Високо в Балкана през юлско утро

Днес потрошихме малко крака по една от най-дивите рекички, до които можете да стигнете. Има път, каменист, който се вие високо над реката, но на места са се срутили камъни и вече и за високопроходим автомобил не става. Оставяш колата и хващаш баира. Това е истината.

След 30 минути бодра крачка може да достигнеш до място, където с риск за живота, или въдиците, да слезеш в реката. А тя, въпреки маловодието, имаше доволно вода, вирове и … рибки.

Още на първия вир се показа първата македонка … дива, дива

Ходенето край реката често е съпроводено с доста елементи на алпинизъм на места, големи скали и така нат., но пък усещането да си на това вълшебно място е невероятно:

След 2 часа по реката достигнах първия ѝ приток. Много див и непроходим за хора откъм основната река, който за съжаление се оказа, че носи 90% от водата в реката по-надолу вмомента. По него, вероятно нагоре има рибки, но основната река, от сливането им нагоре почти я нямаше,защото и самото корито стана по-равно.

Походих нагоре още час пеша, видях някоя друга риба, но реката на места напълно потъваше в чакъленото легло. Накрая стигнах табелата на НП Централен Балкан и газ на обратно. Слязох до колата за 1 час, като 2/3ти от пътя взех с тичане. В крайна сметка 13км на GPS-а навъртени в камъндрака за сутринта

Ето и малко снимки от този магичен излет – всички разбира се си плуват обратно.

автор: Иван Пандъков