Макро щрихи, от една от вълшебните наши реки
Неделният ден ме отведе на една от многото красиви реки в България, където бях решил за поразпусна и да се насладя на природата с апарат на рамо и екипиран със спининговата пръчка! Времето не обещаваше да мине без напоителен дъжд! Още докато пътувах облаците се сгъстяваха и малко преди пристигането на уреченото място и се започна със силния дъжд! Дъждобран бях пропуснал да взема със себе си, за което съжалих! Паркирах колата и чаках да спре, защото не беше никак ръмящ, а направо стабилно напоителен! Викам си ще вземе и реката да позамъти и не сбърках! Започна леко да понамалява и веднага се изстрелях като торпила на реката! Прихвърчаха отделни капки вече и се молех да няма изненади до края на риболова! Реката обаче се замъти не като боза, но все пак мътна и мъкнеща сума листа!
Ето я и нея:
Примамките както винаги блесни и воблери (с предварително премачкани контри). Заложих в самото начало на Рублекс златист с разпробито листо, но на него имах само подгонвания и почуквания, но без закачена риба! Смених с още няколко блесни, превъртях и една сурия плуващи и потъващи воблери, но на тях дори и подгонване нямах! Отворих за сетен път кутията и викам „Ще пробвам на Пантер Мартин“! Смачках с клещите тройките и заметнах в студената вода, която заради дъжда се беше вдигнала и сметнах, че играта й ще е по-добра! Резултата и не закъсня.
Рибата точно в нормата! Откачих я внимателно с предварително изстудени ръце, бърза снимка и хоп обратно във водната фурия!
А реката една красива и премятаща се покрай камъните, криеща своите обитатели!
На следващия бързей че посрещна още една красавица.
която след снимка се върна обратно в реката!
Придвижвайки се по реката, в по-плитките участъци, където не беше съвсем мътилка наблюдавах как петнистите с спотайват зад някой камък или тревичка и причакваха замътената вода да довлече жадуваната храна! Щом ме усещаха мълниеносно се изстрелваха към дълбокото и там се спотайваха! Толкова красиво е наблюдавайки живота в реката и факта, че на някои места все още го има (където го няма се опитваме да го възстановяваме с членовете на клуб „Балканка“, други съвестни риболовци, както и зарибителни акции от други риболовни клубове)…
Реката надолу по течението разкриваше своите красоти, които спират дъха на всеки човек!
Тази снимка е поздрав за бай Димо (pitcha)
По тези места ме изненадаха още няколко красавици, като не съм снимал всяка една уловена риба, защото докато снимам рибарската страст постоянно бушуваше в душата ми и нямах търпение да заметна за пореден път в поредния вир!
Голяма част от пъстървите бяха мерни 24-25 см, като имаше и по-малки! Всички са обратно в реката, където им е мястото! Общо към десетина балкански пъстърви!
След 3-4 часа събрах екипировката и се отправих обратно към колата, а по пътя се наслаждавах на малките миниатюрни моменти, които ни заобикалят постоянно, но понякога залисани в риболова ги пропускаме!
Всяка една капка е важна за оцеляването на тези красиви същества!
На едно място се спрях и наблюдавах как една красива мерна балканка скачаше над водата и ловеше прелитащи насекоми! Тя не ме забелязваше скрит зад едни треви! Изпратих я с усмивка и със заредена от емоции душа от приключилия магически риболов на пъстърва!
Поздрави и наслука
