Равносметка за сезон 2017

Ето, че годината е към своя край и е време за равносметка. Длъжник съм на форума за това, че трудно намирам време да споделям излетите си, но по Коледа, седейки си край „домашното огнище“, на човек не му остава друго освен да се завърне в спомените си.

Зима е. Ледената кралица все още плахо пристъпва и само от време на време ни посипва с нежните си кристалчета, но все пак лека полека започва да добива увереност. Отвън духа свиреп северен вятър. Усеща се аромат на пушек. Шушулките от отминалата нощ цял ден капеха, но вече и те „притихнаха“ заедно с птичките. Точно в такива мигове са изключително важни спомените от лятото, изпълнено с приключения; разходките край реките, близката среща с петнистите ни приятелчета, които вече трябва да са хвърлили хайвера и да са се подготвили за зимата; да си спомним и за мириса на планината, аромата на дивите цветя, румоленето на планинския поток, песента на коприварчето….

Дишам. Не е същото, но тези вълшебни мигове толкова са се запаметили в съзнанието ми, че сякаш и сега съм там сред лишеите. А като видиш лишей, дишай, викаше един преподавател на времето. Спомнихте ли си ? А сега започнахте ли да мечтаете за това време ? Усетихте ли магията ? Виждате ли колко е важно за нас самите да продължаваме да бъдем главни герои в тази приказка и колко е важно да ги има и другите главни герои: планината, гората, реката, пъстървите ?!

Е, след това кратко въведение, ще се опитам да разкажа моята приказка за 2017. Много мигове нямаше как да бъдат запаметени с фотото, много мигове ще си останат единствено в спомените и в разказите, много мигове няма ѝ да бъдат разказани. Но важното е, че ги е имало, трябва да бъдем благодарни за това, че природата е била част от нас и ние сме били част от нея.

В началото на годината, излетите започнаха плахо, но пък сигурно, като всяка посетена река се отчиташе с по някоя друга рибка. Първата ме зарадва още на самото откриване на сезона:

Много красива жълта риба, излязла от студените февруарски води. Реши да си похапва изкуствена имитация на дървесен червей подадена в близост до един клон със спининга. Нямаше как да се радваме на по-добро начало, още повече, че магията беше споделена с приятели.

Всъщност, радвам се, че голяма част от излетите през годината имах възможност да споделям с приятели.

Такъв беше и един мартенски ден, в който с Цецко и Митко решихме да проверим едни старопланински рекички. Балкана току що се бе пробудил, в далечината по високите части все още беше зима, но в по-ниското звучеше песента на новото начало. Все пак, чрез студените води на реката, спускащи се през гънките на планината, зимата все още се усещаше, че е доста близо.

Тук Цецо е в естествена за него позиция 

Можеше да си останем и само с разходката, но този ден отново беше уникален за нас. Съвсем наскоро, в началото на март, отново бях в района и се натъкнахме с приятели на интересна локва, която тогава още беше замръзнала на 80%, но вече в нея се бяха заселили планински жаби. Решихме да я проверим отново и се натъкнахме на първото находище на алпийски тритон в Централна Стара планина. Тези малки, прекрасни създания, толкова крехки и нежни ни дадоха много топлина този ден.
Помислих си, колко е важно, човек да има очи за целия заобикалящ го свят, защото в планината животът се крие във всяка локва и зад всеки камък.

Е, малко след това се появи и една красива дива рибка, страхотен завършек на деня:

Пленен от района съвсем скоро отново бях в друг участък по същата река. Този ден излязоха повечко рибки, една от които 30+ :

След това лека полека дойде и Велик ден. Пролетта вече беше смело извоювила позиции от зимата и нямаше намерение повече да дава крачка назад. Прекарах 2 дни по любими западни рекички, дом на прекрасни и невероятни диви създания:

Със затоплянето на времето и активизирането на рибите, дойде време и за експерименти. В един майски ден, с Цецко се насочихме точно към едно такова местенце, потопено дълбоко в планината. Още с първите заходи усетихме силата и енергията на мястото: скалисти зъбери и стари гори, оформяха долината на реката. Имаше следи и от отминала човешка дейност:

Тази река беше много красива, с дебели вирове и големи камъни. Спомням си, че имаше моменти, в които спирах почти на всяка крачка, защото не можех да откъсна поглед от красивите води и рискувах да се прибия в камънака 

Въпреки дивотата на мястото, не срещнахме живинки в реката, така както ни се искаше. Само епизодични, но все пак много красиви рибки, ни вдъхнаха малко сили да продължим:

След това дойде и лятото, в което за съжаление последните няколко години трудно намирам време за риболов, най-вече поради многото други активности, но пък важното е, че те са свързани също с това, което е изключително важно за мен – природата.
Бързо се изнизаха и месеците юни, юли и август, за да дойде септември. Септември е последния месец от календарната година за всички, които обичат риболова в планината. Ето защо, аз верен на това, че магията трябва да се поддържа жива в душата, още от първия ден се засилих към планината. Думите са твърде слаби да опишат гледките, които предлага поредната река:

Този ден приключи, а аз още на другия вече планирах поредния излет. Бях решил този уикенда да изследвам едни нови за мен реки и да проверя някои, които вече си знам. Имах цели два дни да скитам, така че няма как настроението да не бе приповдигнато. Ранно ставане, бързи приготовления и потеглих. Тези два дни с мен водех приятели планинари, които нямаха немерение да се мотат с мен по реката. Но планината предлага занимание за всеки любител на природата. Дали ще си с ботуши в реката или пък с фотоапарат в гората, няма значение, всички са щастливи. Този уикенд за мен беше незабравим. Попаднах, смело мога да твърдя, на едно от най-живите места в България. Облових общо 4 реки, всяка от които пълнa с живот, а това е най-хубавата награда. Закачих над 100 петнисти красавици. Няма да се впускам в подробности, затова оставям снимките да разкажат своята приказка:

Тук една огромна бука се е заклещила в реката:

Ех, спомените оживяха. Страхотно. С това, можеше да приключа годината с усмивка, но имаше още малко време до края. За съжаление този септември бе белязан с една от най-големите суши през последните години. Реките изнемощяха и на много места животът беше изправен пред сериозно предизвикателство. Все пак 2017 ми донесе още няколко незабравими риби:

А сред малките води много лесно се открива и един защитен и приоритетен за опазване вид – ручейния рак:

Така неусетно се изниза и сезон 2017. Остана само още един ден, който беше предвиден за хубаво мероприятие – сватба на приятел. Налагаше ми се да пътувам доста, та по път реших, че все пак трябва да закрия подобаващо годината. Имах на разположение не повече от половин час, за да мога да следвам графика на програмата, затова нямаше време за губене. Скочих в ботушите за минута и в следващия миг вече бягах към реката. А тя … останала почти без вода …. 

Все пак закачих малка клатушка и започнах да подавам в един вир. Първоначално нямаше и следа от живот. Няколко последователни замятания и изведнъж нещо се завъртя зад примамката. Подадох отново и след миг се появи последната риба за сезона:

Една, риба, един кратък миг и денят беше усмислен! Това е вълшебството. След това помятах още малко, видях, в интерес на истината, доста живот, но за снимка се появи само една малка лешанчица:

Край.

Весели празници, приятели и Ви пожелавам повече време за магия и повече живот в реките.