Със Станката в рая

Вече въдицата е отремонтирана и готова за нови подвизи

Специални благодарности на Мишо Галев от Риболовен свят за съдействието.

Миналата седмица имах на разположение няколко часа да се потопя отново в магията на пъстървовия риболов. Времето се редуваше от силно духащо и на моменти дъждовно, примесено с моменти, когато всичко утихваше и позволяваше риболов.
Засякохме се с колега, също запален спинингист, като мен. Бяхме започнали да се подготвяме за риболов и стремглаво скачахме в риболовните екипи, когато се приближи Лада Нива на ИАРА. Рекохме си „поне контрол има явно“. Контролните органи ни погледнаха с усмивка и казаха да внимаваме, че вече е забрана. Репликирахме, че сме за пъстърва. Те отново, казаха да си помислим. Е ние помислихме за части от секундата и решихме, че ще ловим. Помолихме ги да ни проверят, но те отказаха, тъй като още не сме заметнали още на реката. Помолихме ги да ни изчакат и да заметнем след броени минути, но те се отдалечиха без да ни проверят.

Достигнахме реката, а тя бистра като сълза. Нормално течение.

Слънцето отсъстваше, но пък беше по-добре това за снимките. Всеки път, когато се приближавам до някоя река и сърцето забива отривисто в гърдите ми. И двамата се подготвихме да „стреляме“ с блесни. Куките са или единични или премачкани, за да щадят рибите, които така или иначе се връщат обратно в студената вода. Аз прегазих на отсрещния бряг, а колегата беше от другата страна. Така известно време се редувахме, докато не се засякохме на един и същ бряг. Реката индикираше присъствие на живот

Уловиха се няколко балкански пъстърви, мерни. Далеч обаче от трофейни. Важното беше, че реката е жива, а това беше най-важното. Усмивката беше на лицето ми и съчетано с красивата природа, удоволствието беше пълно. Отстрани по реката се забелязваха следи от диви животни, които също като нас са доближавали реката, за да отпият от студената вода. А водата нежно се провираше сред камъните, обсипали дъното на реката. На места се забелязваха дълбоки забързани участъци с подмоли отстрани, които са идеално място за укритие на петнистите рибоци.

Ето го и Станката в действие с риба от далечния континент, която бързо беше върната обратно да събира ручейници.

Придвижвахме се нагоре по реката. Станката беше пред мен. По едно време извика към мен тихо и ми посочи да погледна навътре в един от вировете. Видял голяма риба да се придвижва към мен. Насочих орлов поглед във водната шир, стараейки се да проникна с поглед в дълбочина. Забелязах очертанието на огромна риба

, която беше застанала отстрани на голям потопен камък. Махаше леко с опашка и отваряше и затваряше голяма уста. Това беше риба, определено над 60 см. Изглеждаше доста охранена. Целият се разтреперих от вълнение. Трудно успях да заметна няколко пъти сред плетеницата от надвиснали клони. Рибата не отрази нито блесни, различни видове воблери. Минаваха близо в полезрението й, но не реагираше. То, ако всеки път е реагирала на всяка примамка, вероятно нямаше да е достигнала такива внушителни размери. Друг път ще я пробвам отново, ако все още е там. надявам се тогава апетитът й да е по-голям, защото сега направо отсъстваше.

Потопихме се отново в реката нататък, където уловихме още по някоя друга пъстърва, но те си бяха направо от детската градина в сравнение с митичната риба, която се спотайваше там в дълбокото.

Ето и снимка на две от уловените от мен риби. Другите не ги снимах, тъй като бяха със същите размери. Като се нахранят повече ще ги снимам следващия път

И моментът на свобода

Имаше и една дъгова пъстърва, която също пое обратно в хладните води на реката

Денят клонеше към своя край, както и риболовът също. Студено течение се изви по реката и бузите и ръцете ни веднага усетиха ледените обятия на времето, което напомняше за зимата. Това са последни симптоми на дългите студени месеци. Пролетта чукаше на вратата и сега дори, когато пиша вън вече е топло и слънчево.

Реката ни изпрати с приятното си шумолене. Оставихме само стъпки по реката, а взехме със себе си приятни спомени.