За първи път с микроклатушка в ръка

От доста време време не остава да се впусна в писания за риболовни подвизи. Имах няколко успешни излета тази година, но определено ще ги разместя като последователност. Ще разкажа за последния успешен излет на 24.05.2018 г.

Денят настъпи с извънянаване на алармата в 3,30 ч в деня на славянската писменост, 24-ти май. Както пролича в края на деня, трябваше да онагледя красотата през деня посредством буквите, които ни правят уникални като народ по света … Ставането беше доста мъчително. Навън навсякъде беше потънало в мрак. Лая (кучето) ме погледна доста сънено и с недоумение за трескавата подготовка, която закипя в ранния час. Сандвичи, такъми и снимачна екипировка бяха разпиляни навсякъде. За нула време бяха събрани и прехвърлени в колата, а с тях поех и аз към заветната цел. Няколко дена преди това набелязах реката, чийто брегове се готвех да обходя, а сърцето тръпнеше от вълнение. Единствено светещите фарове издаваха, че кола се движи по извивките на пътя, следвайки завоите един след друг. Всичко беше потънало в мрак и единствено приятна музика витаеше около мен. На един от завоите видях пресичаща лисица. Усмивка грейна на лицето. Когато видя диво животно тръгвайки за риба, обикновено и риболовните емоции стоплят душата ми. Мина час, два. Наближавах вече набелязаното място, а сърцето още по-бързо се разподскача. Винаги е било така и вероятно така ще е и занапред. Моторът на колата спря и излязох с преповдигнато настроение. За броени минути бях екипиран и въоръжен с нужната екипировка. Въпросният ден реших да упорствам на клатушки с единична безконтрена кука (2 гр). За първи път щях да правя проби и ми беше интересно какво да очаквам. Имах няколко разцветки. По-ярки и тъмни съответно.

Навсякъде се чуваха песните на птичките, а аромат на пролетна свежест ме обграждаше. Благодарих на планината, че ме е допуснала на територията си. Имах намерение да се разходя и оставя всичко непокътнато 

 С изключение на няколко набодени петнисти планински красавици, с които исках да се преборя и в последствие да върна обратно в студените планински води… Приближих се до първото място, от където винаги започвам на конкретната река и заметнах. Клатушката се шмугна и обходи водната шир, но не беше атакувана. Преместих се на следващото място и веднага риба проследи подадената примамка, но не атакува. Тук са значи рибите 

 Потопих се надълбоко покрай коритото на приказната река и на едно от поредните вирчета изскочи и първата балканка, която атакува поднесената примамка. Беше ми първата риба на микро клатушка и определено продължиш замятанията и опитите с воденето й. А водата необезпокоявана се промушваше покрай камъните, като или ги заливаше или лъкатушеше сред тях.

Вировете, бяха или по-дълбоки или по-плитки, като зеленикавите нюанси или ставаха по-наситени или избледняваха. Представях си какви риби се криеха в засада, чакайки спускащата се от високите върхове вода да донесе жадуваната мушица или паднал бръмбар. Винаги бяха поемани, като поредна доза живителна храна. Известно време имаше пауза и рибите единствено прибягваха, без да атакуват. Явно трябваше да закусят, преди да се впуснат с опити и над поднесените примамки.

На едно от местата, докато упражнявах играта на клатушката забелязах хубава охранена риба да проследява от сантиметри танцуващото парче метал.

Направих още няколко замятания и рибата атакува и пусна ток през пръчката в тялото ми. Адреналинът се вдигна и след кратка борба рибата полегна в кепа. Красива балканка 30+. Кратка фотосесия и пое обратно в ловните територии.

След няма и минути на следващото място още една подобна риба се закачи. Подготвех се за снимки, но тя офейка. Не й се стоеше за снимка 

Затова пък поредната веднага след това, 10-на метра встрани беше по-благосклонна. Дълго упорствах и вероятно заметнах близо 15-20 пъти, което обикновено не правя на конкретно място и ето, че се закачи. Истинска красавица, с жълтеникави нюанси и напръскано с червени петънца. Риба 30 см, която бързо отплува обратно в пенливия вир.

Душата грееше от частие 

 За няма и 10 мин имах три риби 30-30+ Красиви борбени риби. А и клатушката работеше безотказно. То така ако вървеше и риба нямаше да остане ненабодена от мен. Следваше пауза от половин час, където единствено прибягващи сенки забелязвах. Крачех необезпокояван и се любувах на красотата на природата около мен. Любувах й се, защото подобни местенца са голяма рядкост вече, а и човешката намеса в повечето случаи е пагубна.

По едно време рибите пощуряха. Почти от всяко място се индикираше риба, закачаше се и започваше приятна схватка по между ни. Част се откачаха сами, други позволяваха да откачам леко закачилата се кука. Не съм снимал всяка една уловена риба, а и не беше нужно. Иначе от снимки, време за риболов нямаше да остане. Стрелката на часовника се въртеше, като бясна и отброяваше час след час откакто бях в планината. Имах на разположение още известно време да кръстосвам шпага с водните обитатели. Излезнаха няколко красиви балканки за снимка, като всичките бяха уловени на първоначалната примамка. Сменях единствено цветовете.

Докато се придвижвах по реката набелязах няколко красиви манатарки, които връщайки се на обратно нарамих в кепа на гърба. Така, че сега съхнат на импровизирана скара вкъщи 

Към 15,30 ч реших да се връщам на обратно. Отпих от реката за последно и се обърнах да поемам към колата. Чу се гръм и изведнъж притъмня. Това в прогнозата не го бях забелязал. Започна с леки капки, които трудно достигаха до мен, заради гъстата растителност. После се засилиха, после тръбопровода се спука и над мен се изля порой, който листата на дърветата трудно одържаха. Вода навлезна във всяко кътче на тялото ми. Добре, че имам резервен чифт и като се прибрах до колата след доста падания, подхлъзвания и препъвания вече бях сухо екипиран.

Равносметката за деня. Към 30 уловени риби, болшинството мерни. Доста откачени, но така е с белконтрена единична кука. Набрани 7 манатарки. Видян един дъждовник, който бързаше към водата, дакато преминавах покрай него 

Благодарен съм и на времето и на планината, че остави приятни спомени в сърцето ми. По-нататък отново, на ново място и с други петнисти рибоци.

Поздрави с последния кадър.