За зимни кефали с „майстора“

Днес 08.12, с майстор Илко решихме да обединим усилия и да забъркаме една магическа рецепта за едри кефали край реката. Поради ангажиментите, нямаше как да отделим цял ден, което означаваше, че много време за експерименти и търсене нямаше да има.

При тази ситуация и успехите ми вече в два риболова, се насочихме пак към познатите за мен места, които майстор Илко потвърди като ги видя, че са перфектни

Така малко след 3 следобед обухме ботушите и се насочихме направо там. В началото засякохме няколко колеги по реката, за разлика от предишните пъти, които обаче се оплакаха, че бая са обикаляли, но нещо рибите са се покрили… а ловяха на стръв … Уверени крачехме напред, решени да проверим къде са рибите. Обсъдихме нивото на водата и нейния цвят. След това започнахме с примамки. Илко вика, че имал в белия цвят само 2,5″ ларва …. Ок, няма лошо.

Аз пък реших да започна с успешната 2″ бяла перла, която ми донесе предишните хубави риби. Започнахме да подаваме, редувайки се по местата. Приятното ниво ни радваше, нямаше и досадните комари от лятото, нямаше ги и летните жабоняци и зеленина във водата. Определено реката беше доста поизбистрила спрямо предишните пъти, което малко ме замисляше, дали бялото този път ще е цвета…. започнахме да облавяме всяко перспективно място, до което имахме достъп.

Ето,че Илко се мушва в една дупка, където предния път хванах хубава риба. Аз го подминавам и влязох в друга, на 20тина метра от него. „Ванка, закачих го, много е голям“, извика Илко. Бързо дотичах до мястото, където видях сгънатата въдица на майстора. Включих камерата, а то какво се оказа …. щукааа:

„Ехааа, страхотна риба. Браво,, майсторе“. Само бяхме чували,че се срещат по реката, но и двамата досега не сме имали щастието да я заловим. Явно по-едрата и бяла ларва, а това е доста добра примамка точко за щуката, я провокира… С финия такъм Илко майсторски се пребори с хищника и направихме няколко снимки на прекрасния екземпляр

– „Илко, Ани ще яде ли риба?“, викам аз.
– „А, не, тръгва си“, отвръща Илко.

След това продължихме с приповдигнато настроение, видимо доволни от слуката.

Имахме още време, но кефалите вярно се бяха покрили. Сменях цветове, сложих и воблер, но резултат с кефалите 0. Викам на Илко: „Знаеш ли, че сега е 16:29, а кефалите са ми излезли педните пъти след 16:30“, явно има някаква активност вечерна …. това ни даваше надежди…

Бяхме тръгнали вече да се прибираме и на сумрак викам да хвърлим последно … И както става в приказките, взема че се случи … едно плахо туп, засечка и на другия край се озова търсения кефал, около 40см:

Бърза снимка и хайде обратно:

Та, спретнахме си едно прекрасно вечерно риболовче и както Илко вчера написа: „Ходене му е майката“

авт. Иван Пандъков