Защо компетентните институции установяват нарушения, но не предприемат действия?
След подадени сигнали до Басейнова Дирекция – Дунавски район и РИОСВ В.Търново за установени предполагаемо незаконни дейности в коритото на река Росица в района на с. Валевци, получихме резултати от проверката на компетентните институции, които анализирахме.
Интересното е, че в случая няма противоречия в основните констатации от двете институциите – че става въпрос за незаконно извършени дейности.
В отговора на БДДР четем следния текст:
В отговора на РИОСВ В.Търново четем аналогична констатация:
Две неща обаче ни озадачиха сериозно в отговорите и на двете институции.
Първото е, че както в отговорът на БДДР, а после и в отговорът на РИОСВ В.Търново – липсва желание да се напише с думи, че строителството е извършено в коритото на реката и са увредени бреговете и крайбрежната растителност на реката. И двете институции заявяват следното съждение: „изградената стена визуално може да се прецени, че е изградена в имот частна собственост, по границата към р. Росица“
Използването на думата „визуално“ е една особена съществена прилика. Защо не се назовават нещата с истинските им имена? Строителството е извършено в речното корито видно и от снимката в основния сигнал. Видимо реката не е в период на пълноводие, така че са засегнати бреговете на реката. Това само по себе си е нарушение на чл.143 от Закона за водите, съгласно който за защита от вредното въздействие на водите се забранява:(изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици.
Тук също така е редно да дадем и дефениция по смисъла на Закона за крайбрежни заливаеми ивици – параграф 1 към ДР на Закона за водите, т.16:
- (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) „крайбрежни заливаеми ивици на реките“ са земите, които се заливат:
а) в границите на корекциите на реките в населените места и между реката и дигите – при наличие на диги;
б) (доп. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) при протичане на средномногогодишните максимални водни количества с обезпеченост 5 на сто или повторяемост веднъж на 20 години – за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения;
В такъв случай повече от очевидно е, че са засегнати крайбрежните заливаеми ивици и бреговете на река Росица. Освен това, по смисъла на чл.146 от Закона, нарушаването на установения ред и непровеждането на необходимите процедури не е предоставило възможност на Директорът на БДДР да изпълни своите задължения, а именно:
Чл. 146. (2) Басейновите дирекции уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките.
Ето защо използването на думата „визуално“ е крайно нехарактерна и няма място в официални писма. Още повече, че самите контролни органи би трябвало да извършват проверки и да разполагат с нужните уреди или да назначават замерване от Геодезист на установеното, така че да работят с точни и необорими факти.
Тук е важно да отбележим също така, че по смисъла на чл. 11 от ЗВ водите и имотът на река Росица са публична държавна собственост. Освен това ще отбележим и чл. 31 от Закона за водите, който удобно бива пренебрегнат в голяма част от случаите, а именно:
Чл. 31.
(1) Когато водите на реката в резултат на естествени процеси, в това число природни бедствия, образуват ново корито и изоставят старото, новозаетото място става публична държавна собственост, а изоставеното място остава публична държавна собственост.
(2) В този случай засегнатият собственик е длъжен да уведоми органа по чл. 10, ал. 1, т. 1 или 2, който в 6-месечен срок на основата на технико-икономически анализ предприема действия за коригиране на настъпилите промени.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г.) В случай че проведените мероприятия доведат до връщането на реката в старото и корито, засегнатият собственик на земя възстановява правото си на собственост върху парцела. Ако това е технически невъзможно или икономически неизгодно, засегнатите собственици на земя се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Т.е. дори да предположим, че преди време частният имот е граничил с имота на реката, която граница не може да е във водата, и по естествени процеси реката е изместила примерно с 1 метър своето корито, то собственикът има срок от 6 месеца да предприеме действия по възстановяване на имота или да поиска обезщетение. Ако няма данни за подобни процедури, до безспорно строежът е извършен в имот публична-държавна собственост, независимо дали „визуално“ границата вече попада в реката или не.
Второто нещо е свързано с предприетите действия. Въпреки всички констатации, в отговорът на БДДР не е записа намерение за предприемане на каквито и да било действия. Това автоматично представлява състав на престъпление по чл. 282 от НК, каквото всъщност е и незаконното строителство без разрешително за ползване на Повърхностен воден обект. ОЩе повече, след запознаване с отговорът н БДДР от 06.06.2025г., още същия ден сме изискали последващи действия. Към днешна дата нямаме нова информация по случая от БДДР.
Докато БДДР бездействат обаче, РИОСВ В.Търново ни информират, че предприема административно-наказателно производство и са сезирали компетентния орган по строителството за обекти VI категория по ЗУТ – община Севлиево.
И двете институции обаче отказват да действат по-строго и да сезират прокуратурата за установените нарушения, както и да сезират РДНСК по отношение на незаконния строеж.
По-долу прилагаме двата отговора:
