Магичното място, където пъстървите, малки и големи съжителстват заедно в симбиоза

Ето че и тази година пъстървовият риболов е почти към края си. Остава по-малко от месец до началото на размножителния период на балканската пъстърва. И след това ще трябва да оставим на спокойствие точкуваните риби да се отдадат на любовни ласки.

На 06.09.2018, в деня на Съединението направих целенасочен целодневен риболов в търсене на красивата балканска пъстърва. През настоящата година се сблъсках два пъти с изтормозени реки, които знаех, че вряха от пъстърви. Но уви останаха самотни потоците. Достигна информация и за други реки с подобна съдба и ми стана тъжно. Дълго време обмислях в коя посока да поема. Реших да се насоча към място, на което последно бях стъпвал преди 3-4 години. Надявах се да се е запазило във вида си, в който помня от преди няколко години. Едно наистина магично място, оставило много спомени в рибарската ми душа.

Легнах в 0.00 ч и остворих очи в 3.00 ч. Всичко беше потънало в мрак непрогледен. Събрах екипировката, приготвих няколко сандвича и бях готов вече за риболовни подвизи.

 В 4.00 ч вече бях на път. Доста други ранобудни като мен се носеха по пътищата. Всеки тръгнал в неговата си посока. Потопих се в страхотна chillout музика и времето мина неусетно. Започна да се развиделява, а аз още криволичех по пътищата. Мъгли се спускаха покрай планинските върхове и придаваха допълнителна мистика. Всичко беше толкова свежо. Температурата вече леко прищипваше и напомняше за приближаващата се есен. Птичките още не се бяха събудили или и да бяха явно се озъртаха все още и вероятно подготвяйки се за песните, които щяха да заместят музиката от колата… Паркирах се и със щракване на пръстите вече бях дегизиран и готов за целодневен маратон, защото знам, че щеше да има газене, катерене, провиране, спускане, а вероятно и падане.

 Нямах търпение да се потопя в реката и да отпия от нея. Това е място, където водата може да се пие с пълни шепи. Толкова е кристална, чиста и студена. Сърцето биеше учестено от вълнение. в този миг. Още малко и зад поредния завой забелязах как се вие през гънките на планината, спускайки се от високо и прохладно.

Благодарих на планината, че ме допуска до себе си и си пожелах да имам страхотен ден.

Реших да експериментирам основно на блесни с предварително премачкани контри, микроклатушки с единични безконтрени куки и където позволява с воблери, отново без контри. Нагазих във водата и се понесох по нея. Залягах на места или се прикривах зад дърветата покрай брега и замятах във всяко едно перспективно място. В началото рибите бяха по-пасивни и нанасяха вяли атаки. Докато не се престраши първата балканска пъстърва.

 със запомнящи се размери, клонящи под нормата. Снимка и обратно във водата.

Тус си бяха пъстървуните, защото ги и наблюдавах как се разхождат необезпокоявани във вировете. Редуваха се по-малки и по-големи риби и си съжителстваха съвсем спокойно. А местата, които обитаваха спираха дъхът ми, всеки път, когато съм бил на това място. Дъното на реката беше изпъстрено в красиви зеленикаво синкави и златисти нюанси. Камъните, едри и дребни бяха опасали, като килим дъното на реката. Рибите, щом се стреснеха от нещо веднага се изпокриваха или се забелязваха летящи сенки. А птичките вече пееха, слънцето ме докосваше с лъчите си или се пречупваха в гънките на спускащата се вода.

Основно рибите, които атакуваха бяха в диапазона 26-27 см Забелязваха се и сенки на по-големи, но те рядко се престрашаваха да се впуснат в атака. Предполагам, заради приближаващият размножителен период.

Правеше впечатление, че най-привличащи внимание са блесните. На воблерите повече ги удраха с глава, а не ги захапваха. На клатушките само няколко удара и една извадена риба. Така, че настояването беше на блесна. На едно място наблюдавах мерна пъстърва, която махаше с опашка и очакваше мушица да се спусне към нея. Подплаши се от блесната и се скри, но повече от минута я наблюдавах как с леки движения на плавниците се задържа почти на едно място. Вировете и бързеите следваха едни след други и всеки по-магичен от предходния. Рибите кълвяха една след друга. Или само подбутваха примамката или стръвно се спускаха да накажат натрапника. Времето летеше като бясно., както и преминаващите на мен облаци. Бях отново на мястото от преди няколко години, където усещах какви са били реките навсякъде в България. Давах си сметка колко много сме унищожили хората, а вероятно и със сигурност дори и ще продължаваме. Надявам се да съумеем да запазим за по-дълго време подобни местенца. Не само заради риболова. Той е страст, която мнозина носим в сърцата си. А заради самата природа. Ние сме само за миг на Земята, а тя остава и след нас…

Все повече се потапях в дебрите на планината. Знаех, че дивите животни ме наблюдаваха от разстояние. Не ги виждах, но усещах присъствието им. За няколко часа бях на тяхна територия, замятайки пръчката в поредния нов бързей, събрал отблясъците на слънцето, или запечатвах с фотоапарат красотата, която беше пред очите ми. Или просто стоях за миг и просто наблюдавах.

Появи се и следващата, а след нея и следващата пъстърви, които позираха за кратко, преди отново да махнат с опашка в студената вода.

На едно от местата наблюдавах как пъстърва маха с опашката и почиства дъното. Те вече се подготвяха за брачни игри. Имаше петна по дъното, където са почиствали от боклуци. Това е и причината да са по-апатични, независимо многото уловени риби. Но много други просто подбутваха и се мъчеха да изгонят въртящото се парче метал.

Бях го снимал, но сега нещо снимката не я откривам.

Тук среща на движение и покой

На няколко пъти, блесната щом докосне водната повърхност и пъстървите пощуряваха. Опитваха се да атакуват и малки и големи пъстърви. В такива моменти виждах как по-охранени риби се спускаха в надпревара с блесната и я плясваха. Тава бяха риби по близо 40 см съдийки по извадените през деня.

Тук нагледно може да се види, как да действаме, като искаме да заснемем уловена риба. Пъстървите са нежни създания и трудно издържат дълго на сухо, докато се нагласяме да ги заснемем. Аз практикувам престой във водата в кеп. Рибата не е толкова голяма чак за кеп, но докато нагласявам апарата рибата си е във водата. След това с предварително намокрена ръка се хваща рибата. И после кой откъде е.

Красива борбена риба, която атакува до едно потопено дърво и разпени водата

Времето за риболов клонеше към своя край, колкото и да не ми се искаше. Цял работен ден прекарах на реката, размахвайки пръчката, а и умора започна да се появява.

Седнах на едно паднало дърво. Изядох един от сандвичите. Поснимах от място и поех на обратно, като на моменти отново замятах и пробвах дали някоя риба ще се закачи и ще опъне линията.

Появи се и последната риба за деня. Красива и борбена пъстърва. Няколко снимки и обратно в укритията.

Развносметката за този прекрасен ден. Много уловени пъстърви. Бройката я изгубих доста отдавна. Ако не бяха брачните приготовления вероятно и доста други риби щяха да се закачат. Уловените пъстърви бяха в диапазона 18-30+ Имаше атаки и на по-големи риби, но сама атакуваха, но мерникът им не беше точен.

 Всички са освободени и върнати обратно в ловните полета. Единственото нещо отнесено от това
магично място са спомените и няколко снимки. Моля се да си остане такова и занапред.

Поздрави и наслука с последния кадър. Есента идва