„Магия“ като за последно, 26-27.09.2025

Да споделя малко какви ги свърших в края на отпуската и …. сезона. Този сезон бях послушен …. ходих по-малко за риба Както знаете, четвъртък вечер късно се прибрах от Мароко. Затова пък жената ме пусна да подивея малко, как си знам.

Малко след полунощ събрах багажа, този от Мароко го зарязах опакован, както си е от самолета. Навих часовника за 4 и 40 Всичко на сутринта по план, изнизах се сравнително бързо в тъмницата. Газ към планината. По път обаче реших да спра на една любима рекичка …

Ех, хубави спомени имам от тази рекичка, ама тя не е от най-лесните, принципно, човек трябва да и отдели време, да намери рибите, да сменя места. Е, аз спрях колкото да повървя по нея 40 минути. Водата малко(каквото дренира след НЕК), ама пък вирче след вирче. Нещо обаче рибките ги нямаше, само някой друго като пръста. Е, напълних очите с мъхове, извадих едно рибе, да отсрамя положението и обратно в колата.

Часът беше около 9, а на превала реших да събера 3-ма стопаджии, които се оказаха пътешественици от Полша. Обикаляли по Рила цяла седмица, спят си на палатчици, две момчета и едно момиче. Закарах ги до близкия град и после реших все пак да половя по реката, закъдето се бях засили и хванах участък между два моста, в част от него бях ловил и преди, а в друга не. Отначало нещата потръгнаха леко плахо, с напипване на предпочитанията на рибките, като първите не закъсняха да се покажат за снимка.

Следващите 4 часа настъпи сеч. Извадих 30тина пъстърви. Още толкова се откачиха в борба, пред кепа, разлових доста примамки. Имаше и доста заигравки, почуквания и така нат. Рибите бяха всякакъв размер, като преобладаваха тези между 20 и 30см. Излязоха и 3-4 риби около и над 40см, но от тях само една потрая за снимка, другите се откачиха при борбата. Рибите бяха пръснати както във вировете, така и в бързеите, вода имаше доволно за сезона. Не мога да отлича някоя конкретна примамка, което рядко ми се случва, просто всеки вид примамка се представяше според мястото. Това, което беше хубаво е, че рибите, колкото да ги нацелих активни, често имах случаи, в които минавам с една, втора, трета примамка и нищо. Докато не сваля близо до дъното примерно с някоя тежка въртележка или пък не я провокирам с някой туичингов воблер.

Едната едруша я провокирах на един по едър воблер – Рижи 56s, иначе преди това бях минал с какво ли не през вира … Няколко часа минаха неусетно и аз тръгнах да се връщам покрай реката и взех да си мятам надолу и да задържам, та излъгах още няколко хубави риби и на връщане Жалко, е че тези риби живеят сред немалко боклуци, ама такова е по тази река. Иначе природа бол.

Последната риба я извадих под колата, гледам веше е било станало 15:40 ….

Докато си ловкам мислех и как ще продължи риболова. Беше ми хрумнало, че ще закривам отдругата страна на планината Рила. Да де, ама мога да го оставя за другия ден и да използвам вечерта след стъмване за придвижване на там и опъване на палатки. Та реших да се помотая по водосбора на една близка рекичка, приток на тази, по кяото лових преди това. Не бях ходил от 2015 по нея, когато с Цецо Методиев спахме на палатки някъде в нищото… Викам, тъкмо ще щракна някой от ВЕЦовете. Отварям сайта и виждам, че 2017г. са построили един нов ВЕЦ. Тогава Димо е ходил 3 пъти, установявал е нарушения при строежа, обаче го нямаме в завършен вид. Викам, хубаво,това е някакъв план. И тръхвам да катеря по дефилето, че ВЕЦът е чак горе… Голям чукар е Обхватът изчезна щом влязох в каньона. Път поне има, горе нали е нещо като курорт. Бая покарах, но накрая го достигнах. За съжаление, успях само да го огледам набързо отвисоко. Оказа се, че има куче и постоянна охрана на водохващането. Поне видях, че реката течеше при посещението. Викам да огледам малко реката над ВЕЦа.

Преди 10 години съм слизал на едно местенце, дето ме заведе Куманов там. Даже ми вика, че бил стар вече да се катери нагоре и ме пусна сам. Помня,че имаше много красота и много малко живот. Ами и сега беше така. Спуснах се по един много стръмен сипей, беше си доста рисковано за пречукване, ама оцелях. Долу реката, голяма магия. Видях няколко рибки, даже едната за малко да я снимам, ама не станаха нещата, откачи се. Дали бяха пускани по-нагоре, но като цяло реката е бедна на риби в участъка се убедих за пореден път. Според мен водопадите по-надолу са древна геоложка естествена преграда и рибите не могат да се качват толкова високо и да поддържат популацията, ако изобщо има естествена такава…. Ама голяма красота е реката 🙂

После реших да сляза под водопадите. Слизам, паркирам до пътя и си намирам една пътека, която след 200-300м ме сваля до реката. Още бях сравнително във високата част, просто на изхода от каньона. Вече беше станало 18 и половина, демек ужас. Отвън е още светло, ама долу в реката, нищо се не вижда от тъмните елши …почти мрак. Е, тук долу реката беше пълна с риби, та за 30тина минути надърпах доволно

Време беше да приключвам с риболова за деня. След около 2 часа се замъкнах до местността Бричебор на река Илийна, където планирах да прекарам нощта, тъй като обмислях да изследвам един приток надолу по Рилска на другия ден. Разпънах палатката, свързах се с момата в нас, докато все още имаше една чертичка примигващ обхват. След малко обхватът съвсем изчезна и аз се потопих сам в нощта. В гората пееха няколко мъжки горски улулици, обади се и една женска .

Около полунощ започнах да се унасям под звуците на румолящата река. Започна да препръсква дъжд, който постепенно се усили и си заваля стабилно. Оказа се, че любимата ми трекинг палатка е сдала багажа и в 2 и 30 се събудих мокър Та правилото „сухо дупе риба не яде“ беше спазено

Около 3 през нощта прехвърлих багажа в колата и се метнах на задната седалка. То се е видяло, че 3-та нощ много няма да се спи, ама каквото такова… бях обаче щастлив от цялото приключение, върнах се поне 10 години назад.

Ето че все пак съм се унесъл и на сутринта към 8 отворих очи. Дъждът, който вместо по палатката цяла нощ ми беше чукал по ламаринения покрив, беше поспрял. Първата мисъл беше да видя реката, дали ще става. Беше чудесна, леко вдигнала ниво, приличаща дори на леко пролетна, ледена, бърза, фучаща, но чиста, кристална.

Е, полових няколко часа, в изцяло лесно достъпен район. Честно казано, разбих ги. Извадени риби 9, откачени в битка и пред кепа 20 и още поне толкова заигравки. Почти няма спокойни места, или бяла вода, или турболентни вирове …. по течението не можеше почти да се води, защото беше много бързо, затова водех напреко и леко на задържане, като внимавах как се приближавам към водата. Обаче съм разочарован, очаквах дивачки като от приказките, а излизах основно два размера зарибявки. Едните са от миналата пролет, т.е. 2 годишни, другите са на 1 година и са станали по 8-10см…. видях 3-4 читави риби 25-30см, но едната се откачи, другите само се завъртяха.

Реших да приключвам с Рила. Тръгнах си със смесени чувства, но пък зареден от дивата природа. На слизане, спрях на един познат бент на река Рилска. Пускаше вода, като над и под бента се виждаха големи риби. Риби дори над 50см, особено над бента Реших да не ги закачам.

Продължих надолу и реших да пробвам малко по река Рилска. Там природа много, откачи ми се една риба около 35см и още няколко подгонвания.

После посетих още една река, до която достигнах след 1 час шофиране, обаче там нещата с маловодието не бяха добре, та си останах с 3 подгонвания, една откачена риба, една лешанка и приятната разходка на Краището.

Така, два дни, 6 реки и много риби, закрих сезон 2025…