Становище на сдружение Балканка във връзка с допитване от министър Вътев до браншовите организации в земеделския отрасъл
Уважаеми дами и господа,
Като сдружение съставено от една страна основно от риболовци, но и от учени и природозащитници, но като цяло от хора милеещи за водоемите на България, приветстваме отправената покана от новия министър в опит да се запознае с основните проблеми в сектора. Безспорно ресорът на министерството е много голям, проблемите в него също и няма как да се отбележат всички теми, върху които бихме акцентирали. Ето защо, като риболовци ще акцентираме на някои от темите, засягащи 250 000 редови риболовци в република България, а именно – темите, имащи пряко отношение към любителския риболов.
- Спешна актуализация на Закона за Рибарство и Аквакултури (ЗРА)
Настоящият закон в своето естество е писан преди повече от 20 години като е претърпял дребни промени за този дълъг период. Този закон е на практика напълно морално остарял и нефункциониращ по отношение на основната си цел – управление на рибните ресурси с цел тяхното устойчиво използване. От една страна не е извършена нужната синхронизация с европейските директиви в сектора, което трябваше да се случи преди 15 години – например Орхуската конвенция, която е ратифицирана от България, липсва напълно в ЗРА и ние от сдружение Балканка вече загубихме дело във Върховен административен съд точно по този въпрос – липсата на правен интерес от обжалване на актове по ЗРА. Впрочем по този въпрос има стартирала наказателна процедура в ЕС.
От друга страна сегашния ЗРА не отразява съществуването на разпоредбите на важни закони в сферата на опазването на околната среда, наличието на защитени зони и защитени видове в рамките на екологичната мрежа Натура 2000 и други.
Законът е изключително морално остарял по отношение на съвременните начини за практикуването на любителски риболов и утвърждаването на риболовна култура за отговорен риболов, с акцент не на последно място и върху разглеждането на рибните ресурси като поле за развитие на риболовен туризъм, а не само като средство за задоволяване на трапезата – критерий, по който България е може би на последно място не в Европа, а дори само на Балканския полуостров. Приложение 2 към чл.38 от ЗРА, където е публикуван списък на видовете риби и техните минимални размери за задържане, се нуждае от пълна актуализация по отношение на съвременната таксономична принадлежност на видовете, както и техния природозащитен статут и минимални размери за задържане съобразени с периода на съзряване за нашата страна. Същото се отнася и до приложение №1, където пък са упомената сроковете за забрана. По последните 2 въпроса в сдружение Балканка имаме достатъчно голяма експертиза, а в рамките на предходен период на актуализация на ЗРА, за който ще стане дума и по-долу, издействахме и становища от научни институти в подкрепа на наши предложения.
През 2020г. бяха положени много усилия от сдружения и тогавашното Министерство на земеделието, храните и горите по осъвременяване на ЗРА. До реална актуализация не се стигна. През януари 2021 година актуализацията на ЗРА беше спряна за кратко време в Комисията по ЗХ на второ четене, поради очакване на европейска нотификация, имаща отношение към нови европейски разпоредби за стопанския риболов. За съжаление, текстовете така и не влезнаха в НС за второ четене, поради породилата се политическата нестабилност, която продължи над две години и липсата на редовно правителство, което да гласува финалните нови промени в любителския и стопанския риболов. От Сдружение „Балканка“ бяхме, както винаги изключително активни по темата със ЗРА, заедно с други риболовни сдружения като Олимпик 2002 от град Пловдив и други. Голяма част от нашите предложения срещнаха подкрепа от законотворците, друга част не толкова. Участвахме и в заседанията на комисиите в НС, така че вярваме, че можем бъдем коректен партньор при ревизиране на ЗИД на ЗРА и внасянето му в новото НС. Отворени сме за срещи по всяко време, свързани с темите на любителския риболов.
2. Липсваща Наредба за проектиране на рибни проходи
Съгласно ал. 3 към чл. 44б от Закон за рибарството и аквакултурите, условията, редът и техническите изисквания за изграждане на рибни проходи се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.
„Чл. 44б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.)
……………………………………………………………………………………………………………
(3) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Условията, редът и техническите изисквания за изграждане на рибни проходи се определят с наредба на министъра на земеделието и министъра на околната среда и водите.“
За съжаление 18 години след въвеждането на чл 44б все още липса Наредба за проектиране и изграждане на рибни проходи, уреждаща условията, реда и изискванията при изграждането на рибни проходи и съоръжения, осигуряващи непрекъснатостта на речните екосистеми.
В сдружение Балканка имаме голяма експертиза по отношение хидроморфологични изменения на реките, в частност преградите по реките и оборудването им с рибни проходи. Като риболовци, през годините имахме възможността да наблюдаваме огромни нарушения по реките на България като информацията е публикувана в създадената в партньорство с WWF България, но поддържана изцяло от нас платформа за наблюдение на действащите ВЕЦ/мВЕЦ в България https://dams.reki.bg/Dams/Map , където сме показали безброй примери за безобразни рибни проходи, които дори с въображение не могат да бъдат наречени „рибни проходи“. В резултат през 2016г. стартира работна група, която в продължение на 1 година заседава няколко пъти, а ние бяхме членове на работната група. За това време работната група се прехвърляше под ръководството ту на МОСВ, ту на тогавашното МЗХГ, но до ден днешен такава наредба не съществува в правния мир. Съответно всички прегради по реките, изграждани до сега не са снабдени с подходящи-рибопроходни съоръжения, целящи частично да минимизират въздействието върху рибните популации, като смекчаваща мярка. Уви, този тежък порок доведе до убийстовото на над 2000км речни участъци у нас, а на места, където някога плуваха пъстърви, вече няма и раци.
Напомняме, че част от целите на наредбата са:
- Намаляване на отрицателното въздействие на миграционните бариери в зоните на модифицираните от човешка дейност речни участъци и регламентиране на начините за възстановяване на биологичната свързаност на речните екосистеми.
- Регламентиране на изискванията при проектиране и реда за съгласуване и одобряване на проектите за изграждане на рибни проходи за нови инвестиционни предложения;
- Регламентиране на принципите, реда и сроковете за проектиране на преустройство на съществуващи миграционни бариери, които нямат рибни проходи;
Към момента единствено в Екологичните оценки на плановете за управление на речния басейн, изготвяни във връзка със Закона за водите, са въведени препоръки за спазване на едно ръководство на ФАО към ООН при „реконструкцията на съществуващи“ рибни проходи, но слабостта и несъответствието на тази препоръка със законовата норма по ЗРА доведе до редица случаи на лесно заобикаляне и в крайна сметка – това се превърна в една неработеща мярка. Още повече, че нови прегради почти не се изграждат, поради общественото недоволство, което срещат. Въпросът е какво правим с хилядите, които вече бяха изградени …
Рибните проходи създават допълнителни условия за запазване интегритета на речната ихтиофауна. Налице е необходимост от определяне на ясни условия и ред за изграждане и експлоатация на миграционни бариери и проходи, съобразени с естествените условия в реките. Както споменахме, екипът на сдружение „Балканка” беше част от работната група за изготвянето на тази Наредба и разполага с подготвени текстове, които по целесъобразност могат да послужат за основа на изготвянето й, при желание от страна на МЗХ.
Към настоящето писмо прилагаме примерен текст на Наредба, който да послужи като основа за разработването ѝ. От написването му до сега ние също сме добили значително по-сериозна експертиза и наблюдения. Ето защо сме отворени за всякакви дебати. Но най-важното е да се създаде що-годе читава Наредба, в която да са заложени някои от базисните компоненти при адекватното изграждане и оценка на рибните проходи. Липсата на такава наредба е идеалната корупционна среда за заобикаляне на законовите изисквания, която доведе до изчезването на много речни популации. Вероятно това е и причината тази наредба да не съществува в правния мир до ден днешен.
3. Проблеми в ИАРА и непривлекателността на професията
Наред с текстовете за опазването на рибните ресурси и мерки за подобряване на техните популации считаме, че е налице много голям и важен проблем за решаване, който засяга инспекторите в ИАРА и ИАГ. С оглед на дългогодишното ни партньорство с двете агенции апелираме за подобряване условията на труд на инспекторите в ИАРА и ИАГ, както и повишаване числеността на личния състав, който е на терен. Според нас, заплащането в сектора е демотивиращо, което стимулира корупционни и лоши практики (често оставащи скрити и недоказуеми). Отелно, че то е обидно са всеки един човек, а още повече, инспекторите на терен се налага понякога да се занимават с организирани и озлобени добре организирани браконерски групи, където намесата на органите на МВР също е належаща. Вероятно в тази посока са необходими и промени в други закони, така че акциите за конторл над браконерството да бъдат много по-добре синхронизирани с органите на МВР.
В действителност всички усилия по опазване на рибния ресурс се обезсмислят без адекватен и мотивиран контрол от страна на служителите – факт, на първо място породен от лошите условия на труд. Ето защо, трябва да бъдат приети нови промени в устройствените правилници на двете агенции, като инспекторите на терен да бъдат увеличени в различните области в зависимост от натовареността на работа – брой водоеми за контрол, контрол над: производителите на аквакултури, стопанския риболов, любителите риболовци (годишно над 230 000 редовни любители риболовци), бракониерите на риба и мрежата за разпространение на рибни продукти. Към момента, в много от звената, служителите на ИАРА нямат възможност дори да упражняват контрол на терен в тъмната част на денонощието, както и по вода с лодки, защото просто няма достатъчно човешки ресурс, който да работи на смени и да има взаимозаменяемост, а проблемите в сектора са много, натрупани са с годините и трябва по някакъв начин да бъдат разрешени от инспекторите, защото те представляват компетентния орган и трябва да прилагат националното законодателство в областта на рибарството и аквакултурите.
При сегашното заварено положение, проблемите в сектора трудно биха се разрешили без радикални промени в структурирането, повишаване на административния капацитет, повишаване на трудовите възнаграждения и превръщането на тази професия в значително по-привлекателна.
4. Отдаване на големи площи от водоемите публична–държавна собственост за различни частни интереси
Друг сериозен проблем, върху който бихме искали да акцентираме е отдаването на големи площи от водоемите публична-държавна собственост за задоволяването интересите на едно единствено лице. Напоследък в общественото пространство се появи темата с изграждането на Фотоволтаични централи в язовири. Например плановете за 1GW електроцентрала върху огромна площ от водите на язовир Огоста, която мощност от сега беше заявено, че ще се изнася на 100% към Германия, без да носи реални ползи за обществото.
Това породи огромно обществено недоволство. Ние от сдружение Балканка никога не сме били срещу развитието на възобновяемите източници на енергия, но винаги сме посочвали проблемите, с които се сблъскваме при изграждането им. За съжаление, възобновяемите източници на енергия се развиват без планиране, без определяне на подходящи имоти за развитието им. В България има достатъчно увредени терени, или ако говорим за водни площи, руднични езера, върху които могат да се разположат въпросните фотоволтаични панели, та да опираме до язовирите. Още повече, че в близост до тези места често има изградена и инфраструктура, която може да се използва за присъединяване на новите мощности. Бихме приветствали подобен подход без това да засяга интересите на обществото, в частност и нас любителите риболовци. Случва се обаче изключително нежелателно разпродаване на пустеещи или не толкова земеделски земи, включително в площи, които са самовъзстановили се гори, започнали да изпълняват важни водозадържащи функции, а в наши дни изсичани, за да се разположат панели! Отделно се изграждат в обработваеми земи електропроводи, бетонови пътни връзки, възлови и повишаващи подстанции за връзка със системата на ЕСО.
Когато говорим за язовирите от Приложение 1 на Закона за водите пък говорим за язовири, категоризирани като водоеми за любителски риболов от гледна точка на ЗРА, а в един момент, те биха били отдадени на някой инвеститор и съответно огромни площи от тях заградени с ограничен достъп.
Нашата принципна позиция винаги е била срещу отдаването на огромни водни площи от водоеми Публична държавна собственост, било то язовири, някакви блата или пък реки, на отделни частни инвеститори, за задоволяване на частни интереси – било то ФЕЦ, садки за аквакултури, стопанисване на риба за риболов и прочие. Не случайно тези водоеми са комплексни водоеми. Те изпълняват комплексни функции и водните запаси в тях принципно се управляват от МОСВ. Сами по себе си, тези водоеми са и изключително притегателни за много хора за излети сред природата, за любителски риболов, за гребане, водни колела и прочие. Някои от тях са включени и в екологичната мрежа от Натура 2000 зони и са и Орнитологично-важни места. Всеки един от тези водоеми изпълнява и функцията на ретензионен обем при обилни валежи. Ето защо смятаме, че отношението към имотите Публична-държавна собственост, каквито са всички тези язовири трябва да е много различно и те не трябва да се раздават на единични собственици. При оценка на въздействието в Натура зоните обикновено има критерий за допустимост при засегнатост на местообитанието до 1%. Но това пак означава, че ако на един инвеститор му се отдаде 1%, то капацитетът е изчерпан и друг вече не може да се възползва от ползите на дадено място, което подчертаваме е публична –държавна собственост и категоризирано като водоем за любителски риболов. Да не говорим, че много често се появява и конфликт, между целите, с които е построен даден водоем и неговите „стопани“. За съжаление, през последните години станахме свидетели на това, че някои големи водоеми бяха раздадени със спорни и непрозрачни процедури на единични лица с едни или други цели. Някои от тях, като за садки в язовир Малко Шарково, бяха отдадени от подопечната на МЗХ държавно предприятие „Напоителни системи“ също с едни много спорни от гледна точка на Закона за държавната собственост споразумения. В крайна сметка това породи значително обществено недоволство.
Считаме, че за да се избегнат конфликти, имотите публична-държавна собственост трябва да се стопанисват от държавата при въвеждане на ясни регулаторни механизми, а не имотите, заедно с водния запас и/или рибния ресурс на водоемите, да се отдават на отделни лица, които да си се разпореждат с тях, като тяхна собственост. Това е крайно несправедливо към останалата част от обществото.
Уважаема г-н Министър,
Надявам се да разгледате внимателно отправените предложения. Всички наши предложения са базирани на реален опит по реките и водоемите на България, реални битки за опазване на конкретни реки, както на терен, така и в съдебни процедури. Нашите предложения са изготвени съгласно с приетите научни принципи, както и приложимото природозащитно законодателство: ЗООС, ЗВ, ЗБР; утвърдените принципи в съвременния любителски риболов, развитие на риболовен туризъм и интересите на българските граждани, използващи водоемите за риболов и рекреация, срещу редовно заплатена такса за разрешително.
Предварително благодаря за разбирането и разглеждането на обосновано изложените предложения!
Автор: Иван Пандъков
Председател на УС
Сдружение Балканка
