И със счупена въдица може да се улови трофейна пъстърва

Днес на световния ден на водата се понесох командировка из страната. Логично се предполага, че и риболовните такъми заеха достойно място в багажника на колата. Вчера си поднових и риболовния билет. Беше изтекъл преди месец и нова бумага зае достойно място в джоба на елека.

Времето днес повече от приятно. След тези дълги студове, които прекарахме, днес ми се видя направо лято. Бях се заканил да видя вече щъркел и наистина видях един, който се беше заел да стяга лятната къща, подреждайки клечка след клечка. Малко ли ветрове са минали през гнездото му, докато го е нямало. Значи мартениците слизат от ръката…
Поприключих със служебните ангажименти и веднага се насочих към един поток, който набелязах по картата още предишния ден. Не знаех какво да очаквам. Важното беше, че ще се разходя за 2 часа и ще тренирам кастинги в опит да уловя и аз най-сетне пъстърва през новия сезон. Всеки се е разписал. Единствено аз съм без риба. То разбира се не бях и ходил, освен за 1 час на 01.02.2017 г.
Паркирах колата и като нинджа за миг вече бях преобразен в рибар 

 Въдицата в ръка, кепът на гърба и фотоапарата също. Слънцето печеше толкова приятно, че само да се излегнеш на тревата и да събираш пареща светлина.

Реката беше перфектна, бистра, студена.

Тук там се мяркаха и ручейници, които се разхождаха и се оглеждаха да не ги забележи някоя пъстърва. Първи замятания, успешно подаване, придвижване на примамката след вихрещата се хала водата, но без резултат. Няма да е за първи път да не сe хване риба, но тези мисли ги оставих на заден план. Воблери, блесни летяха на поразия под клони, на близко и далеч. По-бърза проводка, бавна, насечена и няма риба или индикация за такава. На едно място се наврях сред още неразлистили се шипки. На поредното замятане блесната се закачи в по-дебело стъбло на къпина, а аз тъкмо се засилвам за изстрел и се чу онзи звук, на който не знаеш как да реагираш. Чу се ПРАС и въдицата се счупи на две 

 Не върха, а цели 50 см липсваха. Парче със 5 водача висеше, а на мен ми увисна ченето. В ръката остана по-дългата част на въдицата с още 4 водача на нея. И сега какво??? Беше минал само половин час от началото на „дългия“ двучасов риболов преди да се стъмни. Дори не можах и да извикам от яд. Гледах и не може да повярвам, че такава стабилна пръчка ще се счупи. Толкова риби са я огъвали, а тук една къпина ме прекърши…

Казах си „МАЙНАТА МУ“. Продължавам да ловя със счупена пръчка.

Счупеното парче сложих в уста и продължих да замятам блесната. Е доста по-трудно е, но все пак се справях някак си. Поне да си довърша риболова. Даже сменях и примамки, но не се индикираше риба… Стигнах до един дълъг бързей, който набираше дълбочина в единия си край. Водата се премяташе сред паважа от малки и големи камъни по дъното. Нагазих с ботушите (все още не съм със сандали  ) до коляно и запратих блесната наляво надясно. На едно от прибиранията достатъчно стегнатата пръчка, заради липсата на по-мекия връх се друсна и усетих РИБА, не рибка. Натисна силно навътре и взе и да развива. Очите отново  се уголемиха. Пъстървата направи подскок. Беше красива охранена балканка, едър калибър. Не й се излизаше на сушата и даваше стабилен отпор. Но аз със счупената пръчка бях все едно с кривак. Свалих кепа, като самурайски меч и успях да я гребна. Докато я наблюдавах по време на борбата как се хвърляше във въздуха се молех само да не се откачи. Целият се разстреперих.

Много наситен в окраската младеж, който беше напръскан с червени точки и по самата опашка. Няколко сантиметра го деляха от 50 см. Такова вълнение ме обхвана, че едвам държах апарата с едната ръка, а с другата рибата. Няколко снимки и обратно във водата. Изстреля се като торпила навътре в дълбокото 

 А душата сияеше от радост макар и с разтреперани крайници и учестено сърцебиене.

Усмивката на лицето беше такава

Направих нови опити за улов на друга пъстърва, но единствено тази се поблазни да се качи на родеото. А си мисля дали и съдбата не ме дари с тази красива риба. Счупена въдица и въпреки това тя се справи с достоен противник. Преди мнооого години назад (миналото хилядолетие дори), когато един ден отново ми се счупи въдицата в ръце, по-късно през деня хванах хубав шаран 

Та мисълта ми е, че ни би трябвало това да се превръща в правило, но в такива моменти като днешния ме кара да се замисля.

В оставащото малко време друга риба не хванах. Полюбувах се на природата, залязващото слънце и на няколко мига докато правех поредните снимки.

Равносметката за деня:
– видян щъркел. Свалих мартениците
– счупена въдица
– уловена и върната обратно 1 риба, със запомняща се спортсменска борба
– видян таралеж, който ме изпрати от реката
– активност на рибите. Клоняща в долните граници въпреки еднократния улов.

Следващият път повече.

p.s. В интерес на истината доста свикнах със замятането с потрошения такъм. Сега да мисля как ще я оправям, че ми е скъп подарък от любим човек. И още не знае за случилото се.

Поздрави и наслука