Пазителката на потока

Годината съвсем навлезе в разгара си. Даже и 2 месечна карантина понесох. Отдавна не бях стъпвал по бреговете на някоя българска река и това допълнително беше отслабило риболовните ми батерии. Определено трябваше зареждане… Наближаваше края на прословутото извънредно положение и 3 дена преди заветния ден на целодневен риболов вече бях решил. Ще се ходи за риба. Чак сега си давам сметка, че този риболов се въртеше все около числото 3, но затова по-късно…

Часовникът извъня в 3.00 ч. Не знаех къде се намирам и в първия момент не знаех защо толкова рано звъни алармата. Лампата в главата веднага светна и за нула време заех вертикално положение 

 Спретнах сандвичи и багаж и скокнах в колата. Наново проверих мислено целия инвентар да не забравя нещо и се понесох в тъмнината. На излизане от София видях тичащ див заек пред мен. Усмихнах се. Обичам да видя диво животно и обикновено тогава ми върви в риболова. Да не бях си го помислил (все на опаки става)… Няколко дена преди тръгването умувах накъде да поема: изток, запад, север или юг. Поех в една от посоките. Шестото чувство ме теглеше натам. Речено сторено… След доста време (да не уточнявам колко точно) се паркирах. За по-малко от минута вече бях готов за подвизи, екипиран с въдица, фотоапарат, елек, шапка, непромокаеми дрехи и обувки. Или поне на мен ми се стори, че беше бързо. Вдишах от свежия въздух на планината и гърдите ми се изпълниха с живот. Големият град ме беше поодъвкал в последно време и досегът с природата ме караше да разцъфна от щастие и вълнение. Наближих реката (нова за мен) и направо онемях. Едно врабченце ми подшушна за мястото и реших да проверя. Красота. Онемях какъв творец е природата. Реката подскачаше от вир във вир, танцуваше сред камъните или се промушваше сред речните препядствия. Дъното обсипано, като със злато. Песъчинки, които се бяха скътали сред по-големите камъни. Думите са слаби да го опиша.

Оставете другото, но и риба прибяга. Или поне така ми се стори. Закачих воблер (без реклама, но ръчна изработка) с премачкани контри на куките и заметнах. Дали заради ранния час, но но трудно го виждах във водата. Смених на блесна (меденка) и започнах да стрелям наляво надясно. За няколкото месеца пауза мерникът ми беше доста точен 

 Където погледнех и примамката там пльокваше. Една малка риба атакува микроклатушка, която също влизаше в боя, но не успя да се закачи. Половин час наслада от красотата, в която се бях потопил ИИИ среща с друг рибар. Не очаквах да срещна някой друг, а сега трябваше и да се надпреварваме. Кой ли и обича?!? Той като по-тарикат ми каза, че ще избърза по-нагоре и да не си пречим. Явно познава района, а мен ме остави да паса трева. Все пак не бях от района. Пробвах известно време и включих на втора и го изпреварих на един завой и акостирах 200 м по-нагоре сред едни скали. Реката не беше голяма и който е отпред има шанс за улов. Размятах се със шпагата. Презентациите, които правех на рибите бяха страхотни, НО само вяли почуквания. Една мисъл се настани в мен. Смяна на реката. Хубава, направо страхотна река, но няма как цял ден да се надпреварвам с този стръвар с директния. Газ към колата и на ново място. Там поне знаех, че има риби. Тъкмо тръгнах с колата и още два диви заека се разбягаха. Станаха 3 броя. На второ място ще е вървежно. Да не си го бях помислял отново!

Акостирах на втората река, а тя сълза. Прозрачно стъкло. Ако не чуваш шума на течащата вода ще си кажеш, че я няма 

Риби видях, които подгониха воблери, блесни, клатушки. Дори и силикон пробвах, но отново без извадена риба. Два часа замятания и стрелба. Водата беше по-голяма от очакваното. Нищо, че беше бистра, но доста бърза и студена вода. Рибите бяха решили да пасуват. Денят клонеше към обяд вече и се зароди нова мисъл, която за първи път ми се случва в 34 годишната ми риболовна практика. Реших да пробвам в остатъка от деня на трета река (отново числото 3). Каквото стане.

Стигнах на реката. Не бях ходил от 2-3 години на нея. Дали всичко щеше да си е както го помнех от преди. Красива планинска река с красиви риби в нея. Балканки имам предвид. Времето беше доста горещо. Това беше онзи ден с +35С. Добре, че се придвижвах по реката, под сянката на дърветата и не усещах задухата. Бяха се раззеленили вече дърветата и се перчеха със свежите зелени одежди. Бяха огласяни от песните на птичките, примесвани с шума на спускащата се планинска вода.

Реката със студена вода, прозрачна. Подходяща за глътка наслада. Камъните с топлите си цветове бяха посипани по дъното на коритото и образуваха речен калдъръм. На едно от вирчетата се изстреля палава петниста рибка, мъчейки се да атакува клатушката. Тук са значи рибите. Имах няколко часа на разположение да ловя и бях доста настойчив по отделните места. Сменях цялата върволица от примамки по кутиите. Всяка една от тях или с безконтрени куки или премачкани от мен собственоръчно. Всички риби се пускат обратно, независимо размера и по мое мнение е щадящо доста уловените риби… Местата следваха едно след друго. От хубави по-хубави. Имах подгонвания или плахи атаки, но все още нямах извадена риба. Докато се придвижвах срещнах и тази госпожица (поне мисля, че беше такава). Пепелянка. Беше се свила на кравай и ме наблюдаваше. Реших и аз да я наблюдавам с оптиката. Мисля, че за първи път я снимаха и беше замръзнала от вълнение. Няколко минути снимки и я оставих да се припича на слънце, а аз да търся рибите.

Известно време след случайната среща и ЧУДО. Закачих първата си риба за сезона 

 НО за гърба. Не я снимах. Малко по-нататък обаче мисля, че каръка беше строшен и вече имах риба за снимка. Красива балканка, която веднага след снимките пое обратно в пенливия поток.

Усмивка грейна на лицето. Открих сезона вече 

 Бях доволен, но вече трябваше да се прибирам обратно 

 Късмет.

Половин час по-късно наистина трябваше да се ориентирам на обратно към колата и отново към големия град. Пощурах се още половин час и попивах от гледките

Равносметката за деня: 3 реки, триста и нещо километра навъртяни, 3 заека и 1 рибка 

 Има и такива дни. Нищо не можех да направя. Знаех, че сезона е открит за мен. Скоро надявам се да се представя по-подобаващо. Замислил съм поправителен, но да видя конкретната дата. До тогава, поздрав на всички вас и до скоро