Мотивирано становище относно проект на заповед за обявяване на ЗЗ BG0000578 Река Марица

Становище

ОТНОСНО: Обявяване на заповед за защитена зона BG0000578 „Река Марица“, разположена в землищата на гр. Белово, с. Дъбравите, с. Мененкьово, община Белово, област Пазарджик, гр. Пазарджик, с. Величково, с. Говедаре, с. Звъничево, с. Мирянци, с. Мокрище, с. Огняново, с. Синитово, с. Хаджиево, община Пазарджик, област Пазарджик, гр. Ветрен, гр. Септември, с. Бошуля, с. Виноградец, с. Злокучене, с. Карабунар, с. Ковачево, община Септември, област Пазарджик, с. Костиево, с. Маноле, с. Рогош, с. Скутаре, община Марица, област Пловдив, гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, гр. Първомай, с. Виница, с. Добри дол, с. Крушево, с. Караджалово, община Първомай, област Пловдив, с. Белозем, с. Чалъкови, община Раковски, област Пловдив, с. Оризари, с. Цалапица, с. Ягодово, община Родопи, област Пловдив, с. Катуница, с. Милево, с. Поповица, с. Селци, с. Чешнегирово, община Садово, област Пловдив, гр. Стамболийски, с. Ново село, с. Триводици, община Стамболийски, област Пловдив, с. Мирово, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с. Зетьово, с. Златна ливада, община Чирпан, област Стара Загора, гр. Димитровград, с. Брод, с. Великан, с. Златополе, с. Крум, с. Радиево, с. Райново, с. Скобелево, с. Сталево, с. Черногорово, с. Ябълково, община Димитровград, област Хасково, гр. Любимец, с. Георги Добрево, с. Йерусалимово, община Любимец, област Хасково, гр. Свиленград, с. Генералово, с. Капитан Андреево, с. Момково, община Свиленград, област Хасково, гр. Симеоновград, с. Константиново, с. Свирково, община Симеоновград, област Хасково, гр. Харманли, с. Бисер, с. Българин, с. Доситеево, с. Преславец, с.Рогозиново, с. Шишманово, община Харманли, област Хасково, с. Нова Надежда, община Хасково, област Хасково.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

В ходa на процедурата по стартирало на 17.06 ново обществено обсъждане, в срок и след запознаване с документацията към изготвен проект на заповед за обявяване на ЗЗ BG0000578 Река Марица, публикувана на Интернет страницата на министерство на околната среда и водите – https://www.moew.government.bg/ (меню „Обществени обсъждания“, тема „Обществено обсъждане на проекти на заповеди за защитени зони изготвени по реда на Закона за биологичното разнообразие, публикувано на 17.06.2024 г.“), подаваме в срок нашето становище във връзка с направеното обявление.

Трябва да се има предвид, че нашите членове извършват активно любителски риболов на река Марица, имаме преки впечатления от състоянието на рибните запаси, проблемите и състоянието на водите и речните корита. Пряко засегната страна сме и поради това изразяваме своето мотивирано становище като идеята не е просто да се включим „за спорта“ в общественото обсъждане, а да изразим категорично нашата позиция и да променим средата към по-добро, за бъдещите поколения българи.

                           I.        Възразяваме категорично срещу записа на т.9.3 от заповедта

9. В границите на защитената зона се забранява:

….

9.3. изграждане на преграждащи речното течение хидротехнически съоръжения, недопускащи придвижването на видовете по т. 2.2 нагоре и надолу по течението на реката;

Мотиви: На първи прочит, текстът на забранителната мярка звучи смислен и целесъобразен, но считаме, че подобен текст вкарва значителна заблуда и е директно основание да се смята, че ако изградим съоръжение за миграция при едно хидротехническо съоръжение, то вредните ефекти от това въздействие биха били абсолютно неутрализирани.

Изграждането на съоръжения за миграция на водните организми е строго специфично, към тях се предявяват редица изисквания, у нас няма действаща наредба за изграждане на такива съоръжения, отделно, че в много от случаите – това не е възможно и такива биха били безсмислени. Сложността и специфичния характер на темата с блокирането на миграцията на хидробионтите е сериозна предпоставка за неизпълнимостта на това условие.

Тук трябва да се има и предвид, че всеки един изграден към момента или изграждащ се рибен проход е построен при липсваща нормативна уредба – която според закона е Наредбата за рибните проходи. Същата не е въведена в правния мир до момента. Създадено е сериозно противоречие и не е ясно на какъв принцип се одобряват/са одобрявани рибопроходните съоръжения досега, които като елементи на строеж би трябвало някой да оцени за съответствие с проекта и нормативната уредба. Още повече, че за да ги наричаме рибни проходи те трябва да изпълняват основната функция, за която са създадени – да осигуряват миграцията на рибите в реката – нагоре и надолу. Направен е опит някои основни изисквания за рибните проходи да бъдат записани в новите ПУРБ в хода на процедурата за изготвянето им, но това е несериозно от гледна точка на правния мир. Освен това отбелязваме, че рибните проходи се проектират не толкова според вида рибен проход, а по отношение на конкретните видове риби и изискванията им за осъществяване на миграция. Ако този елемент не се отчита специфично за всеки конкретен случай и място, то ще получим нищо по-различно от това, което откриваме и в момента в реките и вие сте също добре запознати – ненужен бетон в реката.

Част от вредните въздействия по реките, при напречното им преграждане, които сме установили са:

• блокиране на миграцията;
• пресушаване;
• еутрофикация;
• отравяне на водата;
• блокиране преноса на седименти;
• ерозия на дъното след преградата;
• застой в миграцията на седименти по дъното след стената;
• необходимостта от периодично почистване; – хидро-пикинг(при ВЕЦ);
• термо-пикинг(при ВЕЦ) и други.

 За пример на подобно безумно съоръжение бихме дали рибния проход на МВЕЦ Кадиево, построен на река Въча, на почти 2 километра от вливането на реката в Марица. На снимките по-долу ясно се виждат наклона и изпълнението на рибния проход и това, че никоя риба от района на реката не би могла да го премине, но все пак съоръжението има така наречен рибен проход и това удовлетворява компетентния орган, колкото и той да не е работещ и вместо да улеснява миграцията на рибите – я препятства. Бихме добавили и още една причина за неговата неефективност – мястото му е грешно – сигурни сме, сами ще се досетите защо. 

Някои от видовете, които дори са включени като приоритетни за опазване в документацията на защитените зони, вече не мигрират нагоре по течението на река Въча, било то за размножителен период или за групиране при зимуване. Членовете на риболовното ни сдружение от 10-тина години вече нямат слука на риби над стената на МВЕЦ-а, като например: распер (Аspius aspius), скобар (Chondrostoma nasus), маришки морунаш (Vimba melanops). Видове риби, които все още се улавят на въдиците на любителите риболовци, но са едининчни екземпляри, и по-скоро можем да ги категоризираме като случайна слука са: щука (Esox lucius), егейски речен кефал (Squalius orpheus), маришка мряна (Barbus cyclolepis) – последните диви риби от някакви останали изолирани популации, след строежа на стената. Тук ще отбележим, че щуката е вид, който попринцип се приспособява добре в заблатени участъци като задбаражното езеро, за сметка на типичните реофилни видове, което е още един негативен ефект по отношение опазване на ЗЗ Въча – Тракия  – подмяна на реофилните видове с неместни за средното течение, към което може да се отнесе като типология участъка от река Въча – т.е. пълно погиване на ихтиофауната предмет на защита в ЗЗ Въча – Тракия. Това съоръжение дори препятства миграцията на местната македонска пъстърва (Salmo macedonicus), която е ендемит за река Въча и се е развила добре в участъка в резултат на значително по-студената вода в силно повлияното от големите енергийни каскади водно течение.

Ето защо на съоръженията за миграция в цял свят се гледа като на Смекчаваща мярка, но не и като на мярка, която елиминира вредното въздействие от напречното преграждане на речните корита. Съоръженията за миграция например могат да бъдат разписвани сред мерките по т.11 или 12, като задължителна мярка към вече изградени такива съоръжения, с каквито е пълно по нашите реки.

Така например към т.11/12 може да се запише: 

„прилагане на смекчаващи мерки за съществуващи хидротехнически съоръжения, преграждащи реката, като например: изграждане на съоръжения за миграция на рибите  и други …“.

II. Предлагаме да се включат следните мерки към забраните в заповедта:

• забрана за изграждане на преграждащи реката съоръжения с к.г.р над кота дъно река(включително водохващания за ВЕЦ и други)

Мотиви: Дънни прагове(когато е приложимо) с цел укрепване/стабилизиране на дъното след мостови съоръжения имат своето важно значение за инфраструктурата.

• забрана за ВЕЦ!

Мотиви: Съгласно действащия Закон за водите, чл. 118ж гласи следното:

„Чл. 118ж. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия:

• (изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5;“

„Чл. 119а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) Зоните за защита на водите са:

…

• (доп. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.“

Чрез изготвения проект на заповед за обявяване на ЗЗ BG0000578 Река Марица, се цели именно това, което е записано в точка 5 на чл. 119а. В разписаните настоящи специфични и подробни цели за опазването на защитената зона, е записано вредното въздейстиве от изграждането на ВЕЦ/МВЕЦ, което е обобщено във въздействащите негативни антропогенни фактори:

„Разрушаване на местообитанията: добив на инертни материали, обезлесяване:

сечи, опожаряване, паша, корекции на реки, строеж на ВЕЦ-ве. Значимост критична.“

Или пък за распера за ЗЗ Марица:

„Разрушаване на местообитанията и прекъсване на биокоридорите: добив на инертни материали, корекции на реки, изграждане на миграционни бариери (баражи, водовземни съоръжения, язовирни стени);“

Също така в тези два документа е записано следното:

„Постигането на заложените специфични и подробни цели за опазване на ниво защитена зона ще се извършва въз основа на стриктното спазване на българското законодателство, в т.ч. Закона за горите и подзаконовата нормативна база. При евентуално наличие на несъответствия, същите следва да бъдат отразени при актуализиране и повторно приемане на заложените цели.“

Според нас съществува съвсем очевидно и пълно несъответствие с написаното в Приложенията към бъдещите заповеди, обявеното в точка 9 на Заповедите-Проекти и върховния закон „Закон за водите“. Няма как нормативен акт от много по-долна степен – заповед на министър, да е над върховенството на закона и да противоречи толкова очевидно. Включването на забранителните мерки от върховните закони само би могло да укрепи и подсили защитата от вредените въздействия в обявените защитени зони.

Бихме допълнили и подплатили мотивите си със записаното в действащия към момента

ПУРБ (2016÷2021), като част от това е записано и в новите проекти на ПУРБ за периода 2022÷2027 – мерки за постигане на целите за опазванена околната среда:

„Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др.) във водните тела определени като или попадащи в зони за защитана водите);“

„Забрана за издаване на разрешителни за водовземане за ВЕЦ в зоните за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми;“

„Забрана за нови инвестиционни намерения, свързани с изграждането на хидротехнически съоръжения и изземане на наносни отложения с изключение на съоръженията за защита на населението от наводнения;“

След направен анализ на множество решения на съдебните състави, забраната по чл.118ж е неприложима, когато в забранителния режим на заповедта за обявяване на зоната няма изрична забрана за това действие – вземане на вода за производство на енергия. Това прави невъзможно постигането на целите на Закона за водите и обезмисля мотивироквата за записването им. Причината е т. 5 на чл.119a и неотносимостта на вредното въздействие върху конкретните защитени видове, ако няма изрично записана такава забрана. Това, че в Заповедта е записано: „Настоящата заповед не отменя забраните и ограниченията на дейности, наложени по силата на други нормативни и административни актове.“ изобщо не се възприема от съдебните състави. 

Пример бихме дали с:

• Решение № 4078 от 18.04.2023 г. по административно дело №1390/2023. Засегнатият участък в делото е от река Костена и попада в Защитена зона по „Натура 2000″ – местообитания „Река Места“ с код BG0001021 по Директива за местообитанията, включена в списъка на 3ащитените зони приет с Решение на МС № 802 от 04.12.2007 г. (обн. ДВ бр.107/2007 г.), обявена със Заповед № РД-353/31.03.2021 г. на Министъра на околната среда и водите. Други подобни решения са:
• Решение № 9025 от 4.08.2021 г. на ВАС по административно дело № 13355/2018 – касаещо „Река Марица“ с код BG0000578, която към момента няма Заповед за обявяване и е в проект;
• Решение № 2607 от 27.11.2014 г. по административно дело № 3459/2013 г. – касаещо  защитена зона BG0001031 „Родопи – Средни“.;
• Решение № 15204 от 11.11.2019 г. на ВАС по административно дело № 1347/2018 г – 

„Западна Стара планина и Предбалкан“ с код BG0001040 и „Западен Балкан“ с код BG0002002;

• Решение № 7192 от 15.06.2016 г. на ВАС по административно дело № 6464/2015 – 0000610 „Река Янтра“;
• Решение № 15325 от 12.11.2019 г. на ВАС по административно дело № 7886/2019 – „Среден Пирин – Алиботуш“ с код BG0001028;
• Решение № 3745 от 19.04.2022 г. на ВАС по административно дело № 6424/2021 – „Централен Балкан – Буфер“ с код BG0002128 и „Централен Балкан – Буфер“ с код BG0001493;
• Решение № 5463 от 25.05.2023 г. на ВАС по административно дело № 3038/2022 – „Родопи Средни“ с код BG0001031 и „Добростан“ с код BG0002073;
• Решение № 5056 от 12.05.2023 г. на ВАС по административно дело № 7678/2022 – „Родопи Средни“ с код BG0001031 и „Добростан“ с код BG0002073;
• Решение № 3822 от 10.04.2023 г. на ВАС по административно дело № 9781/2022 – „Река Места“ с код BG0001021;
• Решение № 3321 от 28.03.2023 г. на ВАС по административно дело № 1899/2023 – „Беласица“ с код BG0000167;
• Решение № 6680 от 06.07.2022 г. на ВАС по административно дело № 7278/2021 – „Пирин буфер“ BG0002126 и защитена зона „Кресна -Илинденци“ с код BG0000366;
• Решение № 6358 от 27.06.2022 г. на ВАС по административно дело № 9641/2021 – „Кресна -Илинденци“ с код BG0000366;
• Решение № 6059 от 20.06.2022 г. на ВАС по административно дело № 10287/2021 – „Кресна -Илинденци“ с код BG0000366;

Ето защо е важна намесата веднага, включително актуализацията и на действащи заповеди за защитени зони по реки, и вписването на тази забрана, за да се спрат всякакви спекулации на съдебните състави по темата.

• Настояваме текстът по т.9.7 от проектната заповед, да се преработи, както следва:

9.7. търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) във и на по-малко от 50 метра от повърхностен воден обект категория река, разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали); разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) и на метални полезни изкопаеми на по-малко от 50 метра от повърхностен воден обект категория река; забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване, и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от ЗБР, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;

Мотиви: Тази забрана се припокрива частично с т.9.7 на заповедта, но е важно да се зададат буферни зони, защото самата речна зона засяга често самото водно течение. Подобен тип кариери, обикновено нарушават целостта на подземните водни тела, които са в пряка връзка с ПВО „река“, а това създава сериозни рискове към влошаване качеството на водите, което в някои случаи е несъвместимо с живота и здравето, както на хидробионтите, така и на сухоземните животни и хората край реката. Подобна мярка и до днес има например в ПУРБ на Дунавски район, така че определено авторите на сега действащите ПУРБ са имали своите обосновани заключения, за да я включат. 

Добивът на метални полезни изкопаеми безспорно е много по-вреден от добива на строителни материали, който самите автори на заповедта предлагат да се ограничи или намали напълно. За да извлечем металните полезни изкопаеми, първо трябва да изкопаем рудата. Това неминуемо води до увреждане на ландшафта, а освен това, естеството на образуване на метални полезни изкопаеми в природата предполага наличие и на вредни елементи като арсен, уран и други. Има данни, че дори на ниво първоначални сондажи могат да се увредят подземните води в района.

• Възразяваме срещу точка 9.14 от проектната заповед за обявяване на ЗЗ BG0000578 Река Марица:

„9.14. извеждане на сечи в крайречни естествени гори и крайречни дървесни ивици в 15-метровата зона около постоянни водни течения, с изключение на: за изграждане, ремонт и поддръжка на съоръжения (елементи) на техническата инфраструктура; за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората; при бедствия и аварии; за поддържане/подобряване състоянието на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2; случаите на реализиране на инвестиционни предложения, одобрени или съгласувани по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие към датата на влизане в сила на заповедта;“

Предлагаме замяната на по-горния текст със следния: 

„9.14. извеждане на сечи в крайречни естествени гори и крайречни дървесни ивици в 500-метровата зона около постоянни водни течения, с изключение на: за изграждане, ремонт и поддръжка на съоръжения (елементи) на техническата инфраструктура; за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората; при бедствия и аварии; за поддържане/подобряване състоянието на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2; случаите на реализиране на инвестиционни предложения, одобрени или съгласувани по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие към датата на влизане в сила на заповедта;“

 Мотиви: Крайречните гори и местообитания, особено тези в местообитание 91E0, имат важна функция в борбата с наводненията, пречистването на водите, борбата с ерозията бреговете. Осигуряват дом за множество животински видове и естествен биокоридор и места за почивка. Ползите от съществуването на крайречните широколистни гори за повърхностното водно тяло са:

• водозадържащи;
• противоерозионни/брегоукрепващи;
• водопречистващи;
• засенчване на водното течение, което понижава затоплянето на водата;

В предложеното разширение на зоната за извеждане на сечи в крайречни естествени гори и крайречни дървесни ивици – от 15 на 500 метра ще се предоставят много по-добри условия за гнездене и размножаване на защитените видове птици край реката, а така също ще се създаде и по-широк биокоридор за сухоземните животни. Ще се позволи и подпомогне позначително естественото възстановяване на крайречните гори и дървесни ивици. Всички изброени по-горе функции на крайречните гори са от съществено значение и допринасят за опазването на видовете, предмет на опазване в защитената зона. 

В Приложение 7.2.1А Списък на мерките в ДРБУ в ПУРБ 2016 – 2021г, съгласно актуализиран Национален каталог от мерки, е записано неслучайно:  „Мярка с код НY_6 и с код на действие HY_6_9:

9. Забрана за извеждане на голи сечи в райони, отстоящи на по-малко от 500 метра от водни обекти.“

– включването в регулация на имоти, попадащи в заливната зона на 100г вълна.

Мотиви: Крайно време е да престане раздаването на имоти край реките с цел застрояване. В ceгa действащия закон за водите има забрана по този въпрос, но при 20г. вълна. Климатичните промени и опитът ни показват, че все по-чести стават т.нар. 100г., а защо не и 1000г. вълни. Важно е активно действие по този въпрос, тъй като урбанизирането на крайречните местообитания не само влошава условията за борба с наводненията, не само уврежда естествените биокоридори за сухоземните животни, но и е предпоставка за последващи дейности, като дигиране, коригиране и прочие на повърхностното водно тяло с цел защита на УПИ-тата със знанието или без на компетентните институции, което се е превърнало в нормална практика.

 Изготвяне на задължителна оценка за съвместимост на дадено ИП с предмета и целите на опазване на защитени видове и местообитания за дейности, попадащи в изключенията по чл. 140 от Закона за водите

Мотиви: В закона за водите са въведени излючения за прилагането на забранителните режими, включващи дейности по така нареченото „почистване на речни корита“. Много често в практиката ставаме свидетели за това, че дадена дейност е допусната в резултат на същите тези изключения. Отново и отново, за едно и също място, като съответно цялата дейност не се подлага на задължително обществено обсъждане, не се прилага и преценка на кумулативните ефекти и не се изследват възможните последствия от дейността и въздействия върху местообитанията. Няма и конкретни специфични мерки, с които да се постигнат целите на закона и да се гарантира спазването на разпоредбите по чл. 140 от Закона за водите, във връзка и със забраните по чл. 143 от Закона за водите. Резултатът е кражба на баластра с понижен контрол и заплаха за цена инфраструктура. Сдружение Балканка вече печели окончателни 3 дела във връзка с допуснато подобно „почистване“, като последното е с решение № 6084 от 27.05.2024г. на ВАС, с което е  отхвърлено допуснато от директора на РИОСВ – Пловдив „почистване на река Марица при Цалапица. Другите случаи са по реките Янтра и Арда.  

III. Даваме пълна подкрепа за мерките, които сме предложили на предходен етап и включени в настоящия проект на заповедта:

• 9.17. задържането на улов на повече от 1,5 кг маришка мряна (Barbus cyclolepis) с минимални размери по Приложение 2 към чл. 38, ал. 1 на 3акон за рибарството и аквакултурите;
  • 9.18. задържането на улов на повече от един брой распер (Аspius aspius) на ден с минимален размер за задържане от 50 сантиметра, измерен от началото на устата до края на опашката;
  • 9.19. зарибяването с неместни видове риби.

Мотиви: За първи път се прилага в заповед на зона от Натура 2000 специален подход към защитените видове риби и необходимост от прилагане на специфични мерки за защита. Надяваме се това да не остане моментно състояние, доколкото мярката е приложима в много други случаи.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Издаването на Заповед за обявяване на защитена речна зона е важен момент от утвърждаването на режимите на управление на всяка една река, което има за цел да опази едни от последните местообитания на ценни риби, животни, растения, влечуги и други организми. Включването на предложените от нас текстове за забранителни мерки в защитените зони са от голямо значение и ще повишат защитата на зоната, което ще доведе до пълноценно изпълнение на заложените специфичните цели на зоните за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването състоянието на водите е важен фактор. Въпреки разпоредбите на чл. 118ж и заложените цели в Закона за водите и заповедта за обявяване на дадена защитена зона, не е достатъчно само установяването и констатирането, че мястото на дадено водовземно съоръжение за ВЕЦ попада в защитена зона. Както по-горе изяснихме в нашите мотиви, често Съдебните състави отсъждат, че щом дадена мярка не е включена като забранителна в заповедта за обявяване на защитената зона, то тя е напълно допустима спрямо режимите за управление в нея, което определяме като пълен абсурд. Считаме за неуместно да трябва съдът да преценява подобни въздействия. Освен това тази специфична материя изисква специфични познания, включването на Съдебно технически експертизи и други, което допълнително затруднява приключването на процедурите и създава условия за недобросъвестни практики. Съгласно Закона за биологичното разнообразие Министерството на околната среда и водите провежда цялостната политика по отношение събирането на информация, утвърждаването, докладването, повторни проучвания на защитените зони, което трябва да е постоянен и дългогодишен процес, а не въздействията в зоната да се определят от съдебно-технически лица с минимални данни и времеви ресурс за изследване и оценка на въздействията. Те трябва да са определени категорично в заповедта за обявяване, каквато е била и волята на законодателя при записването на текстовете по чл. 118ж от Закона за водите. Ето защо някои забранителни мерки трябва задължително да бъдат повторени и потретени изрично и в заповедите за обявяване на защитените зони, и в плановете за управление на речните басейни, с цел елиминиране на всякакви възможности за злоупотреби и заобикаляне на целите на закона. Според нас включването и споменаването на по-горните забранителни мерки не би трябвало да костват никакви усилия от страна на МОСВ, както и до разходване на някакви средства от бюджета. Напротив, задаването на ясна рамка и правила биха спестили стотици хиляди левове на централния бюджет за съдебни разноски, които структурите на МОСВ биха платили, в следствие на загубените съдебни дела от инвеститорите. Не включването на подобни забранителни мерки, които настояваме да бъдат записани в заповедите, би означавало само едно за гражданските общества като нас – ясен сигнал за зловеща Корупция в МОСВ, която няма за цел да опазва защитените зони на България, а безпроблемно ще ги заобикаля ведно с Натура 2000. Докога Корупцията ще е над обществения и национален интерес?

Не допускайте в зона „Река Марица“ да бъдат изграждани нови ВЕЦ-ове или нови преграждащи реката съоръжения, които да разрушават речните местообитания! Не допускайте в зоната да има мини за добив на метални полезни изкопаеми! Не допускайте да се секат крайречните гори, включени в местообитание 91E0, което пази не само чистотата на водите, но и живота и здравето на населението по-надолу.

Дата 17.07.2024г.      

гр. София