Ах, тази Монтана! Ах, тези мухари!

Седмица преди Великден е! Аз отново съм в северозапада, но всички реки са огорми и мътни. Нямам много опции освен да се пусна до Огоста в Монтана. Реката е подязовирна и може би ще е има условия за риболов. Подготвих такъмите и на следващата сутрин тръгнах.

С пристигането видях, че реката е наполовината кафява. Викам си пак нещо копат тез да им е….. За щастие не. От канала горе, който е всъщност река, течеше мътна вода. Вчера валя много в района и до колкото разбрах това е причината.

С влизането до болницата отидох до другата страна в немътната вода. Вдигнах няколко риби, но не искаха да захапят. Усетих, че ще е тегав риболов. Рибите не искат да взимат и половината река не става за муха. Николай от риболовния клуб в Монтата дойде и излязох да си полафим.

Докато си говорим подходящите места се заеха и реших да отида до циганската маааЛа. Като стигнах там имаше хора във водата, но имаше място и за мен. Влязох леко и почнах да ги мъча. Чух другите муАри, че ме коментират как не съм хвърлял както трябва, не че те хващаха. Единият изкара две -три риби на нинфа, но нищо кой знае какво. Боли ме фара. Че каста ми е зле си го знам. Направо е ужасен, Не разпъвам като хората, плокам като вдигам, сложил съм 7ми клас шнур за да натоварвам въдица повече, под 0.16 повод не слагам, но това никога не ми е пречило да хващам риби. Продължих да си ловя, Нищо не се вдигаше, но си знаех, че трябва да мине 12 и нещо и да се постопли още. Вчера е имало висока вода и буря. Стана ми ясно, че рибата е наплашена, не трябва много да се шава и ще иска дистанция.

Другите хора, професионалните мухари, се изнесоха нагоре и аз леко, полеко мръднах за да не съм в плиткажа. Много мухи смених, но без резултат. Видях една риба да се вдига, но не се зариби по мухите ми и явно я изплаших. Нищо, аз си стоя като пън, настоявам и чакам следваща риба. Над мен влезе един възрастен господин. Само по начина му на хвърляне, облеклото и маниера му си личеше, че знае какво става. Истински мухар 🙂 И той като мен влезе и застана на едно място. Първоначално го помислих за чужденец, но после го чух да казва: „ааах ти, много леко пипаш днес, ще е тегава риболов, но пък интересен“. Тук таме взеха да се вдигат риби и сега трябваше да разбера на какво ще взимат. Бая сменяне беше и все без успех. В този момента господина над мен закачи риба. Голяма балканка. „80 мухи смених докато те набарам“ Не успя да я кепчоса. Попитах го. – На емърджър ли взе? И той отговори. Да, не малък, почти черен с издължено тяло и още куп термини които не са ми познати.

Е баш такъв нямам 🙂 ама точно си бях сложил със зелено тяло и крила от перушина и си викам на този ще е. Видях една риба да се вдига на около 12-15 метра. Селски каст от моите. Не разпънах повода, но това беше плюс спрямо течението и вятъра. Рибата се вдигна, но не уцели мухата. Подяволите. Втори селски каст. И бам. Вече взе успешно. Балканка с размер лакът и малко. Яко скоци, влизане в бързата вода, но аз не се притеснявам. Все пак съм с як такъм и 0.16 повод. Бореше се бясно, но я кепнах бързо. В кепа се откачи. Нарадвах и се набързо и я пуснах. Даже не я пипнах с ръка. Това най-много му харесвам на мухарството.
Щях да сменям мухата, но си викам тази ми е на късмет. Подсуших и продължих. Хванах още няколко добри риби. Колегата над мен също. Даже успя да кепчоса няколко :). Явно ловеше с тънък повод и късаше често.
Рибите се дигаха на етапи на около 15 минути и след това пауза пак около 15-20 минути. Наистина риболова беше пипкав и интересен. Професионалните мухари дето ме коментираха взеха да слизат надолу като видяха, че вадим риби. Не че при тях няма риби ама….

След поредна пауза направих няколко хубави риби. Бързо ги вадих и не се бавих защото си знаех, че след малко ще спрат да се вдигат. Погледнах нагоре и видях господина с палец нагоре. Каза ми „браво“. Професионалистите гледат и не хващат нищо. Единият мина пред господина, точно където се вдигаха рибите. Човекът се ядоса. Нормално. И излезе от водата. Един други прегази яко зад мен и изплаши всичко живо.

Странни хора бяха тези. Но не ми се занимаваше да им обяснявам. Все пак каста ми не става!

И аз излязох от водата, че вече бяха минали над два часа и половина и краката ми бяха замръзнали. Разходих се да видя други места, но или имаше хора или беше мътна водата. Упражних малко двойната тяга на едно място и след около час, два се върнах на същото място.

Вече повечето хората си бяха тръгнали. Видях един спинингомухар. Лови с мухарка, но си носи и спининг и ги сменя. Вика ми: „Ей няма вече риби в реката и не е като преди.“ В този момент една риба се вдигна. Викам му давай. Взима на емърджър. Аз превързвах. И той започна да мята, но на някаква друга муха. Хвърли 5-10 пъти и пак каза, че нямало риби. Каза ми, че нямало да влиза защото нямало смисъл и ако искам аз да вляза. Влязох на второто селско хвърляне и я хванах. Кепване и пускане. Подсуших мухата и видях леко движение на повърхността. Последва втора риба. Човекът зад мен каза чао. Явно се напрегна, че не влезе той.

Странни хора са спинингомухарите.

Постоях още малко и си тръгнах доволен от реката. Риби има! Само да може да ги хванеш.

Впоследстие видях пост у фейса и разбрах, че господина бил Данчо Савов. Не го познавам лично.