Местният ендемит срещу чуждия вид: Истории от река Струма
На вашето внимание балкански ендемит Salmo macedonicus(македонска пъстърва) в дясно и зарибена Salmo trutta(атлантическа/кафява пъстърва) в ляво, уловени при теренни проучвания във водосбора на река Струма. И двете разглеждани като „балканка“ от много източници, и двете в половозряла възраст, но всъщност едната е там и има потенциал да допринася за по-доброто опазване на мястото, а другата – тя, по-скоро пречи на системата, като има значение единствено и само за любителския риболов в краткосрочен план, но не и за системата.
Ключът към правилните решения е натрупването на информация, анализирането и преценката й, винаги следвайки обаче „принципът на предпазливостта“.
В почти всички анализи за оценка състоянието на видовете и местообитанията, инвазивните и чуждоземните видове са сочени сред негативните въздействия за местните популации. Сред причините за това са конкуренцията за храна, хищничеството, намаляване на възможните заети местообитания заради горното; възможност от внасяне на инфекции; възможност от генетично замърсяване и хибридизация; свръх каламитет поради липса на естествени врагове и включително устойчивост на някои характерни патогени за региона, участващи в поддържане на популацията и други …
Често, в опита си да помогнем, ние не си даваме сметка, че дивите местообитания не са аквариуми и те са толкова по-ценни, колкото по-запазени са дивите популации на местни видове. Факторите за липсата на естествени популации на дадено място може да са, рaзбира се, както изкуствени(в резултат на човешка дейност), така и естествени. Тези фактори трябва да се отчитат при управлението на популациите и взимането на адекватни решения в един или друг случай. Няма универсална формула!
Наличието на консервационно значими видове, колкото и абстрактно да звучи този термин, тяхното познаване, изследване, оценяване и съхранение обаче е ключът към опазване на реките и биоразнообразието, поне от гледна точка на Закона за биологичното разнообразие.
И да, знаейки и размишлявайки върху горните съждения си даваме сметка, че нищо не може и не трябва да се генерализира. Както не е редно да се смята, че ако някъде е зарибявано, то няма как да има диви риби(многократно установено и доказано, включително с генетични изследвания), то не е редно да се мисли и в посока, че ако някъде зарибяването с неместни видове не е било успешно, то другаде пък не е предизвикало катастрофа или пък не е било причина за сериозни промени в популациите, включително до тяхното пълно изчезване (намерете в мрежата филмът Artifishal на Patagonia, където обръщат внимание точно на този проблем, че в природата невинаги 1+1=2). Разбира се има и места, където зарибяването, макар и с неместни видове, не е направило нищо лошо, а е допринесло в реката да има живот, което обединява, създава общности, а от там се мисли за съхранение на цялото място, а впоследствие и на други места, нищо че рибката не е идеална.
Снимка: Пенчо Пандъков
По време на теренни проучвания по проект „Приложна природозащита в басейна на река Струма“ 05.2026-05.2027 с автор и координатор сдружение Балканка, главен изпълнител Национален природонаучен музей/National Museum of Natural History, Sofia и донор за дейностите Harmonica Foods.
