В търсене на нови хоризонти

Дълъг ден. Един от онези, в които се борим за всяка една риба. В утрото термометърът показваше -6 градуса … хмх, а уж идвала пролетта. Вярно изгря хубаво слънце, но студеният вятър носеше аромат на зима.

Вече поокъснял, около 9:30 се озовах на брега на Янтра в района на град Бяла. Забелязах струпване на хора и реших да видя дали има някакъв риболов. Бях решил да настоявам в този ден с болонезата. Позадържах се около час, но явно „дащните“ места бяха от рано заети, а кратките опити да намеря риби не дадоха успех. Събрах нещата и тръхнах да оглеждам реката. Спрях 5-6км по-надолу, реката голяма и пълноводна, но нито риби, нито хора се виждаха, а бръснещият вятър ме разколеба. Единствено струпвания на плуващи водолюбиви птици и един мъжки полски блатар в небето носеха живот в замръзналата картина.

Хванах картата, взех да умувам накъде? По пътя наобратно към Горна Оряховица спрях на река Росица. Не я познавам съвсем в района, та реших да се поразходя със спининга и да потърся някоя активна риба, а и разходката сред красивите меандри би ми дошла добре. Уви, всичко в Росица беше все още застинало. Може би драстичното спадане на нивото на реката от няколко дни заради язовира и ВЕЦовете по-нагоре е притъпило апетита на рибите.

Вече беше станало около 13 часа, когато си тръгнах от река Росица. Слънцето все така печеше, но студеният вятър се усилваше. Въпреки това си наумих, да пробвам местата от вчера, този път с болонезата. Отивам на първата дупка, която не веднъж ми е носила страхотни кефали. Тактиката за зимата е повече от ясна, важно беше само да намеря активни риби. Поради разнообразния релеф и турболентното на моменти течение, както и неравно дъно, извозването се оказа малко по-трудно, искаше доста работа с върха, за да се постигне фино минаване на плувката в улея, но с правилния такъм нещата се получаваха. Вятърът допълнително усложняваше картината.

Уви, 40минути и нищичко. Преместих се по-нагоре, на друго познато място. Вятърът стана доста силен и риболовът на плувка вече беше мъчение. Затова смених тактиката и взех спининга. Нещата не вървяха така или иначе, поне със спининг в ръка ще мога да пообиколя познатите места, където съм израснал и които все по-рядко посещавам. Започнах да се спускам бавно надолу по реката и да подавам силикончето на всяко по-перспективно място. Уви,следващите почти 3 часа нищо не се случи. Отново и отново подавах към ледените води, но явно този ден рибите се бяха потаили. Вече достатъчно намръзнах и си казах стига толкова.

Слънцето ми намигваше ниско над хоризонта, но ми отне повече от 30 минути да се върна на колата. Когато стигнах колата слънцето вече залязваше и оцветяваше небето в ярко червени багри. Усетих,че вятърът е поутихнал. Реших, да сляза на първата дупка, точно под колата и да пробвам за последно.

Първо подаване, извозване на силикона и нищо. Второ подаване, малко в дясно и много бавно вкарване на силикона в улея, който бях установил с плувката по-рано и изведнъж усетих чукване. В следващия момент вече знаех, че това, за което съм тръгнал се намираше на 15 м тънко влакно от мен. Вече дори нямаше значение, дали ще извадя рибата, наслаждавах се максимално. Няколко силни напъна за последно и полегна пред мен. Уникална 55см бъдеща майка. Видях, че зад мен има дебела туфа треви, които бяха влажни, затова можех да си позволя да извадя рибата, положих я на тревите и щракнах за секунди 2 снимки и айде обратно във водата. Това е възрастна риба, вероятно над 12 годишна, беше немислимо съдбата и да е друга.

Така за няколко секунди всичко се върна към предишния ритъм, но аз не можех да искам повече от този ден, след такъв завършек. Реката отново ме дари с усмивка.

Поздрави,
Иван Пандъков