МАГИЧЕСКИ РЕПОРТАЖ 1

Всичко започна така.. миналата година 2011, края на месец юли, реших да се разходя по една река около София с опознавателна цел. Походих, похвърлях и взех, че случайно хванах една амариканска пъстърва, 25 см. След всичките скокове и разкарване, адреналина ми скочи до небесата. Това беше първата ми пъстърва на блесна от река…

Точно тогава нещо ми стана и в главата ми започнаха да плуват яко пъстръвки. Не след дълго се запознах с Бат Стан и клуб Балканка, които много скоро щяха да зарибяват с балканска пъстърва. Реших, че това е момента и аз да помогна рибките да станат повече. 

И така се озовах на първото ми зарибяване с клуб Балканка (ЕСЕН 2011). Няма да забравя никога как Бат Димо ме покани да стана член на клуба и как всички ми гласуваха доверието си. Могат да са сигурни, че никога няма да ги предам.

От скоро пъстърваджия, изцяло на спининг, проблема ми беше, че незнех много реки и места, където да търся рибките. Много хора ми дадоха съвети и напътствия, за което съм им много благодарен. След много капота, упоритост и вече четири зарибявания, взех да си мисля, че или аз съм калпав или не ги намирам рибите, до СЕГА…

ДЕНЯТ, в който Бат Димо ме покани да отидем с него на риболов на една от тайните му реки, за да ми покаже „Магията на пъстървовия риболов“. Първото ми впечатление беше: „Боже какво е това поточе, тук би трябвало да има риба!?“ 

 Малко ходене обаче и нещата започнаха да се променят:

Още 15 минути ходене и:

Красоти колкото искаш, падна ми шапката.
Въпреки всичко обаче, рибките ги нямаше. Тук Бат Димо каза нещо от сорта на:
„Ако не хванем риба, да се имам в майстора и секретната река.“ 

Казах си, лошо няма важното е, че красоти много. Ето още малко:

Немина много време и ето, че майстора се доказа като „Майстор“.
Първата красавица за деня, един борбен мъжкар:

Максималко бързо последва това:

Бат Димо: Риболова за мен приключи. От тук нататъка си само ТИ.
Това не го очаквах, за което голям респект от мен.
Продължихме нататък. Не бяхме сами, не само ние дебнехме:

Гледам аз едно вирче:

Няколко мятания и ХОП, първата ми рибка:

Казах си: Епа явно не съм толкова калпав. Можело значи.
Не след дълго, дойде и кулминацията, ето тази красавица:

Адреналина ми беше на макс. Загубих дума и ума.

Явно бях попаднал в магията…
Хванах още няколко рибки. Една от тях доста яростно беше нахапала и трите куки на тройката (Panter Martin N6), но за щастие, тъй като контрите, естествено бяха махнати предварително, рибката си плува жива и здрава без поражения.

Едно голямо МЕРСИ на Бат Димо от мен.

ПС. Реката си остава тайна. Обещал съм да не казвам, моля да не ме питате.
Ако имате желание говорете с Бат Димо.