История на въвеждането на принципа „Хвани-пусни“ в нормативната уредба на България
Тази промяна започна през 2011г. благодарение на хората, които милеят за българските реки и природа!
Част от тях са:
- Риболовен клуб Балканка – като следствие на двугодишни яки усилия.
- Някои отделни личности от риболовните форуми, които помогнаха с информация и идеи.
Специални благодарности и на тогавашното ръководство на ИАРА за разбирането и съдействието – особено на г-н Драгомир Господинов и г-н Ивайло Симеонов, както и на г-жа Десислава Танева /тогава председател на Комисията по земеделие в НС/. Тези хора влязоха в историята.
Балканката е типичният вид пъстърва за високопланинските реки и езера в България. За жалост след 2000 година се превръща в застрашен вид. Проблемът е комплексен: замърсяване, глобално затопляне, ВЕЦове, прекомерен улов, бракониерство и др. В западните държави голяма част от рибарите практикуват принципа „Хвани-пусни“ с цел да се запази популацията и други рибари да могат да я уловят.
Въпреки че доста преди 2012г. и у нас имаше риболовци, които връщаха рибите обратно, методът не присъстваше в относимата нормативна уредба – ЗРА (Закон за рибарството и аквакултурите) и в Заповедта за целогодишна забрана на МЗХГ.
Как беше въведен режимът в ЗРА?
Нека се върнем във времената преди 2012 година. Тогава риболовът на пъстърва можеше да се извършва само в събота, неделя и празнични дни, като риболовците можеха да запазят за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 8 бройки.
По този начин през седмицата съвестните риболовци не бяха по реките, бракониерите излавяха рибата необезпокоявани, а държавата нямаше ресурс да опазва рибите от недоброжелателните риболовци, които задържаха по-голямо количество през позволените дни.
През юни 2011 Димитър Куманов, Алън Тюфекчи и Краислав Димитров от клуб Балканка искат среща с ИАРА и отправят предложение за промяна в закона, с която да се разреши риболовът и в делнични дни, без да се задържат уловените пъстърви, което за щастие е добре прието и одобрено. Разбира се нищо не става лесно, а се оказва, че точно в този момент се извършва промяна на ЗРА, която е на етап гледане в Комисията по земеделие за второ гласуване. В този момент само народни представители могат да входират нови предложения за ЗИД (Закон за изменение и допълнение) в ЗРА между първо и второ гласуване, и за да е още по-сложно, става ясно, че остават точно два дена за входиране на промените между 1-во и 2-ро гласуване в комисията по земеделие.
За щастие Димитър Куманов успява да се свърже с Десислава Танева (председателка на комисията по земеделие по това време), а Алън Тюфекчи – с народния представител Корман Исмаилов. Така новите предложения към ЗИД бяха входирани от две различни парламентарни групи.
За радост на всички съвестни рибари беше приет и влезе в сила лятото на 2012 година.
Промяната в ЗРА:
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) След еднодневен риболовен излет, при осъществяване на риболов в събота, неделя и на празнични дни риболовците запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки. В делнични дни риболовците са длъжни да пускат обратно всяка уловена пъстървова риба…“
Вече имахме принципа хвани-пусни официализиран в закона, макар и само за делнични дни, а бройката на пъстървите за задържане беше намалена на шест!
Как беше въведен режимът в Заповедта за целогодишна забрана на риболова по реките на МЗХГ?
Както всяка година, така и през 2012 година ИАРА обявява, че ще забрани някои от известните пъстървови реки с цел възвръщане на популацията на балканската пъстърва в Заповедта за целогодишна забрана. Според риболовците тази забрана няма да има ефект заради проблемите в държавата и бракониерите. Тогава Димитър Куманов пише нови предложения от името на клуб Балканка, които са приети, и през 2013 година със заповедта се приема целогодишна забрана за задържане на балканска пъстърва на десетина реки. Сред тях са и митичните Искрецка и Златна Панега.
По този начин принципът Хвани и Пусни се въвежда в нормативен акт целогодишно за първи път в историята на риболова в България. Историята след това е всеизвестна – през следващите години в списъка на реките, на които е забранено да се задържат балкански пъстърви, се увеличава във всяка следваща заповед. Нови предложения валят и от местните риболовци, които се ангажират да пазят реките и да следят за спазването на ограниченията и тези реки се превърнаха в притегателни места не само за нашите риболовци, но и за риболовци от цял свят.
На много реки все още принципът не се спазва от недобросъвестните, обаче веднъж свикнали да пускат обратно рибите по митичните реки, все повече риболовци се включват в тяхното опазване навсякъде и по останалите реки. Съзнанието, особено на по-младите, започва да се променя, бавно и полека, но неизбежно и необратимо и някой щастлив ден Магията на пъстървовия риболов по планинските ни реки може да се завърне отново навсякъде.
На много платени реки по света принципът Хвани и Пусни е задължителен, но на нас не ни е известно дали в някоя друга държава има такива официални забрани в законите. Ако ги има, толкова по-добре.