Нова за мен река по старопланинските склонове

Последният риболов протече под знака на прекършената ми въдица. Така и продължи и следващите два дни, когато успях да открадна общо 2 – 3 часа преди мрак да покрие всичко около мен. Жалко, че не бяха сменили часовото време още предходната седмица. Можеше да имам още час на разположение.

На 23.03 служебните ангажименти клоняха към своя край. Бях набелязал един планински поток, който последно посетих преди близо година. Беше време за проверка на нивото на водата и на планинските петнисти обитатели в него. Колкото повече наближавах до реката, толкова вълнението се покачваше, а сърцето биеше все по-учестено. Паркирах и за няма и няколко минути вече бях в нова осанка  Кепът и фотоапаратът на гърба, а в ръце си държах по-късата вече пръчка, заради премеждието от предишния ден. Закичих блесна MEPS 2-ри номер с предварително премачкани контри и се спуснах към реката. А тя една красива и притегателна  От красивото лъкатушене, което помнех от миналата година не беше останала и следа. Пред мен се спускаше огромна маса вода идваща от топящият се сняг. Все пак и навън беше доста положителна температурата.

Мислите ми да се прехвърлям от време на време на отсрещния бряг и оттам да замятам бяха опровергани. Не ми се и плуваше след принудителното скъсяване дължината на пръчката. Да си призная честно замятането беше лесно, но не и воденето на въртящото се парче метал. Замятах косо на течението в перспективните места, но силната пролетна вода бързо отнасяше всичко подадено. Все пак можах да презентирам на няколко перспективни места още в началото примамката. Водата на допир беше доста студена, да не кажа ледена и не бях голям оптимист в откриването на планинската петниста красавица. На една място обаче ми се стори, че на няколко пъти блесната беше леко атакувана от привидна сянка. Да не си помислите, че е била огромна пъстърва. НЕ. Беше на мерна риба, от често улавяните. Пробвах още няколко пъти, но нъц. Преместих се на следващото перспективно място и ситуацията се повтори. Но, този път рибата беше уловена 

Красива мерна девойка, която след снимка веднага пое обратно в бързата вода. Значи са там рибите. Само малко повече упорство трябва. Е наистина трябваше, защото следващия един час преди да се стъмни единствено преследвания отразявах и вяли удари, но то при тази вода си беше и цяло изпитание. Спускащата се маса така се завихряше на места, други обгръщаше с вълните си, а мен полъхът на пропукващата пролет изпълваше цялото ми същество. Времето летеше като бясно както винаги. Кога погледнах малката стрелка на часовника и тя вече беше направила пълен оборот. Направих още няколко кадъра на това приказно красиво място и потеглих. Бях доволен, че планината ме допусна до себе си и беше запазила планинските си обитатели на място. В друг сгоден момент ще пробвам отново. Дано само нивото на водата да е по-нормално.

Ето още няколко снимки

Следващият ден протече като предходните. Служебни ангажименти, път, работа, път, отново работа и накрая час и половина повей от планински поток. Бях решил да пробвам на предварително набелязана река, НО количеството вода, което се изпречи бързо ме отказа. Не бях сигурен дали и с лодка щях да се справя, та реших да не пробвам и с въдица. Отворих отново картата и започнах да шаря по сините линии на една от страниците на сгъваемия атлас. Забодох поглед на една неизвестна за мен река. Отправих се натам и стигнах в крайна сметка. Вода също имаше, но определено не беше стихия. Водата кристална и как само подскачаше от камък на камък и вир във вир. Образуваше се система от скачени съдове.

Набързо се приведох в риболовна готовност и се разшетах с блеснарката във водната шир. Местата страхотни. Вплитащи се корени на крайбрежните дървета, които се извиваха причудливо и се скриваха в поредния вир, черпещи живителна сила от планинската вода. В тази причудлива вода трябваше и балкански пъстърви да има, но нещо ми убягваха  Може и рибари с не добри сърца да са минали преди мен и да са угасили живота сред движещата се вода. Гледах тези мисли да ги изхвърля от съзнанието си. Стигнах до място, където нямаше как да продължа напред, освен през самата река, но пред мен дълбок вир със забързана вода, а от двете страни огромни масиви. Смръщих се, но нещо ме теглеше какво се крие от другата страна на преградата. Дали там пък не се спотайваше някоя и друга риба. Погледнах часовника. Имах още 45 мин от заплануваното време. Шмугнах се в плетеницата от вплетени дървета, храсти, стръмни хлъзгави скали и започнах да се провирам като в състезанието „Сървайвър“. Наклонът заплашително стръмен. Запъхтяване, пързаляне, улавяне в съседния клон, но след едно 20 мин достигнах отново реката  Бях се препотил целият. Реката приказка. Успокоих пулса на сърцето и се прицелих в първия вир. Първо замятане и заподскача първият мъник 

а след него и още един 

Последва веднага пускане на свобода

Реката правеше завой след завой и изключително красива.

Погледнах часовникът и 15-та минути, които имах на разположение се бяха изнизали  Отново по обратния път с катерене, падане, ставане, но зареден доволно. Бях попаднал на ново място, което само за миг открехна своите тайни. Със сигурност ще има и друго посещение, а тогава всичко вече ще е покрито с вече свежа зелена пелена 

Сега остава да съживя пострадалата въдица. Получих няколко предложения и съвети какво да сторя. Оставена е на място, където могат да отремонтират моя такъм. До тогава риболов с ръце 

Споко. Бъзикам се 

Поздрави с последния кадър