С Ванката потопени в дивото

Здравейте приятели,

Кога започна риболовната пъстървова година и ето, че вече приключи. 2020 г. за мен не беше толкова благосклонна откъм риболовни излети, но въпреки това не се оплаквам. Важното е, че въпреки, че имах възможност през месец два да се отдам на любимото хоби, точността на мерника ми със замятането на примамките е безпогрешна. От 19 м целя комар в дясното око, докато лети .

На 18-ти Септември, точно преди 20 дни направих моето закриване на пъстървовия риболов. Разбрахме се с Ванката Пандъков да направим съвместен излет в пущинака. Тъкмо за зареждане на батериите и да се откъснем от големия град. Тръгнахме с 10 мин закъснение от предварителния план, но въпреки това в 4,30 ч вече порехме мрака на заспалата все още столица. В сладките приказки за потайни риби и магични места мина пътуването и не усетихме как се изнизаха поредицата от завои…
Реката за мен нова. Доверих се напълно на Ванката. Казах му, че искам красива природа, да има вода и разбира се някоя и друга петниста риба. За последното винаги е божа работа, но рибарското ми сърце всеки път тръпне от неочакваното… Нагласихме и се спуснахме право към реката. От мига, в който я зърнах и разбрах. Има магия. Онази магия, която държи тапло в сърцето дълго време.

Бяхме само ние двамата, накацалите като войници дървета и реката. Е и дивите животни, в чието царство бяхме навлезли за няколко часа.

Преди да се впуснем в подвизи се снимахме и двамата за спомен, а после Ванката започна веднага да замята ту на ляво, ту на дясно. Не мога да се доредя и аз да замахна без да се оплетем

Тук му показвам как тъмна сянка се шмугна сред накацалите, като морени камъни.

Първоначално заложихме на воблери на български ювелирни майстори, по-късно сменихме над 150 вида и разноцветности блесни. Ванката опита и на силиконки и клатушки, но като че ли основно ловяхме на въртящи блесни. Да не пропусна само. Примамките бяха или с единични безконтрени куки или тройни с премачкани контри. Четворни куки нямахме. Всички риби са върнати обратно където им е мястото.

Първата дива балканка не закъсня. Риба граничеща с нормата. Красива, много красива. Запечатах я в няколко снимки, преди да я върна обратно на свобода.

Денят беше открит вече. А местата следваха едно след друго. От красиви по-красиви. Всеки завой, всеки камък или дърво бяха нови за мен. Не знаех какво да очаквам от следващото място. Не познавах терена изобщо и в това тръпката беше огромна. Дърветата стояха, като стражи и ни пазеха сянка, въпреки, че беше облачно. Тук там се забелязваше някое пожълтяло листо или клонче, подсказвайки ни, че есента е вече на прага и почуква. Идват есенно зимните месеци, в които рибите ще се отдадат на любовни игри. Макар че, въпреки все още разрешеното време за риболов на пъстърва, рибите не се интересуваха много от поднесените им примамки. Атакуваха ги странично, а не стръвно и да утолят апетита си. Риби се виждаха определено много да притичват, но бяха доста апатични откъм кълване. Е хванахме по 10-15 риби на човек, но ударите нямаха чет и брой през деня.

Водата бистра, като сълза, а камъните подредени като калдъръм. Все едно всеки си имаше точно определено място, на което да бъде поставен. Идилия пълна. Като изключим обаче роякът от мухи, които като се завъртяха около главите ни, няма спирка. С часове продължи тази одисея. Всеки от двамата се бореше дали с въдицата или с мухата, която ако не влезнеше в очите ни, се пробваше в носа. Ако и там нямаше слука, се пробваше в ушите. Не бях изживявал такова нещо.

Рибите не бяха огромни и трофейни, но важното беше, че ги имаше. Трофейните само предпазливо подгонваха и след това се изпокриваха. А такива видяхме на няколко пъти.

Докато Ванката се бореше с поредната риба, дръпнах 15-20 м пред него и стрелях в един бързея. Два оборота на макарата и атака от красива балканска дивачка

Снимка и обратно в нейната територия

Направи ми впечатление, че по-голяма активност имах на въртяща блесна. Ванката и на микроклатушки също реализираше хубави риби, и на блесни. От воблерите май само няколко риби се престрашиха

На една от пъстървите спретнах и фото и видеосесия с освобождаването

А красотата навсякъде около нас. Времето не усещах как лети като лудо. Сума сандвичи и ябълки изядох за това време. Сияех от щастие от мястото, което Ванката ми сподели. Сърцето ми остана там. Другата година мисля отново да отида и да го потърся там на същото място.

На едно място мятам, повеждам и хубава риба сгъва, въдицата. Борба, финт във въздуха с 3-ен аксел, но на финала в кепа. Хубава борбена риба 30 см. Тъкмо я снимам и Ванката и той със сгъната въдица от напора на друга борбена риба.

И на Ванката рибата

И двамата като лепнахме 24 карата усмивки, но за кратко. Трябваше да се борим и с рояка мухи, които те атакуваха нас.

Колкото и да карахме стрелките на часовниците да се въртят по-бавно, в краяна сметка денят клонеше към своя край. Напълно заредени от природната красота, от магията на риболова с приятел, от дребните неща, които ни карат да сме живи. Стига да можем да ги забелязваме в забързаното ни ежедневие.

На финала позира и тази охранена рибка, която след снимка се изстреля, като торпедо в дълбоките води.

Страхотен завършек на пъстървовия риболов за 2020 г. Изключително съм доволен и щастлив. Сега нека рибите да останат на спокойствие и да отдадат на заслужена любовна игра.

Поздрави и наслука на всички