Треска за … „кефали“ през ноември

Днес(01.11.2025) с майстор Илко решихме да се разходим в дефилето и да проверим кой от двамата е прав. Според него, вече било доста тегаво и късно за кефалите …. според мен, по опит от предни години, все още може да се лови на активни примамки, дори да е трудно, но то дефилето като цяло не е лесно и дори лятото може да не ги намериш. Добре, обаче решихме, че ще взема и каяка та, ако бреговият риболов не върви, ще се пуснем в някой гьол за щуки …. та за единия сутрешен риболов бая сергия помъкнахме.

Аз пък имах задачата да тествам една нова въдица, която си заприходих преди няколко дни, но за това друг път. В 6 и 30 Илко беше пред нас, а аз бях на изчакване. Набързо прехвърлихме неговите неща при мен и газ. Лежерно, в раздумка, времето до Бов мина неусетно, а то си беше станало почти 8 часа …. пуста и София … като паркирах колата на първата отбивка, термометърът показваше 4 градуса ….

Времето беше мъгливо, влажно, студено, а ние сме тръгнали да търсим кефал на активни примамки – воблери. Първият вир го разчоплихме за 40тина минути, но без успех. След това Илко ме поведе, аз карам, той казва „Тук спри“ и аз само трябваше да слушам. Все пак има заслуженото прозвище „майстор“ на кефалите и дефилето. Откъде ги намираше тези дупки не знам, но на мен ми беше супер интересно да чопля по нови местенца за мен, които не съм знаел. Личи си, че последните 10 години е походил доста, за да ги изучи. Провираме се ние сред едни храсталаци и попадаме на вир, ама труден като цяло. На брега трудно, трябва да нагазиш до кръста … сега научихме, че в реката не тече вода, а лед и краката бързо замръзваха. Още един знак, че може Илко пък да се окаже прав и че трябва да сменяме тактиката със силикони…. ама днес щяхме да настояваме на кранкове…

Водата бърза, на вълни и в завой. До средата има някакво затишие и след това става доста по-бърза. За капак, пред нас треви. Абе по-скоро лятно място, ама сме тръгнали да настояваме. Аз си харесвам да нагазя под едно паднало дърво, за да имам максимален коридор за изтегляне в по-тихото пред тревите. Илко слиза 30м отдолу, стреля навътре и ветрило в бързака. Няколко хвърляния и като го взе … поглеждам, въдицата му се сгънала до дръжката. Набързо дотичах нагазих при него и само можеше да се кефя на момента. Не беше лесно в тревите, но Илко с уверени действия накрая успя да вкара рибока в новия кеп за „трофейни кефали“. И като виждаме рибата …. „амурче“, ама над 2,5кг, ама много дебело, аха кат шаранче Закачило се на задната единична кука на CC-38. Набързо го изнесохме на едни тревички, дори не го вадихме от кепа, седя полегнал на мрежата, а ролетката закова на 57см. Личен рекорд на майстора и една от много редките. Имах в живота си две подобни риби, време беше и Илко да го споходи щастието.

Говорим си как много хора ловят кефали, и ние сме ловили много, аз лично ловя кефал от 97ма година. И имаме много трофейни кефали 50-55см, познавам поне няколко човека, кефалджии, които казват, че най-големият им кефал е 55см, та тази бариера доста рядко и трудно се минава. Е, днес имахме късмета да снимаме едно такова уникално създание и след това да го изпратим да расте още Излетът беше усмислен още на второто място.

След това Илко ме поведе на друг вир. Там с изненада установихме, че има групирани риби и още на първото подаване на една много стара жаба на Vidra ме взе спортен кефал. После последваха още няколко удара, Илко също се разписа, обаче усещахме, че въпреки това рибите са доста пасивни. Закачаха се на края на устата на задната кука и вземаха едва, едва…. Пробвах за малко на силикон след известно затишие при мен и почти веднага залових още един спортен кефал около 30см. После пак обърнах на воблери. След 7-8 реализирани или не кълванета на този вир, тръгнахме пак надолу. Там Илко ме помъкна на истински каньонинг, с катерене,стръмно спускане, газене поне 100м, за да достигнем два любими негови вира… времето стремглаво напредваше и нямаше за къде да се мотаем. Чопленето и на тези вирове даде резултат и още 5-6 риби проявиха интерес, като част от тях и извадихме. Поглеждам часовника 12 и 12, още едно замятане и обратно.

Слънцето беше високо и може би истинската игра можеше да стане привечер, но нямахме време да ги дочакаме. Резултатът е 8 извадени риби и още толкова удари, поведени. Изводите са, че рибите са започнали да се групират по дебелите вирове, но все още по края на дебелите бързеи може да се открие някой заблуден. Впрочем навсякъде в брега седяха много личинки, така че храна има. Риболовът на воблер все още е напълно оправдан, но студената вода пресича рибите и те са доста мнителни, удрят плахо, може би и повече следват понякога примамката или чакат да мине буквално пред устата им. Днес определено по-дребните примамки бяха по-резултатни, най-едрото, което извади риба е жабата ми и едно CK 40. Хвърлях и 5см кранкове, ама не. Рапорт даден, а сега още малко снимки