Мониторинг 2026
Последните 3 години ви разказваме за нашите усилия за възстановяване на един изчезващ вид – истинската „балканка“ от Южна България – видът с научно наименование Salmo macedonicus или преведено буквално – македонска пъстърва.
Днес ще ви разкажем една положителна история от кухнята на проекта, която започнахме в пролетните ни семинари, а на есен, когато продължим с инициираните от нас тематични семинари за вида, ще имаме възможност да обсъждаме нашироко всички резултати.
Всяко едно зарибяване има собствена история, но изключително интересна е историята на една от реките, което да си признаем си беше чиста доза-експеримент и то от онези, дето ти се струват понякога безсмислени.
Става въпрос за река, където в миналото е имало активна минна дейност. В тази река при десетки посещения не е установен нито един представител с див, местен произход от вида. В същото време реката е интересна за риболовците и се зарибява от много години, след като мината е спряла да работи. Имаме дългогодишни наблюдения над реката, даже в по-долния ѝ участък има и ВЕЦ. Животът в реката се поддържаше основно със зарибявания, рибите имаха добър прираст. И на фона на всичко решаваме, че ще зарибим с хайвер. Учените си бяха харесали един участък, в който при първоначален обход и в деня на зарибяването имаше почти липсваща популация от риби с неместен произход. Лошото беше, че в по-горна секция на реката такъв беше установен, явно от зарибявания предходните 1 до 3 години. Въпреки това „стреляхме“, за да наблюдаваме как се справят „дивачките“ в реална среда.
Заложихме хайвера на 03.01.2025г. в сняг и отрицателни температури на въздуха. Оставихме си част от хайвера, който беше в последствие излюпен в стопанството, поотгледан и юни месец 2025г. зарибихме пак там, но вече с личинки, които бяха предварително маркирани. Обаче имахме голям проблем – участъкът вреше от едри риби зарибител с неместен произход, който явно пролетните води бяха свалили от горното течение. Установихме го с въдиците. Преобладаваха риби в размер 15-30см … направо ужасни условия за зарибяване и развитие на малки рибки, както и доста обезнадеждаващи. Учените отиват на мониторинг август месец 2025г., т.е. на осмия месец от освобождаването на хайвера и два месеца след допълнителното пускане на личинките. Хващат, хващат, хващат много зарибител с неместен произход, но идва и радостната новина – реката вече има нов вид или по-скоро завърнал се стар 
Да, успяват да уловят немаркирани малки македончета, успяват да уловят и маркирани.
Първото нещо, което прави впечатление е огромната разлика в прираста на рибките освободени по различен начин в реката, като тези, които не са маркирани, т.е. се бяха излюпили в реката, бяха почти двойно по-едри, бяха преобладаващо повече и за 8 месеца бяха достигнали размер 8-9см …. въпреки всякаква конкуренция и заплаха от хищничество, което има по реката – най-вече от по-едри, зарибени риби с неместен произход. Прирастът беше доста обнадеждаващ, защото ни показа, че рибките бяха достигнали размер само за 8 месеца, при който вече влиянието на директното хищничество се минимизира. Второто впечатление – явното преимущество на числено преимущество на уловените немаркирани рибки, спрямо тези, които бяхме освободили с маркери. Добре, до тук добре, мънъците успяха да се хванат, но как ли ще продължи развитието им?!
Изненадата през 2026г!
Ето ни вече в началото на юли 2026г. Рибите вече би трябвало да са във втората си година, на възраст около година и 7 месеца след освобождаването им. Минали са всякакви природни катаклизми през зимата(реката е и доста сурова впрочем), оттекли са се пролетните води. Проверката стандартно започва по-надолу по течението и постепенно се приближаваме към участъка. Няма никакви риби, нито зарибени, нито никакви. Вмомента, в който достигаме избрания участък се натъкваме на истинското злато – македонките не само са там, а размерите им вече са 12-19см(виж снимка 1), като преобладават риби с размер 17см. Почти не се улавят от старите, зарибени риби, с изключение на няколко силни и едри индивида(виж снимка 2).
Няма други бебета, други възрасти. Съществува вероятността и по-едрите риби да са били изловени, но опитът сочи, че повечето браконери прибират риби доста под минимално допустимия по ЗРА размер, т.е. по-логично изглеждаше и от македончетата да има сериозни загуби на втората година. Явно всичко от старите зарибявания е отнесено и заминало по един или друг начин, но „дивачките“ са си там и са завзели участъка и вече преобладават в него. Нищо им няма! Някои от тях, очаквано са започнали да се разселват и малко над участъка, придобивайки с израстването по-добри платавателни способности. А след като напуснахме зоната, качвайки се срещу течението, рибите постепенно изчезнаха ….
Браво на бебетата. Знаят добре какво да правят! А ние ще продължим да ги следим и ще търсим подкрепа, за да добавим още екземпляри в новата популация от диви риби!
В следващия разказ очаквайте да видите, какво се случва на река, където „бебетата“ нямат конкуренция! Ние лично сме втрещени ….
Разбира се, бихте могли да ни подкрепите, за да продължим да извършваме такива хубави работи и за напред.
Абонирайте се за канала ни в youtube и ни последвайте за повече информация относно дейностите, които извършваме в партньорство с Национален природонаучен музей/National Museum of Natural History, Sofia.
Ако проявявате по-сериозен интерес, ще се радваме да се свържете с нас. Дейностите по проекта се извършват с финансовата подкрепа на Lidl Bulgaria в рамките на дългогодишното ни партньорство с послание: „Дай шанс на балканката“! През годините чистихме заедно стотици км речни участъци, извадихме десетки тонове боклук, зарибявахме, правихме зелени училища, а с настоящият проект се продължава целенасочената политика за опазване и съхранение на местообитанията на местните видове риба, в частност балканската пъстърва от Егейски водосбор – Salmo macedonicus.
Ако искате да помагате за каузата за опазване на местните видове и техните местообитания, можете да го направите по следния начин: https://balkanka.bg
Повече информация за дейностите по проекта може да научите в нашия сайт – раздел Проекти.
