Пролетни емоции в една позабравена за мен река

Здравейте приятели,

Бих желал да споделя с Вас за прекрасен риболовен излет, който имах преди около 10-на дни. Беше плануван, като поправителен на предходния ми излет.

Както обикновено станах изключително рано. Спретнах багажа, сандвичи и всичко необходимо за около час. Натоварих колата и запраших по предварително избран маршрут. Пуснах приятна музика и се потопих в гъстата тъмнина докато пътувах. По пътя се разминах с други шофьори, също така ранобудни като мен. Всеки беше поел в своята посока… Наближих реката и хоп малък див заек се спусна отстрани по сипея на пътя. Тичаше пред колата и се обръщаше да види дали го следвам. Все по пътя тичаше наляво – надясно. И така 30-40 м и след това потъна в гъстата растителност отстрани. Усмихнах се, че срещнах отново дива животинка и продължих. Ще видим дали е било на късмет. Беше започнало да се развиделява. Термометърът показваше ниска все още температура навън (+ 3/4 С). Обикновено е така сутрин в близост до реките. Поех дълбока глъдка от свежия планински въздух. Бяхме само аз, птичките, които разбуждаха околноста с вълшебните си песни и едно куче. Кучето ме наблюдаваше докато се приеждах във вид за риболов, но после се скри и не го видях повече. Носех две шапки в колата. Сложих късметлийската за деня на главата и се приближих до реката. Студената планинска вода течеше необезпокоявана, правеше завой, отъркваше се в корените на дърветата, прегръщаше килимът от камъни по дъното на коритото на реката и се спускаше надолу, за да се влее в по-голямата река, а тя от своя страна в морето.

Огледах внимателно терена и реших да пробвам медната блесна (с предварително премачкани контри) в малка дълбочинка в близост до отсрещния бряг. Няколко замятания и на поредното обиране на въртележката се стрелна ранобудна, красиво нашарена пъстърва. Страните около корема бяха жълтеникави. Охранена хубава риба, около +/- 30 см. Направих и няколко снимки паспортен формат и я върнах в реката. Тя замахна силно с опашка и ме опръска по очите за добро утро. Денят започваше 

Все още трудно фиксирах блесната докато я запращах мужду клоните на надвисналите клони. Половин час още и вече различавах ясно отделните препядствия. Първите слънчеви лъчи се спуснаха откъм хълмовете и огряха съседния склон. Това е магия, когато можеш да наблюдаваш как всичко се събужда. Птичките чуроликаха, мравките притичваха покрай брега и всяка със заниманията си. Петнистите красавици, внимателно прикрити, дебнеха за някоя заблудена мушица, която да прелети над водата и да закусят с нея. Водата кристално бестра и студена. Отпиеш и разбираш колко различна е в големия град…

Перспективните места за риболов следваха едно след друго. На тази река последно бях преди доста време. Познавах я. Знаех гънките й. Къде да застана, за да не бъда забелязан от плашливите пъстърви.

Атакуваха няколко мъника и след това се закачи тази красавица

Рибите бяха там и това ме радваше много. Смело можех да кажа, че магията я имаше. Усещаше се навсякъде, където и да се обърнех. Чистата вода, въздухът, шепотът на дивите животни, присъствието на рибите, които придават на реката живот.

Появиха се и златните вирове, както ги наричам аз. В хубаво време сутрин могат да се наблюдават за кратко, стига да им обърнем внимание. Водата поемаше златистите отражения на слънчевите лъчи. Усещане за приказност. Такива моменти са ме карали да си представям какви риби се крият, невидими за човешкото око.

Правеше ми впечатление, че рибите основно налитаха на първоначалната блесна и почти не отразяваха други поднесени примамки. На доста неща пробвах и в крайна сметка все се връщах на блесната.

Наблюдавах как една мерна пъстърва се засили отдлачеч, атакува, пусна ток по изпънатата линия, сборихме сме и се откачи. Не повтори.

Достигнах красиво място, спиращо дъха. Имаше две полегнали дървета, а водата се промушваше отдолу. Течението беше задълбало дъното точно там и изглеждаше дълбоко. Реших да обловя дълбоката част, но този път с воблер (отново с премачкани контри на куките). На първо подаване сянка се стрелна отстрани, но явно само за проверка. Втори път заметнах и ме изопна тази петниста красавица. Борбена риба със скромни размери 26-27 см. Снимка и обратно под надвисналите дървета

Отварям една скоба за воблерът. Ryuki 45. Другите тунингови номера не помнех, а и не се старая да помня като цяло. Миналага година подмених фабричните тройки с по здрави, че оригиналните ме съмняваха. Всеки път пробвах на този и още няколко други вида воблери, но рибите никакъв интерес или бягаха като луди. Ден преди излетът върнах обратно оригиналните тройки. Играта се подобри, а ето че и риба атакаува. Но денят беше на блесната в този момент. Затварям скобата

Бяха минали около 3 часа. Имах над 20 извадени риби и толкова изтървани. Водата започна да изтънява, което ме накара да се замисля за смяна. Щракнах още няколко снимки и газ на ново място.

А там устата ти остава отворена от красота. Огромни стари букаци, огънали снаги заедно с гънките на планинския релеф. По-млади фиданки растяха в техните сенки, защитени от дебелите клони, разстилащи се над тях. Всичко потънало в зеленина, а сред нея навсякъде килим от миналогодишна златно-кафеникава шума. Прелест… Завъртях главата наляво и реката се откри. Промушваше сред големи и по-малки камъни и образуваше на места чудни басейнчета, където вероятно се спотайваха и търсените от мен пъстърви. Първите няколко опита завършваха без атака. На следващото място обаче ме сгъна красива риба. Не спирам да се удивлявам всеки път на майката природа, как може да играе така изкусно с художническата четка. Не е нужно да описвам, но забележете с колко финес е украсена рибата, която улових. Направих й няколко снимки и я върнах обратно откъдето се и появи. Рибарската душа сияеше от щастие и вълнение.

В началото рибите бяха епизодични. По една риба от вир. След това все едно бях попаднал в друго време. Във всеки вир се си виждаха сенки на малки, големи и по-големи риби, които деляха общ дом. Следваха и по-тлъсти (както рибарите понякога описваме) вирове, в които започвах с дълбокогазещ воблер (обикновенно родно производство) и очито ме се оголемяваха, като виждах как на няколко пъти охранени риби изпровождаха примамката. Повече с цел, като че ли да всеят респект. Рядко се престрашаваха да докоснат и обикновено вяло. Когато повтарях с блесна големите пасуваха. Тогава беше ред на по-малките 15-27 см да се впуснат в надпревара, кой ще атакува въртящата се блесна. И така няколко пъти се повтори. Бях като онемял.

На това място незнам с колко ли не неща пробвах, но по-големите риби бяха преотстъпили трапезата на юношите. По няколко риби се уловиха

Последното място, до което достигнах преди да трябва да завъртя на обратно беше красив бързей, разделящ се първоначално и съединяващ се по-надолу. Имаше хубава дълбочина в единия край. Сърцето затупа както всеки път учестено. Заметнях няколко пъти, но само отделни сенки прибягнаха след поднесената им примамка. След това се покриха. Направих няколко снимки.

„Ще метна още няколко пъти“ си казах. Изсрелях блесната като снайперист. Точно където исках, в най-отдалечения край. Поведох и ме сгъна последната риба за деня. Отново красива балканска пъстърва 26-27 см. Доста борбена. Не мога да я догоня с кепа. Няколко снимки и всеки в своята посока.

Последните няколко часа преди да приключа риболова реално където и да се обърнех имах атака на рибки и риби. Някои се откачаха в движение. Други ми позволяваха да ги докосна, преди да ги освободя. Разбира се не съм снимал и всяка риба, тъй като щеше да се запълни бързо картата на апарата. Имах над 50 уловени пъстърви. Сигурно още толкова изтървани. Всяка една риба е уловена на безконтрена кука и е върната обратно в реката. Отдавна си мечтаех за такъв момент и бях възнаграден. Както написах и по-горе. Това си беше магия. Магията обаче я има обикновенно там, където водата можеш да я пиеш с шепи направо от реката. Такива места са малко в красива България.

Последната година определено ставаме свидетели на кощунско посегателство над реките, на които обичаме всички да ловим. Местата стават все по-малко и рано или късно любимата река, на която обичаме да ловим или е замърсена, отровена, с изсечена растителност, буквално изнасилена. Ще дойде момент, когато няма къде да отидем и да се насладим сред природата.

Приканвам всички мои познати и съмишленици да изразим позицията си в Протест на риболовците срещу тровенето и пресушаването на реки. Датата е 10-и Юни (сряда), след работно време. От 18,30 до 20,30 пред министерски съвет в София. За тези, които не са от София в някой други градове по същото време ще има идентично събитие

Линк към събитието тук: https://www.facebook.com/events/674313933301411/

Зависи от всички нас дали би се променило нещо. Ако ли НЕ, това, което Ви споделих за невероятната риболовна магия, на която присъствах ще става все по-голяма рядкост

Поздрави и наслука (докато може)