Денят на трофейните кефали

Има дни и мигове, които просто ти подсказват, че това е моментът. Точно така усетих следобеда днес. Към 16 часа зарязах компютъра и реших да се разходя с кучето покрай реката. Разбира се взех и въдицата. Вятърът най-после беше спрял. Отново, в последните минути на деня се озовах на брега на любимата река.

Директно отидох на мястото от вчера. Започнах да обстрелвам водата и да прокарвам силикона близо до дъното. От една страна местата и рибите изискваха малки глави, от друга предните дни вятърът допълнително усложняваше обстановката. Е, днес всичко беше идеално, имах чувството,че трябва да се получи.

Уви, първите 10 минути нищо интересно. Тръгнах нагоре срещу течението, като целта бяха всякакви местенца, където има дълбочинка и рибите биха седели необезпокоявани и с минимален разход на енергия. Нямаше ги още в по-бързата вода, а местата в близост до остров на реката изглеждаха най-перспективни. Озовах се на място с труден бряг, като пред мен имаше дълбочина и мощно течение, а в близост до острова, освен че водата се затишаваше, имаше и слабо перпендикулярно течение, тъй като водата изтичаше през острова към задния ръкав. Заметнах ларвата и започнах много бавно да я водя, буквално, колкото да седи близо до дъното, но да не пада на него. Изведнъж усетих леко почукване, засечка от моя страна и това, за което бях тръгнал се оказа на другия край на въдицата. Набързо разбрах, че е сериозна риба, която освен всичко трябваше да премине и през мощното течение пред мен.

За миг седяхме, въдицата сгъната на две, а течението вършеше своята работа. Рибата обаче не се предаваше и направи няколко много резки натиска надолу, тъй като имаше дълбочина пред мен. Все пак, накрая се предаде. Трудно влезе в кепа. Красива и много дебела риба. Цели 48см. Отново 2 снимки и обратно в реката.

Можех в този момент да седна и да не продължавам повече, но както писах по-горе, има мигове, които просто ти казват, че сега или никога!

Продължих нагоре, докато достигнах един голям разлив с дълбочина метър и нещо. Идеални условия, защото рибите можеха да седят на 20м от брега, в страни от основното течение. Това място ми е давало много хубави риби преди. По едно време заметнах поведох и усетих чукване, обаче за миг се забавих със засечката и като засякох вече беше късно. Само усетих как примамката излезе от устата на рибата е леко я убоде неуспешно. Смених силикона и в друга точка на разлива се показа една рибка около 33см, която бързо отплува обратно.

Продължих, но въпреки настояването ми, нищо не се случи ново на разлива. Тръгнах да се връщам и стигнах до мястото, където хванах първата риба. Подадох и на третото хвърляне ново чукване, засечка и рибата откачи. Огромен кефал се показа на повърхността и взе да пори водата. Направо се побърка. Беше много дива риба, която трудно се предаде. Невероятно, пак същия калибър на око, а сантиметърът показа отново 48см. Снимка и обратно във водата. Беше като близнак на първата и то на същото място.

Продължих надолу и на следващото място, което досега не ми е носило риба имах нов удар. Засечка и отново „лудост“, която в течението и при наличие на дълбочина подложи на изпитание лайт такъма. Многото закачки, които се виждаха във водата допълнително предполагаха по-директна връзка, без много аванси. Е, и този се предаде най-после. Имаше спортен вид, може би мъжкар, тъй като женските са пълни с хайвер вече. Я да видим колко е дълъг … 48см.

Истински хет-трик за деня. Е, мисля, че първа пролет бе крайно благосклонна за мен. Поздравихме се на реката и с пристигналите бели щъркели, а пойните птици .. те, въпреки,че тази сутрин беше -7, вече са крайно мелодични.

Това е. 3 дни подред, в които без значение час или два, но прекарани на любимата река – магия.

Поздрави,
Иван Пандъков