Ако говорим за ярки червени точки, това е мястото

Миналата седмица се откопчиха няколко часа, в които имах възможност да размятам въдицата по една планинска река. Бяха ме засърбяли ръцете, а и душата пуста си търсеше планинска идилия, в която да се потопи. Реката беше от магичните. Водата чиста, като сълза и може направо от нея да пиеш.

 За моя изненада не беше замътена, но със засилено течение. С две думи си беше страхотна за 2-3 часа, които имах на разположение. Нямаше слънце, но пък имаше изгледи за дъжд и затова се върнах обратно в колата и взех чадъра. Все още нямам GoreTex яке и с чадъра е най-добре.

Както казах реката е от онези, които ти спират дъха и нямаш търпение да заметнеш. Дъното осеяно с малки и големи камъни, а водата промушвайки се между тях издаваше приятен шум за ушите.

Пръчката, с която бях екипиран е 3-10 гр., макара + монофил 0,20 Stroft. Очаквах петнистите красавици. В началото само проследяваха и се вдигаха да атакуват в момента на изваждането на примамката. В началото заложих на воблер HZL, след това Пантер Мартин 6, отново воблер и т.н. Само смени и смени. Разгледах кутиите и закачих воблер, на който нямах уловена риба. Yu Zuri с шантава окраска, която напомня пъстърва. Първо замятане в пенливата вода и той се шмугна в дълбочина. Въпреки пенливата вода усетих завихряне след него. Второ замятане и красива балканка се опита да ме дръпне.

 Риба 30+/35 см. Позира за кратко с красивата си премяна и се върна обратно във водата. Не ми даде възможност да я заснема на клип. А усмивката на лицето.

Ето го и мястото, където атакува

Защо имах на разположение само няколко часа. Красотата беше толкова много около мен, че очите не можеха да поемат всичката. Исках да съм на всяко едно перспективно място и да облавям или да се потапям в приятното шумкане на премятащите се вихри.

Ето за какво говоря

Тук зад този камък се изстреля охранена риба и Ааа да атакува и се върна обратно. Нещо я притесни

Стигам до едно място, което представлява доста дълъг вир, който в началото с хубава дълбочина. Там водата образно бушуваше най-силно и в последствие се укротяваше. Изстрелях воблера между двата нависнали клона и се гмурна точно м най-дълбоката част. Два оборота и блесна много охранена риба. Тупна за миг примамката и се отказа. Сърцето падна в петите. Няколко замятания и отново всички се повтори. Смених няколко примамки и всеки път се виждаше масивното тяло на рибата. Явно се умори да се шегува с мен и се скри някъде на спокойствие. След време, ако е отново там ще пробвам отново.

След известно време се появи и нова красавица. Все едно я бяха рисували на компютър. С наситени червени петънца. Няколко снимки и махна обратно щастлива че е с дарена свобода.

На микроклатушка се излъга една единствена балканка, но беше от подсрастващите.

Малко преди завършека на „дългия“ излет се отчете още една риба, която беше запечатана на лента, преди да се върне обратно в студената вода и да чака поредното насекомо да мине покрай нея.

Времето напредваше и денят клонеше към своя край. Риболовът също. Сгънах всичко и обратно към колата.
Уловени към 10 пъстърви, болшинството мерни и със страхотен камуфлаж. Атаките повече. Всички примамки са с премачкани контри на куките или са с единични такива. Рибите си плуват по старите места и дано да съм там, като се върна след време.

Поздрави и наслука