Река Лом е вече защитена местност

Една малка победа за природата в България, благодарение на сдружение Балканка и биолози!
Днес на 06.07.2022 със заповед на министъра на околната среда и водите река Лом беше обявена за защитена местност. Решението е взето с цел опазване на реката и прилежащите ѝ площи, подобряване на хидроморфологичното ѝ състояние, възстановяване на екологичната речна екосистема и поддържане на местообитанията на видове с висока консервационна значимост.

Защитената местност обхваща предимно средното и долното течение на реката. Горната граница е вливането на река Стакевска, а долната граница съвпада със землищната граница на с. Трайково и с. Замфир. От долната граница започва коригирания участък на р. Лом.

Река Лом е една от малкото реки, чиито средно и долно течение никога не са били тежко замърсявани. Поради тези причини, а и поради доброто ѝ хидроморфологично състояние, видове риби с висока консервационна значимост като големия щипок (Cobitis elongata), балканския щипок (Sabanejewia balcanica), гулеша (Barbatula barbatula), малката
кротушка (Romanogobio uranoscopus) и балканската кротушка (Romanogobio kesslerii) са с многочислени популации. По отношение на големия щипок и малката кротушка, такива популации няма никъде другаде в страната. Има многочислени популации на горчивка (Rodeus amarus), кротушка (Gobio cf. obtusirostris), черна мряна (Barbus petenyi), речен кефал
(Squalius cephalus), обикновен щипок (Cobitis elongatoides), уклей (Alburnus alburnus), скобар (Chondrostoma nasus), морунаж (Vimba vimba) и др. Интересно е, че поради стабилните и балансирани популации на местните видове риби, чуждоземните и инвазивни видове в Лом са по-слабо представени, спрямо други дунавски притоци. Участъкът е равномерно заселен и
с консервационно-значимата овална речна мида (Unio crassus). По протежение на реката все още има запазени популации на речния рак (Astacus astacus), който е най-редкия сред трите вида прави раци, които са автохтонни за територията на България.

3. В границите на защитената местност се забранява:

3.1. Изграждане на нови въоръжения, препятстващи миграцията на рибите и другите водни организми, с изключение на временни преградни съоръжения при строителство, ремонт и поддръжка на техническа инфраструктура.

3.2. Търсене, проучване и добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства.

3.3. Добив на инертни материали.

3.4. Движение на МПС и техника в речното кoрито с изключение:
– при изпълнение на дейности, свързани с превантивната защита от наводнения и др. служебни задължения от страна на отговорните институции;
– при извършване на научни проучвания;
– при ремонт и реконструкция на съществуващи съоръжения;
– при аварийни и бедствени ситуации;

3.5. Миене на МПС и селскостопанска техника във водните течения и замърсяване с отпадъци;

3.6. Изграждане на съоръжения, препятстващи преноса на седиментите, с изключения на случаите, свързани с възстановяване на естественото хидроморфологично състояние на реката или подобряващи екологичното състояние на речната екосистема, както и на временни преградни съоръжения при строителство, ремонт и поддръжка на техническа инфраструктура;

3.7. Провеждане на сечи, както и всякакъв вид увреждане на естествената речна растителност, с изключение на извършването на превантивни дейности при опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети, както и възникване на природни бедствия и аварии и поддръжка на съоръжения;

3.8. Унищожаване на хидроморфологични елементи, като меандри, острови, ръкави, пясъчни и чакълести коси, речни брегове, с изключения на случаите, когато е свързано със защита от вредното въздействие на водите, съгласно Закона за водите и при поддръжка на съоръженията;
3.9. Дейности, които водят до залпово изпускане на води и рязка промяна на температурата на водата, с изключение в случаите на природни бедствия и аварии.

3.10. Строителство на ВЕЦ.

4. Допуска се изграждане, ремонт, реконструкция и поддържане на инфраструктурни линейни обекти и др., в съответствие с режимите по т.3;

С благодарности към МОСВ за придвижената процедура и в крайна сметка с благодарности към Борислав Сандов / Borislav Sandov, Тома Белев / Toma Belev, както и техните екипи за издадената заповед.

Специални благодарности за изготвеното предложение и защитата му на:
– нашия ихтиолог Пенчо Пандъков;
– Иван Христов – биолог;
– доц. Тихомир Стефанов – ихтиолог към Националния природонаучен музей
– Добромир Балабанов, геодезист, член на сдружението.

Повече информация можете да намерите тук:
https://www.moew.government.bg/…/obyavena-e-oste-edna…/