Петнисти емоции под дъгата

В края на седмицата съм с доста смесени чувства. Имах възможността да се докосна до две реки. И двете от магичните, където можеш да останеш без дъх от красотата, в която се потапяш. Едната по-голяма и кипяща от живот. Изпитах истинско удоволствие за няколкото часа, които имах на разположение да половя на нея. Втората е една от любимите ми реки. Невероятно красива и която посещавам веднъж годишно. Както се казва „Начесах крастата“ 

Водата на първото място се придвижваше надолу необезпокоявана. Не беше голямо течението, но температурата беше в пълния комфорт за петнистите красавици, които щях да търся там. Ароматът на пролетна свежест беше навсякъде около мен. Слънцето на моменти се показваше или скриваше зад разпръснатите по небето облаци. Имаше тенденция за пролетен обилен дъжд надвечер, който стана ежедневие вече. Бях подготвен за целта, така че всичко беше наред. Пръчката, с която ловя е 7-10 гр акция. Имах навито монофилно влакно 0,20 мм Stroft (изключително здраво на възел и опън също). Реших да дразня рибите с воблери основно или микроклатушки. Блесните ги бях оставил на заден план.

Ето я и реката. Бистра, като сълза и със студена вода.

Загледаш ли се за миг в спокойните участъци и може да уловиш скачаща риба, гонейки някоя буболечка. Правеше хубав кръг във водата и се шмугваше отново на сянка. Тук са значи рибите 

Предварително бях сменил тройките на част от воблерите, с които мислех да нападам в бой. Имах закупен воблер преди броени дни на Jackson Trout Tune 55 мм, който реших да тествам. Другите, с които облавях бяха на български воблеро строители. Част от тях туичингови или с нормална игра. Различни окраски и придаващи вибрации. Контрите на всяка една кука са предварително премачкани или с единични без контри. Всяка една уловена риба пускам обратно на свобода и целта ми е минимално поражение при улавяне. Има и втора причина. Забие ли ми се някоя кука в ръката, а вече имам опит с това начинание е почти безпроблемно изваждането. Няма разкъсвания както за рибите, така и за мен 

Рибите определено се бяха спотаили в по-бързата вода. Появи се и първата балканка

Красива риба, която атакува Jackson-a 27-28 см. Болшинството риби, които атакуваха бяха със сходни размери. С красиви жълтеникави кореми и напръскани с ярко червени петна. Това ми е любимата риба – балканската пъстърва. Природата на места си играла като художник импресионист, докато ги е създавала. Покрай пъстървите реших преди 9 години да престана да взимам уловени риби. Предпочитам единствено спомени и фотоси да взимам със себе си, а рибите да си плуват там, където им е мястото… Щракнах и тази пъстърва и я върнах обратно в реката. Доста често атакуваха гладните пъстърви, но основно взимаха в по-бързата вода, богата на кислород. В спокойните участъци изключително рядко да ме атакува на спининг. Една се престраши и дръпна от спокойното. Направи пирует и разбира се изгони останалите риби от участъка.

Тази беше към 30 см и също толкова красива. Бързо се изстреля като торпила обратно във водата.

Светлината около мен беше блажена. Свежо навсякъде. В бързите участъци реката ромолеше приятно, а в тихите води се чуваха единствено птичките, които пееха любовни песни. Появи се и един глиган от нищото, който и той като мен се стресна от неочакваната среща. Вървеше в моята посока и нищо, че бях гостенин на негова територия не желаех да се срещаме очи в очи от метър разстояние. Издадох стряскащи звуци, които подействаха явно и той се скри в шубраците, очевидно раздразнен, че му тъпча в земите.

Продължих нагоре по реката. Слънцето в едни участъци се процеждаше косо и галеше повърхността на водната шир. Имаше няколко изсъхнали дървета, които се извиваха над реката и в момента съжалявам, че не направих снимка за спомен. Светлината беше страхотна, прохладният въздух и изобщо всичко в този един момент. Незнам защо, но ми напомня на гледка от далечни земи и в съзнанието ми изплува Нова Зеландия. Не съм ходил още там, но явно кадри от филми са ми се запечатали в съзнанието. Точно там отстрани в плиткото ме атакува борбена и голяма пъстърва, която се опита да изтръгне въдицата от ръцете ми. Риба към 50 см вероятно с охранено тяло. Подскокна два пъти доста високо и слънцето огря златистите й страни. Истинска красота. Дръпна за последно и линията олекна. „Да му се не види макар“ си рекох. Изтървах страхотна риба. Така или иначе щях да я снимам и да я върна обратно, но успя да ме пребори. Тройната кука беше изправена на туичингов воблер на HZL. Трябваше преди това и на този да сменя куките с по-здрави. Трябваше да ме изненада хубава риба обаче и тогава да ги подменя. Продължих нагоре по реката.

Сменях ту HZL, ту Jackson. Рибите се надпреварваха да атакуват. Все в порядъка между 25-26 см.

Чу се гръм и още един и още. Щеше да вали. Набързо притъмня и беше въпрос на малко време преди да се излее поредната порция вода от небето. Наближих в същото време бърза вода и заметнах диагонално HZL-то с подменени тройни и премачкани куки. Още на първата проводка и ме взе тежка риба. Дръпна надолу по течението и авансът засвири мелодично. Не правеше подскоци, но по поривите рибате изглеждаше хубава. Сборихме се няколко минути преди да успея да я кепчосам. Изключително красива жълтеникава балканска пъстърва. Не откъсвах поглед от нея. Премерих я. Малко под две мои педи. Значи 45-46 см. 

 Душата грейна от щастие. Адреналинът се надигна от слуката.

Две снимки и обратно във водата. Клип се отказах да правя, тъй като заплющяха едри капки дъжд от небето. Летяха като куршуми. Рибата се беше уморила и я придържах обърната срещу течението, а аз бях нагазил малко под коляно в реката е я възстановявах. Кофите се изливаха от небето и гърмеше заплашително. След няколко минути рибата тръгна бавно, но заради бушуващата вода от проливния дъжд я изгубих от поглед. Надявам се да се е възстановила и да имаме среща някой друг път отново.
Бях се опаковал целия от глава до пети и дрехите ме пазеха от хвърчащата навсякъде вода. Валя ме половин час, в който дори и да замятах нямах друга уловена риба. Денят клонеше към своя край. Измъкнах се след гъстата растителност от големи дървета. Слънце отново пекна в далечината и включи дъгата да свети пред мен в различни цветове.

Така минаха около 3 часа риболов. Уловените риби бяха над 20 бр. Болшинството мерни и среща с две трофейни хубави риби. Вероятно и по-големи има, но следващ път ще разбера.

За втората дестинация бях предвидил цял ден риболов. За да е още по-дълъг денят станах в 3.30 ч и към 4.30 се изстрелях към предначертаното място. Точно в деня на българската писменост и братята Кирил и Методи. Сметнах, че повечето хора ще са на манифестация и реших да атакувам тогава… Тишина и спокойствие витаеше в тъмното докато пътувах да заветната цел. Приятна музика галеше ушите ми, а сърцето лудо биеше от възбуда. Отивах на една от любимите си реки. Там обикновено се зареждам за цяла година. Пристигнах до целта, а реката извиваше нежно снага по гънките на склона. Гората беше обгърнала всичко в обятията си с раззеленена премяна. Днеска основното оръжие щяха да са блесни, отново с премачкани контри, а за по-дълбоките участъци реших да изпробвам нова примамка за мен. Power tail на Fiiiiiiiiii……iiiish Заприходих преди броени дни няколко примамки. По 8 гр. Дължината вече ми се губи точно, но към 44 мм 

Потънах в извивките на релефа и се потопих в магията на това приказно място. Тишина, спокойствие. Реката се провираше и премяташе от вир във вир. Всеки един о-красив от другия. Това място го чувствам вълшебно и ме зарежда толкова много. На места паднали дървета, които така си и изгниват, а на тяхно място нови се появяват… Достигнах първото място и закачих блесната Panter Martin Nr.6 (цвят лайнян)
На първото място обикновено ме атакува петниста балканка, но този път я нямаше. На следващото място също, и на по-следващото и т.н. Изминаха три часа, а нямах и подгонване, а и риба не можех да видя 

 Сърцето ми се сви направо. Просто рибите ги нямаше. Все едно някой ме раздра отвътре. Магията, която съм усещал на това място, като че ли беше отлетяла. Така го почувствах. Липсваха обитателите на това прекрасно място. Липсваха не заради буйна вода, която може да ги е отнесла. Това бяха диви риби, не зарибявани и по мои наблюдения основно те оцеляват при поройна вода. Последните няколко години сме свидетели на придошли реки. Недобросъвестни хора бяха изтарашили реката. И за пореден път си казах колко крехко е всичко и как някои не се замислят като вземат всичко, което се закачи. Отлови ми се, отснима ми се също. Имах на разположение още около 6 часа, преди да приключи риболова за мен. Нямаше смисъл да се местя на ново място. Реших да упорствам по вече празните места, с надеждата да е останала някоя и друга рибка. Сменях всякакви примамки. Ту блесни, ту микро клатушки, воблери и нищо. На един по-голям и дълбок вир реших да пробвам на Power tail

Направих няколко замятания в различни посоки и ето че опъна риба. Борбена балканка към 30 см раздруса въдицата. Беше успяла да се спаси от набезите.Усмихна ме за малко и я върнах в студената вода.

Следващите два часа отново нищо. Маане на гащи в красивата, но празна река. Спускаща се от планината вода, която облива единствено камъните, без живота, който знаех, че кипеше на това място в България предишните години.

Достигнах участък от реката, който стоеше мнимо по-запазен. Изведнъж се появиха атаки на риби, та дори прибягваха пъстърви. Успях да уловя около 5 риби за нула време, като едната беше подобна на първата за деня.

Снимка и обратно в пенливата вода, от която спокойно можеш да пиеш до насита. И после рибите изведнъж отново секнаха. Явно минах през участък, който е бил по-слабо пресиран от набезите на гладниците. До кога ли?

Сгънах такъмите и обратно към колата.

Ето я и реката, от която имам незабравими спомени последните няколко години.

Аз и редица колеги взимаме единствено спомени от подобни места. Други, не бих нарекъл колеги, за кратко време буквално премахват душата на дадена река. Река без душа е просто течаща вода!

В рамките на броени дни се докоснах до място изпълнено с живот, където пъстървите плуват на воля и друго такова място, което ме натъжи много, от това, което открих. Надявам се и по-добри години да настанат и да уважаваме това, което имаме. Унищожението става за миг, но остава за дълго. Вътрешно ми е болно от всичко това, което видях.

Поздрави и наслука