Балканка предупреждава за трансгранични екологични рискове и заплахи за националната сигурност
Сдружение „Балканка“ изпрати комплексен доклад до министър-председателя, омбудсмана и компетентни институции във връзка с проблеми, свързани с минната дейност в Босилеград, река Дунав и проекта „Тинтява“
На 13 август 2026 г. Сдружение „Балканка“ изпрати до министър-председателя, омбудсмана на Република България и редица компетентни институции комплексен доклад, в който поставя въпроси, свързани с трансгранични екологични рискове и действия и бездействия на българската изпълнителна власт.
Материалът е част от последователната работа на „Балканка“ по опазване на българските реки и водните ресурси и за повишаване на институционалната информираност по въпросите на околната среда, водите, риска от наводнения и последиците от минната и енергийната дейност.
В писмото особено място е отделено на случващото се в района на Босилеград и мината в Караманица, непосредствено до трансграничния водосбор на река Струма.
Босилеград – проблем, който не остава от другата страна на границата
Повод за настоящата кореспонденция е участието на представители на „Балканка“ в мисия на Постоянния комитет на Бернската конвенция в района на Босилеград, Сърбия, свързана с настоящи и бъдещи минни дейности в района на Караманица.
След проведеното посещение на място и последвалата среща с представители на сръбските институции и оператора на мината „Балканка“ изпрати до Постоянния комитет подробна нотификация с коментари и информация, свързани с поставените по време на срещата въпроси.
В документа са разгледани твърдения на представители на местната власт, сръбското Министерство на околната среда и ръководството на мината относно качеството на водите и причините за установените концентрации на тежки метали в речните седименти.
От „Балканка“ посочват данни от предходни изследвания, при които проби от реката, взети на около два километра след мината и изследвани в независима българска лицензирана лаборатория, са показали съдържание на олово 46 пъти над съответния стандарт за качество на околната среда.
Посочени са и резултати от друго изследване, при което съдържанието на олово е било 20 пъти, а на мед – 40 пъти над съответните стандарти.
Към нотификацията са посочени и телевизионни репортажи на NOVA, bTV и БНТ, документирали състоянието на реката през различни години.
Особено внимание е отделено на официален доклад на Минно-геоложкия университет в София, според който след вливането на река Драговищица в река Струма от години се наблюдават концентрации на тежки метали, като замърсяването е свързано с добива на оловно-цинкови руди в района на Босилеград.
Защо това е и български проблем?
Водосборът на река Драговищица е трансграничен. Поради това потенциалното въздействие от минните дейности в Сърбия не може да бъде разглеждано единствено като вътрешен сръбски проблем.
В нотификацията си „Балканка“ обръща внимание именно на този аспект – рисковете за водите, природата и хората от двете страни на границата.
Особено сериозен би бил евентуален риск за подземни води и водоизточници, използвани за питейни и напоителни нужди. Както е посочено в документа:
„…веднъж замърсени с тежки метали, подземните водоизточници за питейни нужди няма как да бъдат възстановени до края на времето.“
Именно затова според „Балканка“ превенцията е много по-важна от опитите за отстраняване на последствията след настъпването на замърсяването.
Не става дума само за една мина
В рамките на посещението и последвалата кореспонденция е поставен и въпросът за кумулативното въздействие на различните инвестиционни намерения в района.
По отношение на малките водноелектрически централи „Балканка“ посочва данни от Общия устройствен план на община Босилеград. Според цитирания в нотификацията документ са идентифицирани 22 потенциални местоположения за малки ВЕЦ, а допълнителни анализи сочат още 13 места.
Това поставя въпроса доколко при бъдещи процедури за оценка на въздействието върху околната среда ще бъдат разглеждани кумулативните ефекти от различните дейности върху една и съща речна система.
За „Балканка“ този въпрос е особено важен, защото въздействието върху реките не може да бъде оценявано само инвестиция по инвестиция, когато множество дейности се концентрират в един и същ водосбор.
Какво се случва с речните отпадъци от мината?
В нотификацията до Бернската конвенция „Балканка“ обръща внимание и на място, посетено по време на теренната мисия, което според участниците е било представяно като хвостохранилище.
От сдружението поставят под съмнение това определение и описват натрупването на минни отпадъци в дерето на малък поток.
Според представената в документа информация по време на експлоатацията на мината флуидният отпадък е постъпвал директно в коритото на потока, откъдето е продължавал надолу по течението без пречистване.
„Балканка“ противопоставя това на принципа на затворения цикъл при нормалното управление на хвостовете, при който водата се отделя, пречиства и използва повторно.
Рискът за България не свършва при Босилеград
В изпратения до българските институции доклад „Балканка“ поставя още два значими въпроса – свързани с река Дунав и с проекта за минна дейност в района на „Тинтява“ в Източните Родопи.
Дунав и проектът FAST DANUBE
В писмото е поставен въпросът за кризата по Дунав и действията на българската изпълнителна власт във връзка с ниските водни нива и корабоплаването.
„Балканка“ отново изразява позицията си относно проекта FAST DANUBE за удълбочаване на речното корито и насочва вниманието към интервю с проф. Стелиян Димитров, в което се разглеждат процесите на ерозия и натрупване на наноси.
В писмото е цитиран и коментарът на проф. Димитров, че при удълбочаване на речно корито в близост до ерозионния базис могат да се ускорят ерозионните процеси и да се увеличи натрупването на наноси.
Мината „Тинтява“ в Източните Родопи
В третата част на писмото „Балканка“ поставя въпроса за проекта за добив на злато „Тинтява“ в Източните Родопи.
Към писмото е посочен и материал на гръцката медия Evros News, който разглежда реакциите в Гърция във връзка с потенциалната минна дейност в близост до българо-гръцката граница.
И тук основният въпрос е трансграничният характер на риска – евентуалното въздействие върху водите не се ограничава от държавната граница.
Националната сигурност и опазването на водите
„Балканка“ определя случващото се в Босилеградско като потенциална заплаха за националната сигурност, доколкото евентуално замърсяване на трансграничните води може да засегне питейното водоснабдяване, напояването и качеството на околната среда и в България.
Това е и основният мотив сдружението да постави въпроса не само пред сръбските и международните институции, но и пред българските органи на изпълнителната власт.
В края на нотификацията до Бернската конвенция „Балканка“ подчертава, че потенциалното решение по случая може да има значение не само за защитените видове и природата в Сърбия, но и за хората в съседните общини в Сърбия и България.
Нашата позиция е ясна:
Когато става дума за питейна вода и речни екосистеми, превенцията трябва да предхожда замърсяването, а не да го следва.
Документите
Публикуваме пълния текст на нотификацията, изпратена от Сдружение „Балканка“ до Постоянния комитет на Бернската конвенция след мисията в района на Босилеград.
Документът е от 12 август 2026 г. и е подписан от инж. Димитър Куманов, член на Управителния съвет на Сдружение „Балканка“.
Редакционна бележка:
Публикуваме документа в пълния му вид като официална позиция и кореспонденция на Сдружение „Балканка“. Изразените в него оценки и твърдения са позиция на сдружението и са представени с посочените от него източници и документи.
Допълнителни материали
Интервю от мисията в района на Босилеград:
Интервю с проф. Стелиян Димитров относно Дунав и удълбочаването на речното корито:
Репортажи и източници, цитирани в нотификацията:
- NOVA TV – репортаж от 2019 г.
- bTV – репортаж от 2020 г.
- БНТ – репортаж от 2022 г.
- Общ устройствен план на община Босилеград – данните за потенциалните малки ВЕЦ са посочени в самата нотификация.
