Пролетни емоции в Стара планина
В началото на отминалия месец се отправих към набелязаната река, но бях неприятно изненадан от спускащата се вода. Беше трудно да облавям местата и сметнах, че резултатът щеше да клони към нула. Затова завъртях колата на 180 градуса и се отправих на ново място, което се молех да е по-благосклонно откъм ниво и количество вода. След час и нещо паркирах колата. Отворих вратата и чух приятния ромон на реката. Значи ставаше за риболов. Не се чуваше блъскаща се стихия. Екипирах въдицата с Пантер Мартин 6, с предварително премачкани контри. Спуснах се в дебрите на планинския поток. Имах на разположение около 2,5 часа за риболов.
Нагазих във водата, отпих от нея и се усмихнах. Отново магическо място, същото както го помня от миналата година.
В първите няколко минути се индикира риба, която веднага освободих и върнах обратно. Балканка, малко под нормата. Дилема. Надолу или нагоре по реката. Оооонче, боооонче, счупено пироооонче …. Падна се нагоре. Достигнах хубав тлъст вир, на който дъното не се виждаше. Заметнах в пенливата вода и почукване, последвано от проследяване. Наново подаване и косо обиране на примамката. Закачи се балканка, която беше снимана и след това пратена обратно
Тук са красавиците. На следващото място друга риба, малко по-малка, която отпратих по живо по здраво.
Местата следваха едно след друго и почти винаги имаше присъствие на обичайните заподозрени. Балканки, под и малко над нормата. Водата беше кристална и съответно толкова вкусна. Пиех с пълни шепи. Пиех с пълни шепи и от красотата, която се откриваше около мен. Вековна букова гора, потънала в зеленина. Чуваха се чуроликанията на птичките и лек ветрец побутваше листенцата на дърветата. Свежест от всички страни.
Закачи се и поредната красива балканка 26-27 см, която засия от радост, като разбра, че ще я пусна обратно да маха с опашка.
На следващото място, докато се придвижвах прибяга тъмна сянка на голяма риба, но реши да не опитва този път поднесената примамка. Следващият път ще настоявам отново. Може да е по-благосклонна.
По едно време рибите се активизираха и се уловиха няколко хубави планински балканки, но не стояха мирно и така снимка нямат за колекцията.
Единствено още една позира, преди да се скрие отново в дълбоката студена вода.
Тук докато се нагласям за снимки. Рибата стои във водата и кротува. Поне тази кротуваше
Докато се обърна и времето за риболов приключи.
2-3 часа бяха отлетяли, като миг. Но ето за такива мигове се отдаваме на любимото хоби
Поздрави и наслука и ценете красивото около нас. Има го, но трябва да се оглеждаме и да го попиваме с очи и душа.
Поздрави с последния кадър. Там риба не се появи. Но мисля, че я имаше.
