Равносметка на сезон 2016г.

Тъй като в предишния репортаж обещах да пусна малко снимки от тази година, като по този начин направя една ретроспекция на изминалия сезон, реших да изпълня обещанието. Началото на годината написах едни стихове, част от които гласяха:

„Но скоро идва февруари,
тоз прекрасен месец за рибари,
осъзнали истина една,
че по-хубаво няма на света,
от това
да слушаш как реката румоли
и нейде из пот някой камък,
да видиш как пъстървата се скри.

Ала през февруари,
все още раничко е за „наште” твари,
малък сечко си пирува,
а реката кротичко мирува,
изпод ледената пелена,
на студената планина.

Но пък малко след това,
идва пролетта и
когато се стопи снегa
ще крачим по зелената трева,
ще бродим по мистичните гори,
понякога ще се търкаляме дори,
но всички ние нямаме търпение,
да се потопим в магията със удивление.“

Мисля, че за добро или лошо беше хубава година. Имаше и тъжни мигове, имаше и „живи“ реки, които да балансират настроенията. По-долу ще се опитам да пресъздам горните стихове в истински картини. Няма как да се улови с никой фотоапарат реалното усещане, когато си край водата; няма как да се запечатат всички впечатления, но пък дано следващите кадри ви топлят, както мен през следващите месеци.

Поздрави.

Февруари: