Отново е зима – време е да потърсим кефалите
Здравейте, приятели, ето че настъпи студеното време и е време да сменим тактиката на риболов. Безспорно, за нас спинингистите, в студените месеци е трудно, но безкрайно интересно надлъгването с пасивните рибки. Започна времето на продължителното „чоплене“ по всякакви „дупки“, където се предполага да са се притаили любимите рибки. И точно в тези мигове, силиконовите имитации на различни ларви са незаменими в надлъгването с кефалите. Този риболов си има също своите особености, като напасванеот на риболовеца към конкретната ситуация и правилното изтегляне на примамката е от решаващо значение за успех.
Първият излет проведох на 23.11.2024г. Времето беше много студено, около нулата, но със силен ураганен вятър. Излязох да сменям уж гумите. Направих го и към 1 следобед вече бях приключил.
Като видях какво зъбато слънце е и как духа, си викам, че няма никакъв смисъл да се тътря към Искъра и да се мъча още повече. Та викам, я да проверим една малка рекичка, на която скоро не бях стъпвал. Спрях на моста, реката малка, със зимен цвят. Взех само силиконите, идеята беше набързо да помятам и да си ходя.
Отначало заложих на любимата ларва, цвят „пепел от рози“. Сменях я с електриково цвят 22 и с цвят 001, натурално маслинено зелено, който е задължителен цвят за зимата. Един час нищо не се случваше. На един от вировете реших да сложа пък още един любим цвят, който обаче с кефалите нещо нямам успехи, затова имах само една такава ларва в кутията – перлено бяло. Още като го потопих във водата много ми хареса как изглежда в замътената, но по-скоро сивкава вода. Хем се виждаше, хем не е да свети, а доста приятно мръсно бяло-сиво-кафяво.
Заметнах до другия бряг и още с цопването ме взе приличен кефал. Направо невероятно. На другите цветове бях мятал досега, но нищо. Бърза снимка и айде обратно.
Понастоявах мъничко още и се преместих. Тръгнах по реката нагоре и си харесах един вир, но малко трудно се слизаше. Отвсякъде клони … подадох един път към други бряг – нищо. Второ мятане, леко диагонално, надолу, поведох, няколко оборота и ме изтряска, засякох и отсреща полудя. Натовари доволно „синята птичка“, опита се да се забие и в едни папури, но накрая се показа страхотна риба, почти 52см… Бързи снимки и хайде обратно.
След това помятах още малко и силиконът нещо се скъса в тревите. Нямах друг такъв, но сложих един пак сравнително светъл, с леко сивкав гръб, Ларва, но от китайците. Харесах си едно местенце, наврях се между клоните, хвърлих и отново с цопването ме взе и пощуря. Няколко напъна и се откачи, но беше хубава риба, която не излезе за снимка. Та в крайна сметка това беше, нямах нови удари. Помръзнах 2 часа, но съм доволен от разходката.
Следващият излет направих две седмици по-късно. В утрото на 07.12 нямах никакви планове за риболов. Отново имаше някакви други планове и без това времето снеговалеж, вятър …. после премина в обилен дъжд. Тръгнах да върша нещо, но както понякога се случва, на първия светофар ми влиза главата в мухата и … право към водоема.
Отидох първо на баластриерата при село Чепинци – сравнително непознат за мен гьол. Ловил съм 3-4пъти, отидох на място, където съм вадил белка на връх Нова година преди време. Гьолът ме посрещна със силен насрещен вятър, дъжд и температура на въздуха 1 градус … Помятах около 40 минути, докато скъсах, защото вече бях замръзнал да превръзвам… Тръгнах си.
Да, ама си викам, я да видя една малка рекичка в Софийско и след 15 минути вече бях на мост над реката. Посрещна ме възвисочка, с кафеникав цвят, ама сякаш ставаше. Казах си „Ще ги пробвам!“.
Все още преваляваше, но е на спиране… часът вече беше около 16 часа. Нямах никакво време.
Като потопих силикона установих,че видимостта е 30-40см, хмх… ще е трудно. Сложих една електрикова ларва и започнах да подавам. Мина известно време и нищо. Препусках през реката, исках да достигна зоната, където имах слука преди две седмици. Стигнах подавайки тук там без успех …
И както не се очакваше, пред залезно магията се случи . Залових две хубави риби и деня свърши. По две бързи снимки и обратно във водата. Успешна се оказа отново бялата ларва на Фанатик.
авт. Иван Пандъков