received 779649253520066

БДИБР и РДГ не откриха нарушения по сигнал за сеч в коритото на река Марица край град Пазарджик. РИОСВ Пазарджик обаче не мисли така

|

Във връзка с подаден сигнал за сеч по река Марица, за който е използвана информация от загрижени местни граждани, информираме за отговорите на компетентните институции.
Оказва се, че за една и съща дейност институциите не могат да вземат единно решение, дали дейността е законна или не, а се очаква да гарантират действия в рамките на разписаното законодателство. Всеки случай, докато РИОСВ Пазарджик пише актове, БДИБР смята, че всичко е наред. Нека да видим, какво става ясно от отговорите и всеки да прецени, кой има право. За съжаление не получихме желания арбитраж от инспектората на МОСВ.

Първи отговор постъпи от РДГ Пазарджик, чрез който ни информират за извършване на дейност „почистване на речното корито“ по договор на община Пазарджик и фирма „Беличинов лес“ ЕООД.

На 25.05.2023г. от Басейнова Дирекция – Източно Беломорски Район (БДИБР) е извършена проверка, като цял месец по-късно ни информират, че дейността се извършва законно и за това има издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект.

Обръщаме внимание, че съгласно отговора на институцията, за дейността има издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект №32150157/27.05.2020г., като същото е с краен срок – 31.12.2021г.

Става ясно също така, че е постъпило заявление за удължаване срока на действие, но няма информация за произнасяне на компетентният орган във връзка с постъпилото заявление. Такава информация не е налична и в регистъра на издадените разрешителни за ползване, качен на сайта на БДИБР.

Единственото все пак констатирано нарушение от БДИБР е струпването на вършина в корито на реката, за което е направено предписание за премахването ѝ от коритото на реката в срок до 03.07.2023г.:

До тук по всичко изглежда, че сечта е извършена законно(с известна условност разбира се), като е почиствана прорастла в коритото на реката растителност.

За да стигнем до конкретни и важни отговори по завързалия се казус, изпратихме ново писмо със следните въпроси и коментари , както до БДИБР, така и до МОСВ:

  1. След преглед на документа, възниква въпроса защо дейността е извършена по договор на Община Пазарджик, а не от Областния управител, в нарушение на чл. 140, ал.5 от ЗВ?
    Съгласно вашето писмо, почистването е извършено в участък извън регулационните граници на град Пазарджик. Това превръща договора с общината в Нищожен, тъй като е подписан от некомпетентен орган.

2. Как е спазен чл.143 от Закона за водите, съгласно който: 
Чл. 143.За защита от вредното въздействие на водите се забранява: 1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици;

Съгласно определенията дадени в параграф 1 т.16 на ДР от Закона за водите:
16. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., бр. 61 от 2010 г.) „крайбрежни заливаеми ивици на
реките“
 са земите, които се заливат:
а) в границите на корекциите на реките в населените места и между реката и дигите –
при наличие на диги;

б) (доп. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) при протичане на средномногогодишните
максимални водни количества с обезпеченост 5 на сто или повторяемост веднъж на 20
години – за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения;

В тази връзка, считате ли, че е спазен Закона за водите по отношение на горните дефиниции? Гледайки картата е извършена гола сеч в цялата площ между изградените защитни съоръжения/стени/, които попадат под дефиницията за „крайбрежни заливаеми ивици“ по параграф 1 от ДР.

Подобна гола сеч в толкова голяма площ, може да доведе до изравяне на наносите и от там и на подпорните стени при много високи води. Това вече сме го наблюдавали, като преди няколко години, след подобно „почистване“ и последвали наводнения, например, паднаха подпорните стени на река Ерма в град Трън. 

Няма по-добра защита срещу ерозията от крайбрежната растителност!

И докато все още търсихме отговори, с повече от два месеца закъснение, дойде и писмо от РИОСВ Пазарджик, което изненада всички. Същото информира за извършена проверка на 16.05.2023г., т.е. десетина дни преди констативния протокол от БДИБР.

Най-важният акцент от писмото на РИОСВ е следното:

След получаване на изисканата информация и извършена справка за проведени процедури в РИОСВ – Пазарджик, се установи, че за тази дейност не е проведена процедурата по оценка на съвместимостта на дейностите с предмета и целите на опазване на защитени зони от мрежата „Натура 2000“, съгласно чл.31 от Закона за биологичното разнообразие.

„На основание гореизложеното, служители на РИОСВ Пазарджик ще съставят и връчат АУАН на община Пазарджик … „

Т.е. според БДИБР и РДГ дейността е законна, има разрешително за ползване по ЗВ(нищо, че няма и следа от действащо такова към 2023г.) и договор с общината. Обаче пък от отговора на РИОСВ става ясно, че процедурата, която по правило предхожда разрешителните по Закона за водите, не е проведена, което превръща в незаконосъобразен и нищожен акта на БДИБР, който по закон трябва да се позовава на приключили процедури към РИОСВ.

Във връзка с отправени кокретни въпрос за гарантиране спазването ан Закона за водите, получихме отговор от БДИБР чак края на август месец, около 2 месеца след отправянето на въпросите. Съгласно същият, БДИБР считат, че дейността е извършена законно, спазени са направените по-рано предписания, а пък Областният управител и кметът на Общината се били „споразумели“, кой да го извърши това почистване. Това е доста парадоксален акт, доколкото компетенциите ан двете институции са ясно разписани в Закона за водите.

Опититите ни да получим арбитраж от МОСВ по това, как е възможно за една и съща дейност да не са провеждани задължителни процедури по чл. 31 от ЗБР и съответно РИОСВ да състави АУАН, а БДИБР да твърди, че дейността е извършена законно.

Христоматиен пример за работата на органите на МОСВ, които не просто не съгласуват помежду си вземането на решения, а дори обратното, нарушават законите на страната – а резултатът е поредната изсечена река.

Сдружение Балканка

Подобни публикации