6 6

Равносметка на сезон 2015г.

Тъй като лято 2015 вече си отиде и срещите с любимите рибки за тази година са към своят край, ще се опитам, къде с думи, къде със снимки, да разкажа за моето лято 2015 (или това, което остана от него). Извинявам се предварително, за дългата тема, която ще последва.

Цяло лято, възпрепятстван от цял куп причини, не успях да ходя по магичните местенца. Едно единствено изключение си „откраднах“ и на 15.08 направихме със Стефчо Паспалов един риболов, само за да ми „държи влага“ още месец. Случило се бе, че месец и половина не бях стъпвал по скъпите деренца … е, водих групи приятели по родните планини, така, че не съм скучал, но чувството да си близо до водата е несравнимо. Затова, знаейки, че поне още месец няма да имам време за нищо, със Стефчо се впуснахме по едни диви, диви местенца. А такива, местенца, където времето сякаш е спряло преди хилядолетия, без бетон и градска суматоха, безспорно те зареждат за дълго време. Е, цялото спокойствие нерядко беше нарушавано от скоците на борещата се от среща „принцеса“. Отново бях на непозната река, затова и знанието, че е пълна с живот допълнително привнасяше чувство на удовлетворение. По-долу пускам снимки на част от рибките, които показаха присъствието си този ден. Стефчо заложи на сухите мухи, а аз останах верен на блесничките:

1 6
2 7
3 7
4 6
5 5

Доволни от наличието на живот, решихме да се преместим на друга, този път популярна дестинация. Е, тези реки не винаги са толкова обезлюдени, така беше и в този почивен ден, та се наложи да стигнем по-далеч, в търсенето на спокойствие. Намерихме един „по-ненаселен участък“, още повече, че вече беше станало следобед и не разполагахме с много време. Но пък тези реки, често крият красиви изненади.

Започнах да облавям внимателно подмолите. Взех бавно да губя надежди за успех, но изведнъж една красавица се закачи на блесничка, но побърза да се откачи, което изобщо не ни действа разочароващо, важното е, че е там жива и здрава. След нея извадих един таен боец на Lucky craft … туич, туич в тихите подмоли и бам … една риба над 40см се опита да ми вземе въдицата, но тя също се откачи. Предвижих се малко по-нагоре, хубава дълбочинка, паднало дърво и това в комбинация с вливаща се бърза вода. Приближих се почти лазейки … туич, туич и отново някой се опита да ми вземе въдицата. Е, този път тази успя да се покаже за снимка:

6 6
7 7

И това беше. Последваха нови месец, че и отгоре, в които нямаше време за риболов, а и отпуската нямаше повече. В последните дни на астрономическото лято, обаче се очертаваха 4 почивни дни. Няколко седмици всячески отхвърлях всякакви предложения от приятели за тези 4 дни, търсейки свободно време да се потопя отново в магията. Тези дни дойдоха. В събота Куманов ме взе от нас и потеглихме. След няколко часа вече бяхме там, сред горите и пенливите потоци, само, че този ден имахме друга основна цел – снимането на водохващания за ВЕЦ, а „пенливите потоци“, за съжаление, на някои места бяха вече само угаснал спомен, както и техните обитатели. Този ден не остана много време за риболов, единствено чувството, че все пак видяхме и красиви, непознати за мен местенца.

8 6
9 6

Следващия ден, неделя, Стефчо ме взе в 6 от нас и се отправихме за „нова доза“. Този път, реката за мен позната, но отдавна не бях ходил, за Стефчо не толкова позната. Този маловоден сезон и липсата на дъжове това лято бяха причинили на реката доста трудности, но все пак виждахме рибки по вирчетата, което дава надежда, че живота ще продължава да оцелява. Е, точно това е уникалното, да видиш как малкото вода дава всичко необходимо живота да съществува …. а когато я няма !? Дано това място никога не бъде засегнато от страшната хидроинжинерна „чума“. В тези условия, безспорно Стефчо показа майсторство и не ми даде почти никакви шансове да се проявя. Сухата муха победи блесните:

10 6
11 7

Ето я и моята единствена, но пък мерна рибка:

12 7

А накрая, когато вече трябваше да си ходим, станах свидетел на прекрасното … Стефчо се задържа на едно място, където видяхме риба да събира мушици. Аз седях рамо до рамо с него. Той подаде няколко пъти, нещо се завъртя около мухата му, но не сполучи. Аз хвърлих на блесна веднъж, да проверя, но нищо. След това Стефчо заметна и изведнъж мухичката му беше лапната, последва емоционална борба и в кепа полегна една уникално жълта и с наситени цветове рибка …

Е, нямаше какво повече да желаем от този ден.

Прибрахме се доволни, за да планирам следващия ден, в който имахме уговорка с Цецо да забегнем нанякъде за последните два дни от този маратон. 

Дестинацията, след малко размисли, беше избрана. Цецо ме взе в 5:30 от нас и отново, след няколко часа път, вече можеше да замятаме въдиците. Тези два дни е трудно да се опишат, защото имаше от всичко: 6 реки, много красота и доволно риби. Постоянно си повтаряхме, че това риболовците на пъстърва са големи късметлии да посещават такива местенца 

, но за някои си трябва и да си в добра форма 

 – голямо катерене падна на моменти.

Река 1 и 2. Още в началото на деня се натъкнахме на река и неин приток, които липсваха дори на GPS-а. Голямо чудо. Решихме да помятаме малко, но времето беше напълно достатъчно, за да установим наличието на живот в реката.

Река 3. Отново непозната, но голяма река. Изглеждаше ни доста замърсена, но с първите замятания не лоша риба полегна в кепа:

След това и Цецо регистрира два удара, а малко след това и първата риба се появи и при него.

Нещата потръгнаха повече от добре. Последва един по тих участък с дълбочинка, в който усетихме, че трябва да упорстваме и … това определено даде резултат. Набързо една след друга в кепа полегнаха ту при мен, ту при Цецо нови диви красавици. А в един момент, Цецо повежда примамка, последва удар, засечка, рибата започна да скача. В този момент, същата ситуация се повтаря и при мен и двамата едновременно кепчосваме по една хубава риба.

След това последва затишие и решихме да сменяме реката. Това, което ни показа тази река беше повече от достатъчно.

Река 4. Следващата река, значително по-малка. Обаче, с аромат на сапун от разположеното по-нагоре населено място. Ужас. Не се задържахме дълго, но Цецо все пак реализира една риба.

Качихме се нагоре, където пейзажа се смени коренно. Рибки обаче повече не изскочиха, предполагам пасуващи по някаква причина, но видяхме някоя и друга сенчица да прибяга отвреме на време, следователно има живот, всичко е наред.

Времето напредваше и трябваше да си търсим място за пренощуване. Края на деня ни посрещна навътре в планината, с много дъжд и приятна раздумка.

На сутринта всичко започна с нови сили и … нова река 

Река 5. Нямахме много време, затова и не отделихме такова на следващата ни дестинация, за което малко съжалявам, но определено това беше една от най-красивите реки, на които съм попадал. Рибки също си имаше, а природата беше творила с „голямата четка“. Букова гора, мъгла и мъх – комбинация към която трудно човек може да остане равнодушен.

След това се насочихме към следващата ни цел. Нова непозната и голяма река.

Река 6. За съжаление, дори 3 км под поредното населено място, в коритото на реката миришеше на сапун, а боклуците бяха безбройни … мъка, мъка. От тази неприятна гледка набързо се преместихме нагоре от всякакви големи и не чак толкова големи населени места, за да сменим напълно неприятното усещане.

Още в началото видяхме риби, но бяха сравнително дребни. Цецо успя бързо, в един хубав вир да залови първата балканка.

Продължихме след това рамо до рамо нагоре по течението, но рибките, дори и малки, изчезнаха. Почти нищо не се случваше следващия над половин час. Нямаше и много вирове. Все пак не се отказахме и продължихме. Изведнъж достигнахме серия от вирчета, предполагащи и изненади. Еми, рибите определено не бяха особено активни, но с упорство и точни подавания нещата си дойдоха на мястото. Излязоха все мерни рибки, някои от които с прилични размери от 35см и отгоре. Оставям по-надолу снимките да говорят сами 

Тази рибка, като беше освободена, си помисли ботуша на Цецо за укритие 

Накрая ще завърша с това, че всички риби са пуснати в много добро здраве, не са вадени от водата, пипани са с предварително изстудена ръка и са уловени с куки без контри.

Еми това е. С тези последни рибки си отиде и лято 2015 г.

Поздрави и до скоро.

Подобни публикации