Черно бели търсения на петнисти риби
Здравейте приятели,
Преди година и половина станах татко за първи път и риболовът остана на по-заден план. Ново човече се появи на бял свят, което ангажира цялото внимание и грижи на мен и неговата майка. Безценно време, в което показвам света пред очите на моя син, с дребните неща в него. Знам, че някой ден ще го потопя и в магичния свят на риболова, а той сам ще реше дали ще се пусне по това течение или ще поеме по друго русло.
Дойде най-сетне и денят, в който да се потопя за няколко часа в течащата вода и да хвана въдица в ръка. За мен си беше откриване на пъстървовия риболов.
Датата 31.05.2022 г. Нея лесно я фиксирах, НО оставаше и избор на река. Прехвърлих тефтера и на 43-та страница се спрях на една, на която не бях ходил от мнооого отдавна. Значи решено. Там ще е. Оставаше и риба да има.
В уречения ден ставането беше по програма. 10 мин преди звъна на алармата бях вече на крак. Т.е. в 3,00 ч. До 4,00 ч приготовления, сандвичи, екипировки, фотоапарат и т.н. Прехвърлих всичко наново, за да не забравя нещо и изчезнах в тъмнината на все още нощна София. Поех в правилната посока с приятна музика и преповдигнато настроение…
Паркирах колата и напълних гърдите с дълбоката глъдка планински въздух. Страхотно.
Със скороста на светлината вече бях дегизиран и готов за подвизи. Спуснах се към реката, а определено ме сърбяха ръцете да заметна. Закачих една въртяща блесна с меден отенък и я запратих в пенливата вода, точно там където набелязах предварително. Първа, втора проводка и атакува първата риба за деня, но се откачи в краката ми. Куките, които ползвам са с премачкани предварително контри за минимални поражения при уловените риби. Всяка една уловена риба я връщам там, откъдето е дошла. Без компромис! Зарадвах се. Рибите ги има значи, НО не си казах „Ей сега ги разбих“, а това става обикновенно машинално. Продължих към следващото перспективно място. А реката приказка. Хубаво ниво на водата, даже по-голямо отколкото очаквах. Придвижването беше трудно през целия ден. Всичко наоколо беше облечено в зелена премяна: дърветата, храстите. Пълна джунгла. Водата също този ден беше по-висока от обичайното, но си беше тръпка. А птичките чуруликаха около мен, като на концерт. Живот имаше навсякъде! Паяци се спускаха от дърветата да видят отблизо този, който постоянно размахва въдицата в различни посоки кой е. Първите 10-15 пъстърви атакуваха, закачиха се, троен аксел, спринт наляво-надясно и се откачаха. Не можех да снимам нито една риба още. Но определено усещах активността в реката този ден. Това беше зарядът, така нужен на сърцето и душата ми, а те сияеха. Колко малко му трябва на човек…
Смених блесната с друга подобна и резултатите не закъсняха. Закачи се и първата, кото можах да докосна с предварително мокра и охладена ръка. 24-и карата усмивка се изписа на лицето ми.
Придвижвах се по реката, а местата следваха едно след друго от красиво пленителни до вълшебни. Почти навсякъде имах атаки или закачах по риба. На някои от тях щракнах по някой и друга снимка. Липсваха големите риби. Улавяните бяха между 18-25 см.
Отдадох се на тръпката, а времето летеше като бясно. Ако можех да я спра само тази стрелка да се върти. Препусках сред джунглата от гъста растителност и по калдъръма на потопените камъни. Именно сред тях се криеха и пъстървите, които чакаха сгоден момент да атакуват всеки натрапник или трошица храна. Слънчевите лъчи се прокрадваха след гъстите корони на дърветата и се паркираха по дъното на реката.
Така можех да наблюдавам как петнистите риби се спотайват зад някой камък. Усещането през деня беше вълшебно. Не бях замятал близо 2 години, но посещението на реката бяха изтрили тази пролука. Точноста на замятанията ми беше като преди. Където се прицелех и примамката точно там литваше.
Денят колкото и да не ми се искаше клонеше към привършване. Стана 3 ч и слънцето се скри. Задуха вятър. Зачаткаха и първите капки дъжд, които се примесиха и стана все едно бях под душа. Беше време да приключвам и на обратно.
Връщах се към колата емоционално зареден от преживяното през деня. Батериите заредени на макс, а сега, като гледам снимките се връщам отново на потока.
Всички риби бяха уловени на въртяща се блесна. Воблерите и клатуните пасуваха през този ден. Риби доволно и всички си плуват обратно в студената вода.
Някой ден отново 😊
Поздрави на всички,
Павел Попов
