С Ванката Пандъков на разузнавателен риболов в дивите места на България
С Ванката Пандъков (Иван Пандъков) спретнахме преди няколко седмици дългоочакван риболов. Дълго не можехме да сверим часовниците и да се уцелим и двамата със свободен ден. Но ето, че дойде моментът. Колата ни отведе до място, което спира дъхът от красота. Пристигнхаме по мръкнало. Опънахме палатката и за заехме с манджите. Стана си цял питник
А звездното небе се беше ширнало над нас като килим.
От вълнение по предстоящия риболов и двамата почти не мигнахме цяла нощ. Едвам издържахме до към 6 ч. сутринта и се изстреляхме от креватите. Поехме по пътеката към реката, която беше нова за нас. Отивахме на разучаване. А в такива моменти обикновено съзнанието какви ли не картини рисува за митични риби.
Повървяхме прилично време и ето, че реката се откри пред нас. Бяхме само ние, ромонът на движещата се вода и гласът на птичките около нас.
Направихме си обща снимка и се отправихме към изследване. Изследването обаче не продължи дълго. Със смесени чувства установихме, че риби в реката няма. Липсваше каквато и да е храна, водата не беше хипер ледена, а имаше и белези от засушавания. Беше доста рано още. Щем не щем извадихме отново колодата с карти и изтеглихме печелившата карта за деня. Въоръжихме се с няколко часово ново препускане по баири и чукари. За съжаление първата ни цел се оказа ялова. А от доста време желаехме и двамата да проверим каква е хавата. Но, късмет!
След няколко часа вече бяхме до новата цел. По дърветата беше прохладна сянка и позволяваше да се диша. Реката беше с хубаво ниво за сезона. Оставаше и рибите да са на място. Закичихме примамките. На мен успешна през деня ми беше блесна медна Аглия nr.2 с премачкани контри. Ванката имаше успех на няколко примамки. Рибите, които уловихме не бяха с внушителни размери (25-27 см) Липсваха големите риби обаче. За съжаление все повече се сблъсквам с тази реалност.
Ето и снимки, които да онагледят деня на новото място.
Ванката извади най-голямата риба за деня. Беше се спотаила в един бързей. След като упорствах дълго време на микроклатушки, Ванката я бодна на силиконова камола.
Та така. Денят клонеше към своя край. След дълги километри и препускане по българските планини бяхме отново на път. Този път обратно към София. Имахме по 7-8 риби на човек, които си плуват отново на воля, там откъдето се и появиха, за да стоплят рибарските сърца.
Поздрави и до скоро
