Възражение по Проект за изменение и допълнение на Наредба № 8 за сечите в горите и проект за изменение и допълнение на Наредба № 5 за строителството в горските територии без промяна на предназначението им

Уважаеми дами и господа,
С целия текст на нашето становище и мотивите към него може да се запознаете от приложения документ, като по-долу поставяме някои основни акценти.

С настоящето Възразяваме най-категорично в обявения едномесечен срок срещу предложените промени в Наредба № 5 от 2014г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (представени за обществено обсъждане на 19.11.2024г.) и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (представени за обществено обсъждане на 18.11.2024г.).

Тъй като измененията в двете наредби целят едно и също – единствено облекчаване работата на дърводобивните компании, използвайки
механизирана техника, без това да е съобразено с традиционното за България лесовъдство – и същите ще действат в условията на „кумулативен ефект“, ще ги разглеждаме по-долу като едно общо възражение, като отбелязваме, че проектите за изменение и допълнение на двете наредби би трябвало да се подложат на екологична оценка и оценка за съвместимост за зоните от екологичната мрежа Натура 2000, но видно от представените документи за обществено обсъждане, това не е направено, което е сериозен порок в настоящата процедура.

Възразяваме категорично срещу регламентирането и узаконяването на до 17%(а вероятно и повече, като се отчете намаляването на допустимите разстояния между просеките съгласно измененията в Наредба №5) от горските насаждения да бъдат превърнати в просеки, както е заложено в § 16. т.5 от представените промени на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите.

Без да се ограничаваме до изброените по-долу промени, акцентираме на някои фрапантни нарушения, които не е нужно да си специалист, за да разбереш, че не са в интерес на съхранението на националното богатство – гората. Тези промени застрашават нашите гори и ние възразяваме категорично срещу това:
–       Намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища – § 4, нов чл.25а, ал.1 по Наредба №5
–       Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението – § 16, Промяната в чл.50, ал.17 по Наредба №8
–       Увеличаване на наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса  – § 4, нов чл.25а, ал.3 по Наредба №5
–       Отпадането на изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“ – § 6, чрез предложените изменения по чл.25, ал.6 от Наредба №8.
–      Облекчаването на сечта в полезащитните горски пояси – § 9 и § 10, чрез
отмяната на чл.36, ал.3 и въвеждането на нов чл. 36а по Наредба №8

Отново отбелязваме, че в така направените предложения се вижда порочната тенденция проектите за изменения да не бъдат подлагани на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000“, както и ще направят невъзможно постигането на поставените цели от европейската рамка „Регламент за възстановяване на природата“ от лятото на 2024г.

СТАНОВИЩЕ

Уважаеми дами и господа,

 Сдружение „Балканка” е регистрирано като сдружение с нестопанска цел за обществена полза, чиято основна мисия е опазването на биологичното разнообразие в българските реки, с фокус върху опазване и възстановяване на популациите от местната речна /балканска/ пъстърва. 

 От създаването си, Сдружение „Балканка“ всяка година организира акции по почистване, зарибяване и залесяване в различни части от България, като основното послание, което се опитваме да предадем е: „Да върнем живота в реките …”.

С настоящето Възразяваме най-категорично в обявения едномесечен срок срещу предложените промени в Наредба № 5 от 2014г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им (представени за обществено обсъждане на 19.11.2024г.) и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (представени за обществено обсъждане на 18.11.2024г.).
Тъй като измененията в двете наредби целят едно и също – единствено облекчаване работата на дърводобивните компании, използвайки механизирана техника, без това да е съобразено с традиционното за България лесовъдство – и същите ще действат в условията на „кумулативен ефект“, ще ги разглеждаме по-долу като едно общо възражение, като отбелязваме, че проектите за изменение и допълнение на двете наредби би трябвало да се подложат на екологична оценка и оценка за съвместимост за зоните от екологичната мрежа Натура 2000, но видно от представените документи за обществено обсъждане, това не е направено, което е сериозен порок в настоящата процедура.

 Ние като сдружение изследваме от години връзката между горските територии и влиянието на горите върху речните екосистеми. Това, което установяваме е, че и досегашните практики за дърводобив нанасят много сериозни увреждания на речните местообитания, като често ставаме свидетели на силна ерозия на водосбора, задръстване на речните корита с клони, вреждане на влагозадържането във водосборите на реките, а така също и просветляване на речните корита в планината, което също има своето негативно отражение върху качеството на водата и местообитанията. Както ще изясним и по-долу, с предложените изменения по двете Наредби ние виждаме сериозен риск не само за увреждането на горите ни, но и за нанасянето на трайни щети на речните екосистеми без да се решават реалните проблеми свързани с дърбодобивната индустрия, с които ние сме се сблъсквали.

Възразяваме категорично срещу регламентирането и узаконяването на до 17%(а вероятно и повече, като се отчете намаляването на допустимите разстояния между просеките съгласно измененията в Наредба №5) от горските насаждения да бъдат превърнати в просеки, както е заложено в § 16. т.5 от представените промени на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите. Считаме, че тези мерки ще доведат освен до фрагментация на горите, но и необратимо ще увредят горските почви и водите, засилвайки многократно ерозията. Щетите ще са необратими, а след себе си неминуемо ще доведат още събития подобни на изброените по-долу:

• Наводението в Царево през 2023г.
• Наводненията в Средногорските села Богдан и Каравелово през 2022г.
• Наводението в Тетевен през 2018г.
• Наводнението в Аспарухово през 2014г.

Това са само знаковите наводнения от последните години, които отнеха човешки животи и поминък на българския народ, а поглеждайки статистика на НСИ можем да видим, че между 2010 и 2020г., има над 100 подобни кризисни събития.

 С настоящите предложения за промени освен, че се създават всички предпоставки за нови и нови наводнения, донасяйки щети за милиони левове, но и рискуваме сериозно да увредим селският туризъм, който постепенно се установява като финансов гръбнак на малките населени места, предлагащи бягство от забързаното ежедневие.

 Без да се ограничаваме до изброените по-долу промени, акцентираме на някои фрапантни нарушения, които не е нужно да си специалист, за да разбереш, че не са в интерес на съхранението на националното богатство – гората. Тези промени застрашават нашите гори и ние възразяваме категорично срещу това:

• Намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища – § 4, нов чл.25а, ал.1 по Наредба №5
• Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението – § 16, Промяната в чл.50, ал.17 по Наредба №8
• Увеличаване на наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса  – § 4, нов чл.25а, ал.3 по Наредба №5
• Отпадането на изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“ – § 6, чрез предложените изменения по чл.25, ал.6 от Наредба №8.

Мотиви:

 Предложенията целят облекчаване на сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000“, като те се приравняват на стопанските гори, намаляване на количеството паднала дървесина при увеличените площи, а това ще доведе до намаляване на техните екосистемни функции, включително техните влагозадържащи и противоерозионни функции, както и до загуба на биологично разнообразие.

• Облекчаването на сечта в полезащитните горски пояси – § 9 и § 10, чрез отмяната на чл.36, ал.3 и въвеждането на нов чл. 36а по Наредба №8

Мотиви:

 Предвидените в проекта промени предвиждат и възможността да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж. Облекчаването на сечите в полезащитните горски пояси в Добруджа, например, ще подпомогне дърводобива, но ще доведе до загуба на техните полезни функции за намаляване на ветровата ерозия и запазване на влагата в почвите. Това ще се случва на фона на все по-намаляващите валежи във вегетационния период на земеделските култури и засиления процес на опустиняване на причерноморска Добруджа, което се явява посегателство срещу местообитания за почивка и гнездене на редица защитени видове в района, като ловния сокол, големия ястреб, малкия ястреб, морски орел, както и традиционно мигриращите орел рибар, голям креслив орел, малък креслив орел, северен мишелов и множество други птици и сухоземни животни, които мигрират през района и използват полезащитните пояси за миграция, почивка и хранене.

В така направените предложения се вижда порочната тенденция проектите за изменения да не бъдат подлагани на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000“, както и ще направят невъзможно постигането на поставените цели от европейската рамка „Регламент за възстановяване на природата“ от лятото на 2024г.

От изброените промени и другите предложени такива се вижда тенденцията и желанието горите ни да се използват до предела им без да има абсолютно никакви свидетелства за подобряване на контрола и трудовите условия в сектора, както и залесителните процеси или грижата за наличните насаждения отвъд „санитарна сеч“, което довежда до парадокса, че искаме да използваме модерна и тежка техника за масови сечи, но не и модерни способи за грижа и възстановяване на горите ни.

Нека оставим на децата ни здрави и красиви гори, диви и изпълнени с живот реки, вместо дърводобивни просеки, засилващи се водни кризи и ВЕЦ-ове!