Река Марица – биоразнообразие, заплахи и мерки за преодоляването им. Част 1

Hours Публикувана на Hours Последна промяна

Географски и административни параметри на река Марица

Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е  най-дългата река на Балканския полуостров и най-пълноводната река в България. Река Марица води началото си от двете Маричини езера, разположени в дълбок циркус на 2378 метра надморска височина между върховете Манчо (2771 m, на югоизток), Маришки чал (2765 m, на юг) и Близнаците (2779 m, на запад) в Рила. До границата с Република Гърция тя е дълга 321 км. Има водосборна област до устието си 53 000км2, а до държавната граница между България и Гърция — 21084 км2. 

Маричините езера в Рила
Маричините езера в Рила. Източник Уикипедия

Реката отводнява североизточната част на Рила, почти целите Родопи (с изключение на южните и югозападните им части), Средна гора (без западните и северните склонове на Ихтиманска Средна гора), по-голямата част от южните склонове на средна и източна Стара планина с Подбалканските котловини, Тунджанската хълмиста и нископланинска област, повече от 80% от европейската територия на Турция и цялата крайна североизточна част на Гърция.

Марица има 100 по-значителни притока, които са разположени симетрично спрямо главната река. Някои от по-значимите и големи притоци са реките Ибър, Яденица, Тополница, Въча, Чепинска (рибна), Чая, Стряма, Харманлийска и други. Притоци на Марица са също и реките Тунджа и Арда, но тъй като те обхващат значителни площи и до границата текат като самостоятелни реки и се вливат в Марица на турска територия, то те обикновено се разглеждат като отделни речни басейни. След като излезе от България, реката минава последователно през североизточната част на Гърция и европейската част на Турция. Влива се в североизточната част на Бяло море.

По отношение управлението на водите на речния басейн, съгласно чл. 152, ал.1, т.3 от Закона за водите, река Марица попада на територията на Източнобеломорски район, контролиран от Басейнова дирекция – Източнобеломорски район.

Съгласно изискванията на Директива 2000/60/ЕС – Рамкова Директива за водите (РДВ), транспонирана в Закона за водите (ЗВ), Планът за управление на речните басейни (ПУРБ) е основен инструмент за интегрирано управление на водите. Планът за управление на водите в Източнобеломорски район се разработва от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР) съгласно изискването на чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗВ и чл. 13 на РДВ. ПУРБ е с продължителност на действие 5 години и се актуализира периодично. Вмомента действащ е ПУРБ 2016-2021г.

За басейна на река Марица в ПУРБ 2016-2021г. са обособени 203 бр. повърхностни водни тела от категория „река” или „езеро”. Към категория „река” се отнасят речните водни тела и язовирите, образувани чрез преграждане на река, която над язовира формира самостоятелно водно тяло. Към категория „езеро” се отнасят естествените езера и язовирите (водоемите), които са изкуствено създадени извън съществуващ водосбор на река (изкуствени водни тела ) или са разположени в началото на реките и над тях не е обособено самостоятелно речно водно тяло.

В ПУРБ е направено описание на видовете натиск върху повърхностните и подземни водни тела като в резултат на това е разписана система от мерки  и действия, с които е предвидено да бъдат изпълнени тези мерки за всяко едно от тях. 

Съгласно Раздел 2, т. 3 от ПУРБ 2016-2021г. за повърхностните водни тела на територията на БДИБР са обособени следните зони за защита на водите (ЗЗВ), където е въведена пълна или частична забрана за извършване на определени дейности:

  • ЗЗВ, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;
  • Водни обекти, определени като води за рекреация, включително определените зони с води за къпане;
  • Нитратно уязвими зони;
  • Чувствителни зони;
  • Зони за опазване на стопански ценни видове риби;
  • ЗЗВ от „Натура 2000” – Директива за хабитатите;
  • ЗЗВ от „Натура 2000” – Директива за птиците;
  • ЗЗВ по смисъла на Закона за защитените територии.

Зони за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми са териториите, определени с цел опазване на икономически значими водни видове и представлява акватория, богата на миди и ракообразни, определена по силата на Директива за акваторията, богата на миди и ракообразни (79/923/ЕЕС). Съгласно чл. 17 от Закона за рибарството и аквакултурите стопански риболов се извършва в р. Дунав и в Черно море, което изключва територията на ИБР. Във връзка с прилагането на чл. 119а, ал. 1, т. 4 от ЗВ е изготвен списък със стопански значимите видове риби и други организми от МОСВ и са определени стопански ценните видове риби в България, част от които се срещат и в ИБР: Балканска пъстърва(Salmo trutta fario), Щука (Esox lucius), Бяла риба(Sander lucioperca), Шаран (Cyprinus carpio), Европейски сом(Silurus glanius), Бял амур(Ctenopharyngodon idella), Пъстър толостолоб(Aristhichthys nobilis), Бял толостолоб(Hypophtalmichthys molitrix), Езерен рак (Astacus lepodactylus).

Забележка: В писмото на МОСВ с изх. № 05-08-6421/11.10.2012 , с което са определени стопански ценните видове риба неправилно и/или непълно е определена таксономичната принадлежност на видът балканска пъстърва. Когато говорим за басейна на река Марица, латинското наименование на местният вид e Salmo macedonicus. Видът Salmo trutta e чуждоземен за реките от Егейския водосбор и се е появил в резултат на зарибителни мероприятия провеждани редовно от началото на 20-ти век. На много места обаче успехът на зарибителните мероприятия е незначителен и това не е повлияло значително дивите популации на балканската пъстърва. Повече информация е представена в раздел II от настоящето становище.

Засилен интерес предизвиква опазването на местната популация от балканска пъстърва, която е балкански ендемит и е подложена на силен натиск от унищожаване на естествените местообитания за размножаване, замърсяване на водите в тях, както и от любителски риболов. Затова върху този вид е поставен сериозен акцент при планирането на мерки за опазване и по предложение на Сдружение „Балканка” са определени зони за защита, които да осигурят възпроизводството на съществуващите популации.

На база на определени в ПУРБ критерии на територията на ИБР са определени общо 50 бр. ЗЗВ за опазване на стопански ценни видове риби съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 4 от ЗВ. От общия брой, 30 броя ЗЗВ са разположени в басейна на река Марица, като 23 от тях са свързани с притоците на река Марица и 7 са по самата река Марица, като по обхват цялата река Марица, с изключение на малък участък в района на Пазарджик, от устието на река Тополница до устието на река Въча, е включена в регистъра на Зоните за защита на водите съгласно действащ ПУРБ 2016-2021г.

Зони за защита на водите от „Натура 2000” съгласно Директива 92/43/ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

В обхвата на Източнобеломорски район са определени 63 такива зони, като те заемат 34,1% от площта на района за басейново управление. Защитените зони за опазване на типове природни местообитания и местообитание на видове се обявяват на основание чл.12, ал.6 във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за биологичното разнообразие и т.1 от Решение на Министерския съвет № 122 от 02.03.2007г. (ДВ, бр.21 от 2007г.).

Основното течение на река Марица попада на територията на 4 защитени зони: ЗЗ Рила BG0000495, ЗЗ Ниска Рила BG0000636, ЗЗ Голак BG0000304, ЗЗ Река Марица BG0000578. Най-голяма по териториален обхват от тях е ЗЗ река Марица, която започва от град Белово до границата с Р Гърция. 

Други значими защитени зони по директивата за хабитатите в басейна на река Марица са: ЗЗ Средна гора BG0001389, ЗЗ Централен Балкан BG0000494, ЗЗ Централен Балкан – Буфер BG0001493, ЗЗ Река Въча – Тракия BG0000424, ЗЗ Родопи – Западни BG0001030, ЗЗ Родопи – Средни BG0001031 и други.