Какво е македонска пъстърва и защо е важно да я опазваме

„Балканската“ пъстърва – символ на красота и чистота!

От гледна точка на биологията Балканският полуостров, въпреки относително малката си площ, е едно от най-богатите на биоразнообразие места в света. За това благоприятства уникалното географско разположение, което определя 4 годишни сезона, както и географски е разположен на един от двата най-близки пътя за миграция в посока север-юг за много видове сухоземни животни и птици. Когато говорим за сладководно биоразнообразие обаче, то определящ е броят на водосборите, откъснатостта на водосборите един от друг и разнообразните типове реки и водоеми, което пък от своя стана означава – условия за видообразуване. На север полуостровът е ограничен от планините Карпати и Алпи и водосбора на река Дунав, който сам по себе си е изключително разнообразен. На Юг Балканите са ограничени от 3 морета – Йонийско, Егейско и Мраморно море. На запад се намира Адриатическо море, а на изток – Черно море, което пък е едно от най-уникалните морета в света с това, че е море от сравнително скоро, а в миналото е било сладководно езеро. Освен това Балканите се характеризират и с изключително пресечен терен, като високи и обширни планински вериги затварят отделни котловини, низини и равнини, като в западната част на полуострова преобладаващ е планинския релеф, а на изток и север има обширни равнини. Всички това от гледна точка на ихтиологията може да означава само едно – голямо биоразнообразие. Трудно бихме могли да посочим друго място с подобен аналог и на толкова малка територия да имаме толкова много видовоопределящи фактори.
Голямото разнообразие от планински вериги и водосбори е било от ключово значение за наблюдаваното голямо разнообразие от пъстървови риби на Балканския полуостров. Както знаем видовете от разред пъстървоподобни Salmoniformes са едни от най-изменчивите видове, като за тяхното ясно диференциране в наши дни основно е провеждането на задълбочени генетически изследвания. Едно обаче е важно да се подчертае: независимо дали говорим за видове, подвидове, форми и така нат. е важно да опазваме това биоразнообразие и единствения начин за това е като го изучаваме в детайли и като прилагаме „принципа на предпазливостта“. Това би ни помогнало да не допускаме грешки, като например генетично замърсяване в резултат на зарибяване с неместни видове, които биха могли да се размножават с местните риби и да доведат до хибридни форми и неясно бъдеще за популацията, ако тя е достатъчно крехка. Науката познава примери, когато в опитът си човек да подпомогне дадена популация чрез зарибяване, привнесените рибарникови риби водят до неустойчивост на цялата популация и включително нейното изчезване. Това може да се дължи на различни фактори, на които няма да се спираме в тази статия, но все пак може да препоръчаме филмът на Patagonia Artifishal.

На Балканския полуостров видовете от разред Salmoniformes, които са естествено разпространени се отнасят към 2 семейства: Thymallinae / Липаноподобни, Salmonidae / Пъстървови. В семейство Salmonidae / Пъстървоподобни имаме видове от 2 рода: Salmo и Hucho.
От горните семейства се срещат и неместни видове, но на места доказано размножаващи се, от още два рода: Oncorhynchus (с изявен представител Oncorhynchus mykiss / дъговата пъстърва) и Salvelinus (с изявен представител Salvelinus fontinalis / Сивен).
Привнесени от човека са видове и от семейство Coregoninae / Корегоносуви , като през 90-те години последно има данни за провеждано зарибяване на язовир Искър с Coregonus lavaretus / чудски сиг, но видът и до ден днешен се размножава в язовира, за което свидетестват улови на рибарите.

Пъстървоподобните са видове със средни до едри размери, обитаващи почти всички местообитания със студена, чиста и богата на кислород вода. Те са видове, срещащи се естествено в северното полукълбо, но са широко разпространени по цялата планета в разултат на изкуствено развъждане и разселване. Напрактика са всеядни, но се отнасят често към хищните видове, тъй като са силно териториални и често проявяват агресивност към другите риби. Поради изключителните вкусови качества и интерес за риболов, зарибителните мероприятия с пъстървови видове по различни точки на планетата датират още от края на 19ти век. И докато с малки изключения популациите на видовете от родовете Oncorhynchus и Salvelinus и до ден днешен се поддържат изцяло изкуствено, то други като Salmo trutta / атлантическа пъстърва са включени сред 100-те най-инвазивни вида и са разпространени почти навсякъде, като основна причина за това е и разработването на вида като аквакултура. Поради високата изменчивост на пъстървите и способностите им да хибридизират, видовете, които в миналото са описвани по морфологични белези, днешно време търпят генетично диференциране и препотвъждаване. Трудно е да се оцени колко популации са били загубени в резултат на генетично замърсяване. Със сигурност до недалечното минало например се смяташе, че Salmo marmoratus / мраморната пъстърва от река Соча(Адриатически водосбор) е вече почти изчезнала. Днешно време се провеждат специални програми за запазване и възстановяване на вида в естествените местообитания. В резултат на всичко гореизброено, пъстървите от гледна точка на природозащитното законодателство имат относитлено ниска степен на защита, като едва последните 20 години, в резултат на по-мащабни генетични изследвания, започна да се получава по-подробна картина за популациите, видовия състав и съответно да се обявяват за защитени видове и от род Salmo.

Противно на всеобщото схващане, в науката отдавна не съществува животински вид, наречен балканска пъстърва с латинско наименование Salmo trutta m.fario. Както и по-горе споменахме Salmo trutta е латинското наименование на атлантическата пъстърва, която няма нищо общо с Балканския полуостров. Затова и в заглавието и от тук нататък, когато споменаваме балканска пъстърва ние го разглеждаме като литературно понятие за комплекс от видове, местни за Балканския полуостров.

Род Salmo се характеризира с голямо видово разнообразие на Балканския полуостров. Добър източник на информация на достъпен език е определителят на сладководните видове риби в Европа на Kottelat and Freyhof (2007), където авторите посочват, че въпреки описаните 17 вида пъстърви на Балканския полуостров, броят им е подценен и по-детайлни таксономични изследвания, вероятно ще допринесът
за описването на нови видове.

Последното издание на определителят е от 2007г., като в него напрактика водосборите на реките Струма, Места и Марица са пропуснати поради липсващи данни. В трудовете на Simić and Šorić(2006), Brutto et al. (2010), Kohout et al. (2013), Zogaris et al. (2014), Barbieri et al. (2015), Marić et al. (2017) са приведени солидни доказателства, че във водосборите на реките Струма, Места и Марица автохтонният вид пъстърва е Salmo macedonicus.

Морфологически македонската пъстърва се различава от останалите таксони от род Salmo по едри тъмни петна, кафеникави до черни, като често към опашката са виненочервени и виолетови. Описана е от Караман 1924г, във водосбора на река Вардар, географска област Македония, откъдето идва и името на вида. Обитава чисти и богати на кислород планински реки, като видът е значително по-толерантен към затопляне температурата на водата от по-северните видове от род Salmo. Ето защо може да се открие и в средното течение на много реки.

Балканска пъстърва Salmo macedonicus — Salmo macedonicus от река Драговищица
®снимка: Иван Пандъков

В съседна Гърция, която споделя водосборите на тези три реки с нас, за опазване на популациите и местообитанията на ендемичния вид Salmo macedonicus(балканска пъстърва) се обявяват специални защитени зони от тяхната екологична мрежа Натура 2000. В главата за македонската пъстърва в книгата „Сладководните риби и миноги на Гърция“ (Barbieri et al. 2015) е записано, че в Гърция, видът се среща в малки реки от водосбора на Струма и има по-широко разпространение във водосбора на Места, тъй като същият е с повече пъстървови реки. Авторите посочват и че във водосбора на Еврос /Марица/, македонската пъстърва се среща само в България, защото в Гърция реката е в долното си течение, където няма подходящи местообитания за вида.

Нещо повече, в доклада „List of species for which field work will be carried out and supporting technical report“ на Zogaris et al. (2014), финансиран от Европейската комисия в рамките на проект „Monitoring and evaluation of conservation status of EU’s interest ichthyofauna species in Greece“, македонската пъстърва е посочена като вид, за който страната трябва да проведе мониторинг според чл. 11 и да докладва за състоянието на вида към Европейската комисия според изискванията на чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО. Поради тромавата актуализация на приложенията на Директивата, все още Salmo macedonicus фигурира като S. Macrostigma в Приложение II (животински и растителни видове от интерес за общността, чието съхраняване изисква обявяване на Специални защитени зони). В доклада на Zogaris
et al. (2014) ясно се посочва, че що се отнася за Гърция, наименованието Salmo macrostigma съответства на 5 отделни ендемични вида пъстърви от средиземноморските водосбори: S. farioides (код 5350), S. lourosensis (код 5352), S. macedonicus (код 5353), S. pelagonicus (код 5354), S. peristericus (код 5355).

Природозащитният статут на вида в България все още е неизяснен, но предвид ограниченото му разпространение и ключовата роля във водните екосистеми, които обитава (често е единствен вид в съответния речен участък) се очаква, при наличието на достатъчно данни, да има висок природозащитен статус.
Унищожаването на местообитанията на този вид, вследствие на фрагментация и обезводняване на речните участъци, заедно с дългогодишната порочна практика на генетично замърсяване, посредством зарибяване с рибарникови, чуждоземни видове пъстърва са основните заплахи пред вида.
Разбира се и браконерският риболов също, особено електроулова и свръхулова в крехките планински системи.