то следва, че е допустимо и въвеждането на правила, по които да се извършва риболова. Подобни правила има въведени в много държави не само в участъци на концесионирани реки, а и чрез националното законодателство. Впрочем, режимът хвани и пусни е въведен чрез ЗРА за пъстървовите риби през седмицата и по презумция подобни правила не противоричат на целта на закона и мерките в него. Законът не забранява въвеждането на подобни правила при практикуване на „хвани и пусни“, а така също целта на закона и въвеждането на режимите на риболов по т.4.2 предполага въвеждането и на правила за използване на щадящи методи на риболов.

Мярката има за цел да се намали негативния ефект от големи брой риболовци, посещаващи реките по т. 4.2 от заповедта. В противен случай, концентрацията на риболовци по тези реки в някои случаи дори вреди, отколкото да помага. Това налага въвеждането на специален минимум от задължителни правила, по които да се осъществява риболова, за да запазим максимално състоянието на уловените риби. Считаме, че предложените правила са лесно приложими, което е и важно условие, за да работят. Като вносители на предложението гарантираме, че използването на единични безконтрени куки носи неимоверно по-голямо удоволствие от риболова, по-безопасно е както за рибите, така и за риболовците, като рибите се връшат във водата без видими поражения, в което е и основния смисъл на режима.

IV.          Създава се нова т.4.X с текст:

За (под)участъците от реките, включени в списъка по-долу, където по т.4.2 е въведена зона за любителски риболов, при което е забранено задържането на улов от речна (балканска) пъстърва (Salmo trutta и Salmo macedonicus), се забранява риболовът на всички видове риба в периодите на размножаване на балканската пъстърва, определени в Приложение 1 на ЗРА.

a)         Област Монтана

– р. Огоста – участък от стената на язовир Огоста до моста при бензиностанцията с координати 43.408535, 23.239558 – 2,8km;

b)         Област Ловеч

– р. Златна Панега – участък, под стената на яз.Луковит /с координати 43.199196, 24.156367/ до бент в долния край на град Луковит /с координати 43.208250,24.168971/ – 1,3km.

c)         Област Пловдив

– р. Въча – участък от откритото водохващане на „Напоителни системи” ЕАД преди гр. Кричим (намиращо се до ВЕЦ „Въча 1” с координати 42.03386111 24.47086111) до моста на село Йоаким Груево (с координати 42.119580, 24.555975)

d)         Област Шумен

– река Голяма Камчия – от мостa на „Омуртагов мост” (с координати 43.139769, 26.813633) до стената на яз. Тича

Мотиви: 

Въвеждането на подобна мярка намира законово основание по смисъла на чл. 30, ал.3 т.1. Такива правила, различни от периодите за забрана по Приложение 1 към чл. 32, ал.1 от ЗРА и вмомента са въведени по т. 3.2 и 4.1 от заповедта.

Основната цел е разбира се борбата с бракониерството. Всеизвестен факт е, че в почти всички големи реки, в които се ловят обичайно балкански пъстърви и са включени в т.4.2 от заповедта, се срещата и други видове риба. Крайно време е да се сложи край на негативната практика за риболов на мирни риби в периодите, когато е размножителния период на пъстървите в конкретни участъци. В участъците в режим „хвани и пусни”, над 90% от улова е само от балкански пъстърви, но риболовците продължават да ходят за риба под предтекст, че ловят американска пъстърва, кефал, мрени, щуки и други, които по това време не попадат под забраната по чл. 32 на ЗРА. В това няма лошо, стига да не се извършва в периодът на размножаване на балканската пъстърва. В повечето случаи се улавят балкански пъстърви, които стават жертва на недобросъвестните риболовци. Освен това, много често, когато риболовът се практикува чрез газене, буквално се стъпкват и разравят гнездата на рибите, като се обричат на неуспех всички усилия по опазване на популациите от балканска пъстърва в реките. В случаите, когато говорим за подязовирни популации, точно в зоните под язовирните стени се концентрират най-много риби в периодите на размножаване, което се използва от недобросъвестни риболовци и се нанасят поражения върху цялата популация на реката.

Считаме, че само с така отправеното предложение ще се гарантира опазването на пъстървите, по време на най-уязвимия за тях период, във включените в списъка реки. Въпросните участъци са само на големи реки, с огромен хидроморфологичен натиск, и популациите от пъстърва в тях в много случаи се поддържат с огромни усилия на риболовните клубове и местни отряди от доброволци, които подпомагат структурите на

ИАРА. Упоменатите участъци в последните години са притегателно място за много любители риболовци на пъстърва, имат огромна добавена стойност към местната икономика и след като се развиват като неформални зони за развитие на пъстървовия риболов е редно, в тези месеци, когато пъстървите се групират и размножават, да бъдат оставени на спокойствие.

Уважаеми дами и господа,

 След направения обстоен преглед на заповедта искаме да изкажем възмущението си, срещу отпадане на някои от емблематичните реки по т. 4.2. Намираме това за крайно немотивирано, лишено от всякаква логика и работещо срещу развиването на любителския риболов във формата му на рекреационен туризъм по българските реки. Реки като Рилска, Треклянска в Кюстендил, Елешница, Голямата в Сливенско, Златна Панега, Искрецка, Габровница в област София и област Стара Загора, Благоевградска Бистрица, Бели Вит е недопустимо да бъдат вадени от т.4.2. Това са реки, които отдавна са познати на риболовците, режимът по тях е известен, поставени са доброволно множество информационни табели. Всяка година риболовци в страната извършват почистване и зарибяване на тези реки, за да са те още по-привликателно място и да запазят магията на водата. Приветстваме добавянето на нови реки към режимите по т. 4.2 от Заповедта, което би дало възможност и на нови области да се развиват. Ако идеята ви е, че ако се допуснат нашите предложения, реките по т.4.2 ще станат твърде много и затова сте пристъпили към този ход искам да подчертая, че риболовът по тези реки не е забранен и те не са в режим „хвани и пусни“ за всички техни обитатели. Освен това такъв режим е предложен само за няколко реки и участъци от реки в дадена област. Освен това тези отпаднали реки просто не могат да се заменят с нововъведените малки рекички, които за съжаление са подложени на огромен хидроморфологичен натиск и някои от тях сме снимали да бъдат пресушени през годините. Една от причините тези реки да са включени и досега в т.4.2 по предложения на риболовните клубове е, че те обикновено са подложени на сериозен риболовен натиск от увеличаващия се брой риболовци и друг режим освен този би бил немислим.

 На риболовът не трябва да се гледа като нещо пряко свързано с ползването на един природен ресурс, но и на механизъм, който движи икономиката на страната. Хората пътуват, нощуват, хранят се по местата, където риболовстват. Освен това и пазаруват риболовни стоки. През последните години риболовът на пъстърва се популяризира най-вече, защото се появиха реки, в които има риби и за които се полагат специални грижи. Тенденцията в издадените билети към ИАРА е постоянно растяща през последните 5 години. Това е показателно, че все повече хора откриват в риболова достъпен начин за рекреация. Изваждането на тези емблематични реки, които покриват всички критерии за включване в т.4.2, възприемаме като работещо срещу живота по тях, обслужващо интересите на тези, които искат само да съсипват. Убитите реки няма да ни върнат отново на мястото, където сме изживели щастливи мигове!!! А от това ще загубят всички.

 Не е случайна и причината, че нашето сдружение „Балканка“ през последните години впрегна много усилия за популяризиране на тези реки сред местното население и ползите от режима по тях. Само който не е участвал в акция с местни жители, по малките населени региони, той не е виждал удивлението им, че някой се е загрижил за реката им.

 Спрете с това безумие и изменете предложението на заповедта, като се надяваме да отчетете огромния труд, който хвърлихме по настоящето становище водени от убеждението, че можем да работим заедно за доброто на реките и любителския риболов в България, черпейки изцяло личен опит от познаване на реките на България.

 И пак повтаряме. Сериозните промени, които сте предприели създават една доста особена и несигурна правна среда, с оглед на това, че въпросните реки са включени в зона за защита на водите в действащите ПУРБ.

 Вярваме, че ще продължим успешното през годините партньорство с ИАРА, като настоящите предложения бъдат възприети в по-голямата си част.

 Считаме, че така заедно ще вървим в правилна посока в намирането на баланс между експлоатацията на рибните ресурси, борбата с браконерството и най-важното опазване на рибните популации.

Дата 10.12.2021г.
гр. София