Рибните проходи – българската традиция

Въведение

Като неправителствена организация, следяща отблизо развитието и практиките на хидроенергетиката в България през последните 15 години, ние, членовете на сдружение Балканка София, сме свидетели на опустошителното въздействие върху речните екосистеми в нашата държава. Ето и някои от основните причини за тези щети:

1. Намален /или липсващ/ речен отток и влошаване на качеството на водата.
2. Блокираният  пренос на естествените седименти надолу по реката.
3. Фрагментирането на реките, което нарушава коридорите за миграция на риби и други водни видове.

Голяма част от тези проблеми се появяват в река Дунав преди много години, когато хидровъзелът Железни врата беше построен. Преди това реката беше така вреше от живот, че понякога професионалните рибари се затрудняваха да извадят тежките серкмета, пълни с риба, докато авторът ги набюдаваше като дете. Много от речните видове днес са застрашени в българския участък на реката.

Настоящата статия акцентира основно върху проблемите с миграцията на рибите в България и върху неуспешните опити за решаване на тези проблеми. Така нареченият „E-flow“ /според много съвременни автори той трябва да се нарича остатъчен – Residual, а не екологичен/ няма да се разглежда подробно, но ще бъде споменат накратко само в контекста на функционалността на рибните проходи, тъй като част от оттока или целият отток, по дефиниция трябва да преминава през рибния проход.

Идеята тук не е да се създаде поредното ръководство или наръчник за проектиране на рибни проходи, тяхната поддръжка и мониторинг – твърде много такива ръководства са налични днес. Целта е да се покаже какво се случва в България, след което да се опитаме да намерим обяснение и да посочим някои възможни идеи за подобрение в бъдеще. Въпреки това е възможно повечето от проблемите да са едни и същи навсякъде в Европа, следователно се очаква някои обяснения да са приложими навсякъде.

Всеки, който чете това, моля, бъдете готови да срещнете някои от най-безсмислените рибни проходи на планетата Земя – това е приносът на българските хидроинженери към науката за миграция на водните видове.

ЗАБЕЛЕЖКА

През последните години Сдружение Балканка създаде /със значителната помощ на WWF България/ интернет платформа за мониторинг на ВЕЦ-овете https://dams.reki.bg/Dams/Map – където ние качваме и показваме цялата информация за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и експлоатацията на ВЕЦ-овете, която успяваме да съберем, включително снимки и видеоклипове.

Поне 80% от водохващанията, които сме посетили и проверили в България, са разположени в границите на защитените зони от мрежатаNatura 2000 по Директивата за местообитанията и/или на Директивата за птиците на ЕС.

Ако някой последва линка по-горе, платформата за мониторинг на ВЕЦ-ове ще покаже цялата красота на хидроенергетиката в България. Въпреки това, тъй като се изисква значително време за подробно запознаване с информацията там, ще бъде много по-лесно да гледате следващите видеоклипове, показващи някои от водохващанията на българските ВЕЦ-ове в сухите месеци. Като се видят тези пресъхнали реки, ще бъде лесно да се разбере защо се борим против ВЕЦ-овете и защо няма никога да се откажем. В платформата има стотици видеоклипове и снимки като тези по-долу.

https://www.youtube.com/watch?v=0mz1nGqJ4cw
https://www.youtube.com/watch?v=Fq4ZVHpjfyA
https://www.youtube.com/watch?v=7nIQp272qNs
https://www.youtube.com/watch?v=OJxOwJP_w50
https://www.youtube.com/watch?v=yPAskCMI8KI
https://www.youtube.com/watch?v=4ToGKuElNkY
https://www.youtube.com/watch?v=bXtPIM_9n_k
https://www.youtube.com/watch?v=4ZcSDw_5cYY
https://www.youtube.com/watch?v=3UJOIONNOPY
https://www.youtube.com/watch?v=7ea2k7OrZJU
https://www.youtube.com/watch?v=zk8hcF_QiE0

 I.Какво би трябвало да представлява рибният проход

Ето едно възможно добро определение:

Рибните проходи са създадени от човека, биоинженерни съоръжения, интегрирани във или построени около речни прегради, за които е доказано от независим мониторинг¹, че всички² мигриращи³ през тяхводни видове /докладвани в миналото и в настоящето/ могат лесно и бързо⁴ да намерят входа им, да влязат и поне 80%⁵ от тях да стигнат до изхода възможно най-бързо⁶ и да могат да се придвижват както нагоре, така и надолу по течението на реката целогодишно⁷.

Моля, обърнете внимание на думите по-горе, отбелязани с индекс, тъй като твърде много източници, публикувани от различни автори, посочват различни приоритети или дават различни оправдания за непостигането на някои от целите, посочени в горното определение. Поради ограниченото пространство само индекс № 1 ще бъде обсъден тук:

1. Трябва ли да се доказва с независим мониторинг, че рибите минават или не?

Това е ключов въпрос – някои автори казват, че рибата може да няма причина да премине по време на мониторинга (Ovidio et al. 2007), но това може да се дължи само на грешна преценка от страна на експертите за периода, в който да бъде извършена проверката. Други казват, че реката може изобщо да няма риба по различни причини – бракониерство, замърсяване и други (Узунова 2017).

Тук трябва да се върнем към видеоклиповете в началото, защото липсата на каквато и да е риба дава на всеки оператор на ВЕЦ извинение за това защо неговият рибен проход ще се провали при мониторинга, а в същото време отсъствието на риба може да се постигне толкова лесно. Просто отклонете  цялата вода от реката, за да убиете рибата, както във видеоклиповете по-горе, или я убийте по друг начин и решението е налице – рибният проход на този ВЕЦ не може да се оцени като неефективен, с извинението, че просто няма риба в реката.

Другите индекси в горното определение водят до твърде много разнопосочни мнения – някои от авторите предлагат да се даде приоритет на защитените или приоритетни видове риби (Узунова 2017) и на консервационния статус (Prato et al. 2011); на зрелите, готови за възпроизводство, а не на младите екземпляри; повечето обсъждат само рибите и не споменават нищо за другите водни видове; процентът на успеваемост подлежи на дискусия; само през периода на миграция за хвърляне на хайвера или по-голямата част от времето, най-малко 300 дни годишно или по-малко, с изключение на периодите на маловодие; приоритет да имат само на изразено мигриращите видове и т.н

Оказва се, че горната дефиниция наистина представя един идеален случай, който е много труден за постигане. Но  №1 не подлежи на оспорване – рибният проход е нещо, през което рибата и другите видове действително преминават. Ако няма риба, която да минава, то нещото е всичко друго, но не и рибен проход – толкова е просто.

                    II. Рибните проходи в България – мярка за подпомагане на миграцията нагоре по течението или нe?

Всеизвестен факт е, че рибните проходи не са панацея, дори и най-добрите сред тях. Всъщност, те осигуряват миграцията на рибата (понякога и на други водни видове) нагоре по течението само до известна степен и то единствено, когато са правилно проектирани и изградени. Водохващанията в България обаче обикновено са снабдени със странни съоръжения, които гордо се наричат от проектантите и собствениците на ВЕЦ „рибни проходи“, но те не могат да заблудят никого, включително речните видове и рибите. Ето само няколко примера за това:

Тук ще обсъдим само №3 и №4, защото за №1 и №2 проблемите са съвсем очевидни.

Рибен проход №3 на ВЕЦ Хладилника е най-безсмисления рибен проход на планетата Земя. Ако някоя речна риба успее да влезе в него в посока нагоре по течението – веднага ще бъде убита от рязката промяна от около 10 метра разлика във водното налягане на входа през стената /реално никоя риба не може да преодолее налягането, за да влезе в езерото/. Същото ще се случи, ако рибата мигрира надолу по течението, което е невъзможно на практика.

Много по-проблематичен обаче изглежда рибен проход №4 на ВЕЦ Сливка. Той струва само някакви си 100 000€ най-малко и е наречен „смекаваща мярка“ в доклада по Оценка на Степента на Въздействие на проекта на ВЕЦ-а върху предмета и целите на опазване в защитена зона от мрежата  Natura 2000. Рибният проход стриктно следва разпоредбите на ПУРБ 2010-2015 на Източнобеломорски район, които се основават на известното ръководство „Рибни проходи – проектиране, оразмеряване и мониторинг“ – FAO ISBN 92-5-104894-0

Има само един малък детайл, който трябва да вземем предвид. В раздел 5.6.1 – Принципи в ръководството на  FAO e написано, че конвенционалните „близки до природата“ и „технически“ типове рибни проходи подпомагат миграцията на рибите, когато разликата между нивата на водата е не повече от 6 до 10 метра /без да се уточняват типът на реката и видът на рибите/, в противен случай трябва да се използват рибни проходи тип „асансьори“. Много от другите съвременни наръчници за рибни проходи дори не споменават този въпрос и съответно такива лимити на разликите в нивото на водата не са предписани.

Очевидно рибният проход от снимка №4 няма нищо общо със „смекчаваща мярка“. Всъщност той е капан. Ако някоя риба влезе долу през входа, то тя никога няма да достигне изхода горе – ще падне на земята преди да е изминала по-малко от половината път към горния край, в зависимост от скоростта и турболенцията на водата. Тогава за какво са отишли толкова много пари – за да изчеткаме и излъскаме нечии остатъци от съвест – на държавните органи, на проектанта и на собственика на ВЕЦ-а ли? И по-важният въпрос – защо тези пари не са използвани за нещо по-смислено, като например мерки за възстановяване на реките?

II.Какво може да бъде обяснението?

            За да открием отговора е нужно да се консултираме с ръководството „Хидроенергия и Natura 2000 – наръчник за добри практики“, което е издадено от Генерална Дирекция Околна Среда  към Европейската Комисия през 2016г.

            Дори и в този документ няма общи европейски правила за проектиране, поддръжка и мониторинг на рибни проходи, които да са съобразени с различните типове реки и техните обитатели. В Европа има множество различни документи, наръчници и т.н., но нито един от тях не е достатъчно добър, за да бъде приет като задължителен документ във всички държави членки на ЕС. Това се отнася и за наръчника за рибни проходи на Международната комисия за защита на Дунава, който е споменат в наръчника за добри практики на ЕС.

            В България има хиляди речни прегради. Стотици от тях имат нещо като рибни проходи, или поне така са набедени. Не повече от 10 от проходите са пригодени за предназначението си и то не напълно. Десет броя, а не 10%.

            Що се отнася за миграцията надолу по течението на реката – наръчникът на ЕС отново споменава следните възможни решения:

            Турбини, които не препятстват миграцията на рибата – към момента научните данни по въпроса далеч не са достатъчни. В няколко проучвания са правени експерименти, в които рибите /живи или мъртви/ са вкарвани в такива турбини /Архимедов винт – единичен или двоен/, като впоследствие са изследвани смъртността и нараняванията, но не това е същественото. Същественото всъщност е: дали изобщо дива риба би влезнала в такава турбина? Що се отнася до пъстървата – ние знаем отговора. Нито една дива пъстърва не би влязла във въртяща се турбина, ако не е принудена изкуствено. Често пъти сме ги наблюдавали как стоят блокирани надолу по течението в изкуствени езера, без никога да доближават решетките на водохващането. Когато се приближат до решетката и усетят течението, винаги бягат наобратно. Това повдига друг въпрос, по който не сме чели нищо в никой модерен наръчник за рибни проходи – трябва ли скоростта на водата при решетките на водохващането или при турбините да бъде ограничавана? Разбира се, че трябва, съобразно рибите и техните способности да плуват и да избягат.

            Рибните екрани са друга марка, но те не подпомагат миграцията на рибите надолу по течението. Те само не позволяват на рибите да влязат в турбините, в зависимост от скоростта на водата. Ако скоростта при решетките или турбините е прекалено висока, тогава рибите не могат да избягат обратно и екранът се превръща в капан.

            Улавяне, траспортиране и пускане – заслужава си труда само ако рибата мигрира един път в живота си. В реките във вътрешността на България такива риби /напр. змиорките/ са много редки – знаем само за една или две такива реки.

            Байпасен канал – това е най-доброто решение, стига да има достатъчно пространство в околността и стига да се вземат изрични мерки за привличане на рибата, което не е лесна задача.

            На последния ред на страница 40 от горепосочения наръчник на ЕС все пак е написано едно твърдение, засягащо съоръженията, които оказват отблъскващи или привличащи влияния на рибите, с което сме напълно съгласни:

„…в Европа голямата част от тези технологии засега не са се доказали като ефикасни“

         III.Рибни проходи или „Замърсителят плаща“?

Няма нито един наръчник за рибни проходи, който да отговаря на този въпрос. Всъщност, въпросът дори не е зададен. Има много случаи, в които рибният проход е безполезен, както е при големите язовирни стени. Няма смисъл да се харчат пари за изграждането на рибен проход, който да превежда рибите от течащата долу река, в голям язовир. Рибите от течащата река едва ли ще оцелеят в застоялата и топла вода на язовира, а и няма да намерят горното течение на реката, което е чак в другия край на големия язовир.

Затова и рибните „асансьори“ са приложими само ако язовирът е малък – в противен случай рибите ще загубят прекалено много време за да намерят горното течение на реката, а времето е ключово що се отнася до намирането на места за хвърляне на хайвера. Ако има непреодолима естествена преграда, пречеща на миграцията в близост до изкуствената, то отново няма смисъл да се изгражда рибен проход на новата преграда.

Баражите на трите ВЕЦ на Давидковска река на горепосочените снимки показват пореден пример за ненужни рибни проходи. Те са каскадно свързани с още един ВЕЦ и от рибите се очаква да мигрират четири пъти, като преминават бариери с височина поне 30 метра, дори и тези бариери да са възможни за преминаване? Но това е нищо – ето какво е възможно да се случи с река Искър в Дунавския басейн много скоро:

За по-ясно и увеличено изображение последвайте следния линк: https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/HPP_at_the_Iskar_River.jpg

Картата е взета от плана за управление на Басейнова Дирекция „Дунавски район“. В елипсата е изобразено сияйното бъдеще на реката с 35 /тридесет и пет/ ВЕЦ-а, простиращи се на учаскът от 120км., които предстои да се построят от Искърското дефиле, през Стара планина, чак до Дунава. Трябва да имаме предвид и че средната дължина на задбаражните блата на ВЕЦ-овете е 3 – 4км…

            Големите сини точки изобразяват работещите ВЕЦ-ове, а малките жълти точки – бъдещите. Тогава очевидно реката ще престане да съществува, докато в голямата си част тя попада в няколко защитени зони от мрежата Natura 2000 по Директивата за местообитанията на ЕС, обявени за опазване на приоритетни речни местообитания и видове. Представителите на властта, които са издали всичките разрешителни за водовземане, очевидно нямат сърца, да не говорим за нарушенията на закона и на европейските директиви.

            Ето и пореден пример как рибните проходи са абсолютно безполезни. Няма смисъл риби от реката да бъдат премествани 35 пъти подред от едно в друго блато, където водата е топла, застояла и с по-малко кислород.

            В такива случаи, ако следваме основните принципи на ЕС, то замърсителите трябва да плащат, а парите да се използват за други мерки за възстановяването на реките! И още, следвайки Принципа на Предпазливостта от Рамковата Директива за Водите на ЕС, ако не може да се гарантира, че рибата ще има възможност да мигрира, то проектът не бива изобщо да бъде одобряван, освен в случаите на дерогация по член 4.7 от директивата, както и по член 6 от Директивата за местообитанията, отнасяща се до защитените зони.

            И все пак, нито един официален документ или ръководство за рибни проходи не споменава случаите, в които проходите са непотребни? Една от основните причини е, че всички тези документи се занимават единствено с това как да бъде проектиран проходът. Те не засягат случаите, в които такъв проход е безсмислен и какво да се прави тогава, защото това дава оправдание да бъдат построени колкото се може повече ВЕЦ-ове. Но нали кумулативните ефекти от ВЕЦ-а трябва да бъдат  проучени, правилно оценени и да се вземат съответните действия? Докато собствениците на ВЕЦ-ове продължават да плащат за оценките на проекта им, „експертите“ винаги ще успяват да докажат на хартия, че всичко ще бъде наред. В противен случай, те няма да получат никакви пари и горепосочените 35 проекта нямаше изобщо да бъдат одобрени. Вече 16 от тези проекти са действащи ВЕЦ-ове и всички те имат рибни проходи, очакващи мигриращите дунавски риби. Това е още една причина популациите на дунавски риби да намаляват – напълно блокираната миграция по притоците на реката.

            Ненужно е да се споменава, че се очакват нерешими проблеми с преноса на седименти по течението на река Искър. А какво да кажем за риска от наводнения – какво би станало, ако вследствие на силен порой дойде висока вълна във водосбора на най-дългата река в България?

            А какво да кажем за ефектите на глобалното затопляне – наистина ли някой смята, че водната енергия ще помогне те да бъдат намалени в случая? При среден капацитет от 1,5MW, общият капацитет на тези ВЕЦ-ове ще бъде не повече от 50MW. За целта 120км течаща река ще бъде превърната в серия от големи блата със застояла, топла вода, която поради процесите на еутрофикация ще доведе до изпускането на метан в атмосферата. Метанът е 25 /двадесет и пет/ пъти по-вреден от въглеродния диоксид по отношение на глобалното затопляне. Освен това, самопречистващата способност на реката, пълна със замърсители, е напълно компроментирана и т.н. и т.н…

            Дали тези неща няма да засегнат отрицателно оцеляването и миграцията на рибите или трябва да се съсредоточаваме само върху проходите? Очевидно не трябва – за да плува и оцелява, на речната рибата й е необходим кислород!

 II.Добрият, Лошият и Злият.

Някои рибни проходи са много по-ефективни от други. Разбира се, най-добрият вариант са тези от типа „близки до природата“ – байпаси, дънни рампи и т.н., но в България не съществува нито един такъв. 99% от рибните проходи са от „басейнов тип“, които доказано са неподходящи за целта. Имаме само един проход тип „Денил“, който също е неподходящ за видовете речни риби в България. Съществува и само един проход тип „с вертикални прорези /Vertical slot/“. Някои от проходите от „басейнов тип“ ще бъдат показани в следващия раздел, като ще бъдат изтъкнати някои от недостатъците им. Ето и видео как множество риби преминават нагоре по течението през единствения в България проход „с вертикални прорези“ на река Тунджа.

На конференция през 2016г. в София, австрийският професор Щефан Шмуц обяви, че след щателно проучване в Австрия, единственият позволен там технически тип рибен проход е този „с вертикални прорези“, за което има множество очевидни причини, които няма да изброявам сега. Проходите „с вертикални прорези“ са добри. А лошите проходи са тези, които са проектирани да убиват рибата – с някои от тях вече се запознахме, а с други това предстои в следващия раздел.

            Трябва да отбележим и, че рибния проход не е единствен фактор при миграцията на рибите. Друго важно нещо е как е проектирано водохващането, за да позволява миграция на различните видове при различни условия на оттока. В България има три добри примера за това – макар и да са малко на брой, те показват правия път. Ето ги и тях:

             1.ВЕЦ Микрево:

            Този ВЕЦ е много стар, но идеята е почти перфектна – единственият недостатък е, че действа само за рибите, а другите водни организми остават блокирани. Необходимо е само да се добавят две малки рампи в близост до бреговете на реката, които да позволяват на другите водни видове да мигрират и пръчките на решетките би трябвало да са по-нагъсто. По време на маловодие по дефиниция не може да се отнема вода, а при пълноводие решетките поемат водата, която е в повече, което също подобрява възможностите за миграция на рибата. Не се създават и проблеми с миграцията надолу по течението. Също така се прилага и перфектното решение за изпускане на остатъчния поток. Моделът може да бъде прилаган и в много широки реки, стига каналите за водата да са по-широки и повече. Бентът е около 90см. висок в пъстървовата зона, а в това видео от друг бент може да се види колко високо скачат пъстървите. Ако изключим най-малките, тези със средни размери /25-30см./ достигат 1,6м. височина, когато дълбочината на водата е достатъчна:

             2.ВЕЦ Ленища:

Този бент разполага с три места, от които рибата да мигрира нагоре по течението и две за миграция надолу по течението. На снимката реката тече свободно, без да се отнема вода от нея, а савакът е вдигнат. Така рибите и другите видове могат да преминават в двете посоки. Когато шлюзът е затворен, до него е проходът от „басейнов тип“, който да позволява на рибите да мигрират нагоре по течението, доколкото може. При пълноводие пъстървата може да прескача бента и в двете посоки без проблем. Това решение щеше да е наистина много добро, ако рибният проход беше от типа „с вертикални прорези“.

 3. Река Пребойница

Този бент е много стар и почти счупен, но има два входа – един за скачащите риби и рампа отдясно с лек наклон за малките риби и другите речни видове. Дали все още работи? Нямаме подробни наблюдения, но там има много пъстърва /Salmo trutta/ и раци /Austropotamobius torrentium/ както преди, така и след бента. Съдейки по примери №1 и №3, може би инженерите в миналото са имали по-добра представа как да се строят подобни препятствия за миграцията на рибите.

III. Неразрешени проблеми с миграцията.

Освен миграцията надолу по течението, има и много други проблеми, които не са адекватно описани в официалните наръчници. Един от тях е измерването и изпускането на остатъчния отток. Въпросът е трябва ли той, целият да преминава през рибния проход? В България често се случва да тече бурна вода през рибните проходи през пролетта, когато повечето речни риби, с изключение на пъстървата, се опитват да мигрират нагоре по течението. Високата скорост и турболенцията на водата са далеч над ограниченията и често се случва дезориентирани риби да изскачат от прохода, на сушата. В същото време има много случаи, в които при маловодие никаква вода не достига до рибните проходи. Това е типично за проходите от „басейнов тип“ в България. Ето две видеа от такъв тип проход на река Благоевградска Бистрица

https://www.youtube.com/watch?v=GSJiwCynwFA&t=20s

https://www.youtube.com/watch?v=GXdtw6PtSM8         

А ето и видео на рибен проход от „басейнжв тип“, от който рибите често изскачат на земята:        
https://www.youtube.com/watch?v=rF1mNMazfTc

Тук бентът е стар, но рибния проход е нов. Чухме за него от местните хора, които твърдяха, че много риби изскачат върху бетона. Три дни по-късно успяхме да заснемем само една риба, тъй като другите вероятно бяха отнесени от птици. Обяснението за това рибите да изскачат върху бетона е във високите скорост и турболенция на водата, които дезориентират рибите да скачат в погрешната посока.

Пределно ясно е, че управлението на остатъчния отток е от критична важност за ефективността на рибните проходи. Някои източници препоръчват част от оттока да бъде изпускан точно пред входа на рибния проход, докато през него минава относително постоянен поток, с ограничени скорост и турболенция. В България има такъв проход от „басейнов“ тип, но според заснетото от подводна камера, този проход не е доказано, че е ефективен:
https://www.youtube.com/watch?v=BK0F0n62LlI

Когато реката е голяма, остатъчният отток също трябва да е голям и каква част от водата трябва да минава през рибния проход, и каква част от другаде, така че да не привлича и отклонява рибите от рибния проход – все още няма документ, който да дава указания за това, когато става дума за деривационните ВЕЦ-ове. Тук не става въпрос за статии от отделни автори, а за официални, задължителни за спазване документи, издадени от държавата или европейската комисия. Това се отнася и до русловите ВЕЦ-ове по отношение на процента от оттока, който да преминава през прохода. Рибните проходи трябва да са в близост до изпусканата вода от турбините на русловите ВЕЦ, но в България проходите винаги са на отсрещния бряг…

И още един проблем – остатъчният отток е ключов за оцеляването на речните екосистеми. Той е най-важното изискване във всяко разрешително за водовземане. Трябва както собственикът, така и контролните органи, да могат да измерват оттока, затова и на бента е нужно да се постави специална измервателна апаратура. Има голямо многобразие от средства за измерване, някои от които могат да бъдат интегрирани вътре в рибния проход. Проблемът е, че това оборудване не бива да отблъсква рибата или по друг начин да препятства преминаването й през прохода – например, ако тя трябва да достига до прохода през непреодолими стабилизирани профили за измерване на оттока. Задачата става много по-сложна, когато остатъчният отток се изпуска не само през рибния проход. Някои бентове в България имат измервателни рейки на горния изход на рибния проход  или в някой от басейните на прохода, но те лесно могат да бъдат манипулирани от недобросъвестни собственици на ВЕЦ-ове, които винаги правят това нещо. Що се отнася до самия остатъчен отток – отново няма общоприети европейски регулации и за него.

Заключение.

Тук са дискутирани само малка част от проблемите за миграцията на речните обитатели. Основната цел бе да се покаже какво върши работа в България и да се обясни защо при огромното мнозинство от ВЕЦ-ове рибните проходи не вършат работа. Бяха зададени и много въпроси, на които поради ограничия обхват не бяха дадени достатъчно отговори. Едно нещо е сигурно – ако се върнем обратно на причините за огромната загуба на биоразнообразие в Дунава, за това са виновни една единствена огромна преграда на реката в комбинация с все по-голямото замърсяване, намаляването на способността на реката да се самопречиства, напълно блокираните пътища за миграция по притоците и непрекъснатото драгиране. А толкова хора се изхранваха от професионален риболов по реката… Така че струваше ли си и дали си заслужава да продължаваме да повтаряме все същите грешки?

Накрая се налага да се върнем към ръководството „Хидроенергия и Natura 2000 – наръчник за добри практики“ на ЕС, което ни казваше:

„… в Европа голямата част от тези технологии не са се доказали като ефикасни“

            Тогава е очевидно, че най-важната препоръка в който и да е наръчник би следвало да бъде, че има вопиюща нужда от повече изследвания върху проблемите и решенията, засягащи миграцията на рибите, преди да продължим да увеличаваме фрагментацията на реките посредством построяването на нови бариери от какъвто и да е вид. Вместо да правим това, възстановяването на реките трябва да бъде основната ни цел занапред.