Събуждащата се пролет

Миналата седмица пътищата ме отведоха до едно магическо място, на което не бях стъпвал от преди една година. Времето за риболов, което имах беше точно 2,5 ч преди мрак да покрие всичко около мен. Реката я бях набелязал предишния ден. Въпросът беше, че първо служебните ангажименти трябваше да се приключат и чак тогава да се отдам на релакс сред природата… Достигнах до извивките на реката с колата, а в гърдите ми бушуваше сърцето от вълнение. Всеки път, когато се отправям да похвърлям примамките в някой пенлив поток, душата ми е неспокойна и превъзбудена. Още повече, когато мястото е от магичните. Там където ароматът на въздуха е изпъстрен от свежест, водата е кристална и може да се наведеш на отпиеш глътка от живината, в която петнистите красавици плуват на воля. Там където дърветата имат своята история и са извивали снага дълги години, брулени от ветрове и галени от слънцето.

Паркирах колата и с бясна скорост разхвърлях багажника от инвентара, който беше подреден там. Със скоростта на светлината се екипирах за риболов. Фотоапаратът на рамо, кепът отзад, а в ръце със старата ми пръчка (другата е на ремонт и дано да се случат там нещата), която с мнооого риби се е преборила. Приближих се до реката, но не чувах бясното шумене на водата, което преди съм чувал пролетно време. Учудващо нивото не беше голямо, въпреки що годе сравнително топлото време. Е поне течеше поточето 

 Пролетта се събуждаше и караше дърветата да сменят дрехите с пролетно зелените.

Водата чиста, като сълза. Изрових от кутията медна блесна с безконтрена кука, а именно да се нараняват минимално уловените риби, които така или иначе пускам обратно. Както винаги се случва, първите няколко места, на които пробвам, обикновено пасуват. Тоест, риба не се индикира. Аз обаче, тъй като знам каква е ситуацията продължавам към следващите няколко места, където знам, че ще се отчета с риба 

 И така и става. Закачва се пъргава пъстърва с дължина около нормата, която за моя изненада се оказва американка. Докато извадя фотото и тя решава да се връща обратно в подводната шир. Същото се случи и със следващите две риби, които улових. Докато сваля кепа и рибата обратно. Така или иначе ще я пусна обратно, но поне да я изрисувам с техниката. Реших, че следващата вече ще е фотографисана. След няколко замятания по причудливо създадените от майката природа вирове и устремните им забързвания се закачи и първата балканка, с наситено жълтеникъв корем. Тялото напръскано с ярките червени петънца 

С предварително намокрена ръка я отпратих да се върне на мястото, на което се беше скрила и очаквала поредната трошичка или буболечка, която лъкатушещата вода ще поднесе пред погледа й.

Усмихнах се и закрачих към следващите места. Красота навсякъде. Чуваше се единствено водата, тук там някоя птичка и навсякъде около мен беше тишина. Тишина, която в големия град ни убягва и забравяме за нея. На места, като това, на което бях попаднал за няколко часа си припомняш какво е 

Ето още няколко места, на които жълтеникаво украсени балканки с червено точкуване се появиха, да напомнят за своето присъствие и да ме предупредят да внимавам къде точно стъпвам.

Снимах само още една от уловените риби. Не е нужно всяка да се среща с „голямото око“. Щракнах само още една от обитателките на планинската река, преди да заплува обратно в бързея, от който беше дошла.

Денят клонеше към своя край. Двата часа и половина се бях изнизали като миг. Всеки път имам чувството, че времето на реката лети като бясно. Добре, че завъртяхме стрелките с час напред и реално имах час отгоре. В противен случай само 1,5 часа щях да имам на разположение.

Достигнах до място, на което наблюдавах, без те да ме забележат, 4-5 балканки. Полюшкваха се леко и махаха внимателно с опашки в очакване на храна. Проследиха на няколко пъти преминаващата блесна около тях. Размърдваха се, но не се престрашаваха да се засилят със скорост за атака. Следващият път вероятно, може би 

За малкото време, с което разполагах имах среща с 8 пъстърви: 3 от далечния континент и 5 балкански пъстърви. Всички риби бяха около и малко над нормата. Липсваше трофея, но то всеки път и не може с трофей. Как иначе ще ги оценяваме моментите.

Поздрави и наслука