mark

Сигнал за злоупотреби и проблеми по отношение изваждането на билети

|

Уважаеми Дами и Господа,

В качеството си на председател на УС в Сдружение Балканка ще опиша проблемите, с които се сблъскваме по отношение прилагането на Наредбата за издаване на риболовни билети.

1. ТЕХНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ С ЕЛЕКТРОННАТА СИСТЕМА НА ИАРА

Става въпрос за това, че от години ни е известно, че електронната система на ИАРА не функционира правилно с електронните съобщения към най-големия оператор на електронни пощи Google, т.е. електронните пощи с разширение gmail.com. Лично съм имал възможността да подам сигнал по този въпрос на поне 3-ма Изпълнителни директори на ИАРА, тъй като съм установявал липсата на реакция по подадени от мен сигнали през личната поща, която е в Gmail, в сравнение със служебната поща info@balkanka.bg.

Надявах се проблемът да е отстранен, но след като направих опит да се регистрирам в новата платформа на ИАРА, с цел да си извадя електронен билет за любителски риболов, в края на регистрацията си получих уведомление, че до 15мин ще получа email за активиране на профилът.
Информирам Ви, че същият го чакам вече 3та седмица, което ме навежда на мисълта, че техническият проблем от миналото е наличен и в новата електронна система.

2. ПРИЛАГАНЕ НА НАРЕДБА № 8 ОТ 28 ЯНУАРИ 2006 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА
ОТПЕЧАТВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА БИЛЕТИ ЗА ЛЮБИТЕЛСКИ РИБОЛОВ

Правна рамка:

ЧЛ. 11. ОТ ЗРА (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(1) Лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на
основание на общността на техните интереси в териториални риболовни
сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.

(5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Сдруженията по ал. 1 и 3 чрез своите
членове и ръководни органи осъществяват програмите на сдружението за
опазване на рибните ресурси, тяхното обогатяване и ползване.
(6) (ПРЕДИШНА АЛ. 5 – ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.) СДРУЖЕНИЯТА ПО АЛ. 1 И 2 НЕ
МОГАТ ДА УЧАСТВАТ В ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА.
(7) (ПРЕДИШНА АЛ. 6 – ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.) СДРУЖЕНИЯТА ПО АЛ. 1 И 2
МОГАТ ДА УЧРЕДЯВАТ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА БЕЗ ПРАВО НА НЕПАРИЧНА ВНОСКА В
ТЯХ. РЕАЛИЗИРАНАТА ПЕЧАЛБА ОТ ДЕЙНОСТТА НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА СЕ
РАЗПРЕДЕЛЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ В УСТАВА ЦЕЛИ НА РИБОЛОВНИТЕ
СДРУЖЕНИЯ.

ЧЛ. 3 ОТ НАРЕДБА №8. (1) ЗА ИЗДАВАНЕ ИЛИ ПРЕЗАВЕРЯВАНЕ НА БИЛЕТ ЗА
ЛЮБИТЕЛСКИ РИБОЛОВ КАНДИДАТЪТ ПОДАВА В съответното териториално звено на
ИАРА, ДЛ, ДДивС ИЛИ СДРУЖЕНИЕ ПО ЧЛ. 11 ЗРА регистрационен формуляр
(заявление) по образец съгласно приложение № 6 заедно със съответната
сума или документ за платена такса.

….
(6) ПРИ КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА БИЛЕТ ЗА ЛЮБИТЕЛСКИ РИБОЛОВ С НАМАЛЕНИЕТО,
ПРЕДВИДЕНО В ЧЛ. 22, АЛ. 4 ЗРА, КАНДИДАТЪТ ПРИЛАГА И ЗАВЕРЕНО КОПИЕ НА
ВАЛИДНА ЧЛЕНСКА КАРТА НА СДРУЖЕНИЕ ПО ЧЛ. 11 ЗРА.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2007 г., в сила от 16.11.2007 г.) Заявяването
и плащането на билетите за любителски риболов може да бъде извършено и
по електронен път чрез интернет страницата на ИАРА.

ЧЛ. 22. 

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ,
бр. 59 от 2012 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) ЧЛЕНОВЕТЕ НА
СДРУЖЕНИЯТА ПО ЧЛ. 11 ЗАПЛАЩАТ 80 НА СТО ОТ ОПРЕДЕЛЕНАТА ТАКСА ЗА
ИЗДАВАНЕ И ПРЕЗАВЕРКА НА БИЛЕТА ЗА ЛЮБИТЕЛСКИ РИБОЛОВ СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ
НА ЧЛЕНСКА КАРТА НА СЪОТВЕТНОТО СДРУЖЕНИЕ, ЗАВЕРЕНА ЗА СЪОТВЕТНАТА
КАЛЕНДАРНА ГОДИНА.

Ясна е идеята на законовата рамка – сдруженията на риболовците са основна движеща сила в подпомагане структурите на ИАРА и в резултат на това, могат да се възползват от намаление, като заплащат билет за любителски риболов в размер на 80 на сто от определената цена – за година 25лв или накратко казано – 20лв. Техните членове, така или иначе
заплащат членски внос, като сдруженията участват активно съгласно устава в подпомагане на ИАРА.

За удобство на любителите риболовци, риболовните магазини в страната от доста години предлагат издаването на билети за любителски риболов. Това е чудесно, но риболовните магазини са търговски дружества и не покриват критериите на чл.11 от ЗРА, където изрично е записано, че те НЕ могат да са търговски дружества. Записано е също така, че сдруженията могат да създават търговски дружества, но реализираната печалба се разпределя съгласно Устава и основните цели – подпомагане опазването на рибното богатство.
Какво обаче се наблюдава. За да се заобиколи законовата разпоредба, риболовните магазини в страната издават билети като си основават сдружения или риболовни клубове с минимална активност. Сами по себе си те нямат никаква дейност, подпомагаща структурите на ИАРА. Съответно риболовците, които си издават билети за любителски риболов в риболовните магазини, неволно се съгласяват и да станат членове на съответните сдружения срещу членски внос от 5лв(за да излязат сметките) без да се
чувстват по какъвто и да било начин обвързани с дейността на „сдружението“, както ѝ със сигурност не участват в ОС, УС, не обсъждат
отчет и бюджет и така нат. на сдружението.

Всичко описано до тук е грубо нарушение на чл.21 от ЗЮЛНЦ, който гласи:

ЧЛ. 21. (1) ЧЛЕНУВАНЕТО В СДРУЖЕНИЕТО Е ДОБРОВОЛНО.
(2) ВСЕКИ ЧЛЕН ИМА ПРАВО ДА УЧАСТВА В УПРАВЛЕНИЕТО НА СДРУЖЕНИЕТО, ДА
БЪДЕ ИНФОРМИРАН ЗА НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ, ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ ИМУЩЕСТВОТО МУ И ОТ
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА МУ ПО РЕДА, ПРЕДВИДЕН В УСТАВА.

В същото време, в подобни „фиктивни“ сдружения е заложен голям потенциал за представителство при обсъждане на промени в законодателната рамка и други – тогава, когато е удобно на някого.

Аналогичен е примера и с държавните водоеми, отдадени за стопанисване от сдружения, където риболовците, срещу право да риболовстват, неволно стават членове на сдруженията, без да се чувстват обвързани с цялостната дейност на даденото сдружение. В същото време, съответното сдружение получава огромно представителство, възможност да взема и други водоеми и прочие. Точно така се случи с водоемите Копринка и Мандра, които бяха взети за стопанисване от ЦРОО с „членовете“ от язовир Сопот.

И точно това се случи и на обществено обсъждане през 2020г. за ЗРА, когато някои организации написаха, че те имали много членове и на нашите становища не трябвало да се обръща внимание.

Една проста аритметика показва, че риболовните магазини вероятно задържат около 1млн лева от риболовците, без срещу тези пари да се извършва каквато и да било дейност. Вие предполагаме можете да направите много по-точна сметка.

Като представител на едно от най-активните сдружения аз съм против това да членувам в други сдружения само за да имам правото да ловя риба. Или пък срещу правото на риболов в държавен водоем. Следвайки правилата на ЗРА би трябвало също да мога да се възползвам от намалението по чл.22 срещу представяне на членска карта на моето сдружение и 20лв, но няма да мога да го направя в риболовен магазин, а единствено в териториалните звена, което е дискриминативно. Някои от горните сдружения са си създали
и on-line платформи за издаване на билети, но изискването за членство отново е задължително ….

Ето защо се изненадах, като видях, че мога да си извадя билет през системата на ИАРА. Това е и причината обаче да се сблъскам с описания проблем по точка 1.

Уважаеми Дами и Господа,

Надявам се съзнавате, че описаните проблеми изискват спешно решение, защото ощетяват всички – както риболовците, които си плащат 25лв така или иначе(макар да считам, че тази сума е твърде ниска), така и държават, която губи по 1млн. лева, които не отиват в никаква полезна дейност, а в печалба за магазините. Вероятно са наложителни промени в самата Наредба, защото пък безспорно риболовните магазини са най-голямата мрежа от места, където може човек да си извади разрешително
за любителски риболов.
Важно е да се оправи и on-line платформата, за да могат лицата да си извадят риболовен билет по електронен път.

  –
Поздрави,
Иван Пандъков
Председател на Сдружение „Балканка“

Подобни публикации