Майски пъстърви

Здравейте младежи,

Наближаваха няколко почивни дни и още седмица преди това започнах разбъркването на колодата с карти с имена на реки. Падна се река, на която не бях стъпвал от преди година 

 Значи там ще е. Гледах прогнозата за времето. Изгледите бяха, че ще е облачно с тук там превалявания и гърмежи. Тъй като нямах търпение да се потопя в дебрите на планинската река и да вкуся от ароматите на планината, още първия ден от трите почивни запланувах риболова.

Ставането сутринта беше доста мъчително. В 4 часа не се бяха събудили още и петлите. Изхлузих се от завивката и олюлявайки се започнах приготовленията. Закуска, сандвичи за прехода през деня, екипировката, чантата с фотоапарата. Запалих колата и се изстрелях още по тъмно. Сърцето биеше учестено от вълнение, както всеки път. Приятна музика по пътя и почти никакви коли по пътя. Само аз разчупвах мрака с фаровете на колата. След доста завои по пътя, кривване тук и там се озовах на реката 

Екипирах се за нула време, разпънах въдицата и закачих на края блесна Пантер Мартин Nr.6 с безконтрени куки. Разцветка златиста. Както всеки път на това място имам навика да пробвам на един вир. Нещо, като традиция. Спуснах се сред шубраците и приближих внимателно планувания бързей. Течението на реката освен спускащата се вода носеше във въздуха и свежестта от планината. Вдишвах дълбоко и се опиянявах от чистотата на това приказно местенце, в което тепърва започвах да се потапям. Реката беше с хубаво ниво, бистра. Е малко по-голяма, от колкото очаквах, но си беше прекрасна. Блесната даваше възможност да се гмурка надълбоко въпреки течението, в сравнение с други блесни, които имах в арсенала. В интерес на истината на първото място нямах уловена риба, а винаги там съм откривал. Преместих на следващия бързей и зад една скала се закачи и първата приказно красива балканка. Докато се наглася за снимка и тя махна с опашка и се върна обратно в бързея.

Реката беше от магичните. Там където си сам съм себе си. Чува се единствено шума на спускащата се вода, повеят на вятъра, песента на пролетните птички, които огласяха всичко около мен. Цветовете на гората бяха примесени от наситено свежо зелено и багри на кафеникава шума от края на миналата година. Ароматът на чист въздух беше божествен… Закрачих към следващите места, а те се редуваха едно след друго, от красиви до чудно красиви. Рибите не бяха навсякъде, но се усещаше присъствието им. Наблюдаваха както мен, така и течението на реката, която можеше да донесе някой откъснал се камъка ручейник. Появи се и първата риба, която беше щракната с апарата. Не беше голяма. Казах й най-приятелски да каже на другарите в реката, че риби не прибирам и да не се притесняват. Най-много да се сборим за малко, евентуално снимка и обратно в реката. Първият час и нещо имах само вяли удари, но после, като че ли информацията, която споделих на последната риба даде резултат. Рибите започнаха да се появяват все по-често. Не бяха мъници, но не бяха и огромни.

На ето това място приклекнах в единия край, скрит от овелите се растения и запратих блесната в посока бързея.

Още на първото обиране блесната беше атакувана от борбена и силна риба. Подскокна няколко пъти пред мен и тъкмо да я кепчосам и се откачи в краката ми. Знаей си, че не трябва да свалям кепа предварително. Заметнах още веднъж, макар да знаех, че вероятността за повторен удар от друга риба е минимален. Но, имах атака от подобна риба, която сгъна пръчката. Повеждане малко и отново откачане. Куките без контри освобождаваха рибите, а това беше добре, че няма допълнително да се стресират и фотоапарата. Но все пак и танцуваща в очертанията на кепа също бяха желателни.

Продължих нагоре, а спускащата се вода по реката обикаляше ботушите ми и продължаваше надолу към цивилизацията. Аз бях поел към омагьосващите места, които познавах наизуст и към рибите, които преследвах. Една река е още по-магическа, когато е обградена от стари и големи дървета, свидели на много истории, водата е толкова чиста, че когато отпиеш от нея и не можеш да се наситиш на вкуса й, и естествено, когато петнистите обитатели са в нея и махат с опашки, притаени зад някой камък.

Ето малко от красотата на тази българска прелест.

И разбира се и петнистите младежи, които започнаха да се появяват доста по-често.

Бърза снимка и обратно в ловните полета.

Не снимах всяка една уловена риба, а и нямаше смисъл. Важното беше, че ги има 

През деня имах няколко уловени риби около 30 и 30+, които бяха доста охранени и борбени, но за мое съжаление се откачаха преди да достигнат до мен. Поне една за снимка, но уви.

На едно място зад ето тези камъни, които водата прехвърляше без проблем се закачиха пет пъстърви, като най-голямата беше около 30 см. Естествено тя беше една от тези, които тъкмо да я снимам и се разподскача и се шмугна, като светкавица обратно в дълбокото.

Поне една от всичките снимах

Шеста риба не се обади и затова смених мястото с друго, където разбира се ме очакваха други риби. На едно такова хубава борбена балканка се закачи и се поведохме в спортменска борба. Малко след нея на същото място, тъкмо изваждайки блесната и подсокна във въздуха друга подобна риба, която се опитваше да атакува. Не успя и се гмурна обратно.

Пробвах и с HZLвоблери и на тях се хващаха риби, но повече бях настроен за блесни този ден.

Не се мина разбира се и без падане. Не едно, а няколко. Като на първото централно в коленете на един хлъзгав камък. Още ме боли коляното.

Рибите спрях да ги броя. Доста откачени и доста уловени. Всяка една с предварително намокрена ръка се освобождаваше и връщаше обратно в реката. Снимал съм само част от уловените планински красавици. Другите следващия път.

На едно от последните замятания, преди да поема обратно към колата и към цивилизацията ме натисна хубава риба и посгъна пръчката, но дори и не успях да я видя. Пое обратно в дълбокото, но съм я зопомнил къде е и ще я търся някой друг път.

Времето излетя като лудо. Кога бях на реката и стрелката на часовника беше вече направила толкова много обороти. Как не ми се искаше да свършва този прекрасен ден. Даже и дъждобрана не извадих. Паднаха няколко капки дъжд, които ме почесаха по главата и толкова.

Рамносметката за деня. Доста уловени риби. Спрях да броя бройката, а и не е нужно. Важното беше, че реката е жива и се надявам такава да си остане. Защото жива ли е, има я и магията. А магията може само да се усети само със сърцето, душата и очите, макар, че се опитвам да я запечатам и в редовете написани тук.

Поздрави и наслука