Цветни багри от приближаващата есен

Кога започна пъстървовата 2019 г и ето, че дойде време да закривам вече. Изтъркули се за един миг направо. За закриването бях набелязал 21.09.2019 г. Голямо умуване падна две седмици по-рано. Обходих цяла България в съзнанието си и мислено пробвах доста реки: знайни и незнайни все още. За малко да сменя посоката в последния ден преди риболова, заради снимка на мой приятел отдавна, който беше извадил огромна балканска пъстърва, повече приличаща на сьомга. В крайна сметка мястото си остана последно избраното, а това за мен си беше половин риболов вече … 

Ставане в рани зори, дори и петлите още не бяха се събудили, но не и Павката. Спретнах всичко и стартирах колата към набелязаната река. Тази година е по-сушава и потоците са видимо оглозгани откъм водни ресурси. Очаквах и мястото, където отивах да е подобно и имах едно на ум. Но се учудих все пак като наближих, че има вода. Не ми хареса, че беше доста студено. Даже ледено. Пристигайки беше 0 градуса, а докато просветля, показанията показаха -3 С. Спрях да ги гледам тях, че ми стана студено само от това. Един заек притича пред колата и ми стана едно хубаво. Допира до дивото ме караше да се усмихвам. Дърветата бяха извили обемните си снаги и пазеха спомени по отминали времена… Наместих се непромокаемия екип и се спуснах в търсене на дивите петнисти красавици.

Ето я и реката в ранната студена утрин, докато крачех покрай нея и ми излизаше пара от устата

Пипнах с ръка водата и ми се стори като пролетна. Толкова студена, че направо настръхнах… Основно упорствах на блесна с бакърен цвят и клатушка. Контрите премачкани до една, за да нараняват до минимум рибите. Така или иначе без значение размера на уловените риби, всяка една поема обратно, откъде съм у уловил. Още почти веднага улових две планински красавици

Направи ми впечатление, че окраската на рибите и есенните цветове и отражения бяха много сходни. Златисто и жълтеникаво беше основната тоналност. Слънчевите лъчи набираха сила и отраженията по реката бяха пленителни.

Преди две години бях идвал последно по тези места. Риби сега се виждаха, независимо че не са така гъсто разположени както преди години съм го виждал това място. Радваше ме, че притичваха сенки на малки и на по-големи мерни риби. Друго също ми направи впечатление и това е че като че ли рибите бяха започнали подготовката за брачния период по-рано. Не бяха много активни към поднесените примамки. Изреждах различни видове и разцветки. Много често атакуваха с удар на главата по примамката, за да я прогонят вероятно, а не толкова с цел храна. Поради тази причина и рибите доста рядко достигаха до мен, да ги пипна или снимам. Често имаше само атака, но не се закачаше. Някой ще каже, че куките не са остри. Напротив, остри са и дори и на мен не рядко ме закачат по пръстите. Важното е че рибите бяха по местата и това ме караше да се усмихвам.

Придвижвах се по реката и попивах приказни гледки с очи и вдишвах с отворени гърди планинския въздух. Дърветата бяха направили тунел, през който реката течеше с нейното си темпо и подскачаше от вир във вир, докато се влее в по-голяма надолу река.

Рибите атакуваха на блесната. Клатушките не ги отразяваха изобщо, въпреки богатото цветово разнообразие. Пробвах на няколко пъти и с двуделен плуващ воблер дали ще подмами някоя по-тромава риба (да се разбира по-голяма) и в интерес на истината на няколко пъти се стрелкаха сенки на риби около 300+ мм но определено само изпровождаха воблера до края на вира. Вероятно да се убедят, че натрапника ще си тръгне. Това го правеха по веднъж и след това се покриваха в дълбоко и нищо не можеше да ги изкара обратно оттам 

В моменти на слаба заинтересованост от страна на пъстървите към хранене, не ми оставаше друго освен да опитвам и опитвам и да им се радвам и да броя броя на атаките, които съм реализирал 

 В същото време имаше моменти, в които можех да наблюдавам други неща, които в друг един момент не рядко ще подмина. Това е, как водата се изнизва покрай камъните и как винаги си намира път надолу. Когато е отразена и палитра от цветове по повърхността, красотата е пълна. Това е така. Живителна вода, както за пъстървите и рибите като цяло, но и за всички животни и нас дори хората.

Времето се изнизваше постепенно и денят напредваше. Слънцето се беше преместило доста и дори да грееше ярко, трябваше да приключвам с риболова. Остана още едно място непробвано. Или и там щеше да ме атакува балканка само да се индикира или щях да остана със замятането само. Няколко изстрела и ето че ме дръпна красива риба

Снимка и бързо се върна сред паважа от полегнали по дъното малки и големи камъни. Щеше да застане отново зад някой камък, щеше да чака поредната мушица или да чака за брачния партньор.

Разносметката за деня беше положителна. Имах 6-7 извадени риби и над 50-60 атаки. Виждах и хубави риби. Надявам се следващата година да сме живи и здрави да се срещнем отново и всеки да е събрал нови сили за спаринг.

Поздрави с последния кадър и до скоро. Аз моето закриване на пъстървата го направих. Сега ще са обект на преследване другите ни хищници познати