Дъждовни капки

През изминалата седмица имах възможност за по няколко часа да се потопя в магията на планинските потоци. Първият ден беше приятно времето, но втория малко преди да достигна до реката ме застигна циклонът „Нефелия“.

Първият ден пристигнах на реката с приповдигнато настроение. Нивото беше по-ниско от очакваното, което ме навеждаше на мисълта, че рибите ще са по-мнителни и капризни. Не сбърках в преценката. Доста трудно успях да изчопля няколко рибки от укритията им. Настоявях на блесни с предварително премачкани контри и на микро клатушки с единични безконтрени куки.

В началото заходих в едната посока, след това смених в другата. Щях да ги изненадвам в гръб.

 Настоявах доста продължително време на клатушката 2 гр. и няколко риби се индикираха, но до закачка не стигнах. Смених с на Мартин пантерите Nr.6 и работата задобря. Пъстървите по-често увисваха в края на линията, но само няколко от тях заснех, преди да поемат обратно в прозрачната като сълза вода. Пиеш с шепи и не можеш да утолиш жаждата.

Втората риба улових в доста накъдрен бързей. Първо пробвах с Пантера и видях рибата как се придвижва след примамката. Наново няколко опита, но така и не се появи. Смених с клатушката. Няколко повеждания и пъстървата ме друсна. Красива балканка, която постоя за малко за фотосесия и отплува в прозрачната вода.

Красота навсякъде около мен. И реката, и дърветата, втрупнати в гъста зеленина, а клоните им със всякакви хвъркати създания. Откога го чакам това време. Цяла зима за него си мисля и ето го вече навсякъде около мен. Вероятно и гъби някъде имаше стаени сред вековната гора, но нямах време да ги търся. А какви манатарки съм намирал там.

Гледам всеки почти, качва снимки на въдицата, с която лови. Ще вметна и аз продуктово позициониране, ей така между другото.

Последни половин час се любувах единствено на гледки. Една риба се засили да атакува, но се отказа в последния момент. Беше дошло време да си ходя.

Следващия ден го даваха да е дъждовен. Някакъв циклон щял да преминава през страната. Все едно октомври стана. Задуха, напълни с прах очите на слънцето и го скри. Притъмня от всички посоки, накъдето и да се обърнех. Дали ще остави някой прозорец да помятам. Гледах откъде е тъмно и къде е по-просветляло. Ориентирах се и газ в тази посока. То не че след половин час, та дори и по-бързо нямаше да се смени затъмняването, но беше важна целта. Естествено заваля докато карах и то доста се засили. Чистачките се затрудниха за известно време. Ама и аз къде съм тръгнал. Набелязах по картата една рекица, която исках да посетя от доста време. Приближих планината и съответно реката. Изглеждаше с хубаво течение. Беше започнала да замътва леко, но все още ставаше. Даже и понамаля дъждът. Валеше си още, но поне не беше с кофите, като из ведро. Якето бях забравил да взема още от къщи. Имах на разположение чадър, но нямах трета ръка. Закрепих го през елека и джоба на полара и се оказах с чадър точно над мен, а и със свободни ръце.

 Провирането беше по-трудно сред шубраците, но определено можех да боравя с въдицата.

А каква микро красота се откри пред мен покрай реката.

 Страхотен свят, който често подминаваме. Тези малки капчици, събрани милиони една с друга образуват цели реки, в които се развива живот или отмиват тази красота след някой голям потоп.

На блесни не искаше, както и на клатушки. Заради замътването, което в дълбоките участъци си беше плътно се наложи да извадя воблер. Закрепих двуделен на HZL, плитко газещ, с привличащ пъстървите камуфлаж. Първата риба ми изкара акъла от бесния удар. красива балканка към 26-27 см. На следващото място нова и нова. Рибите бяха пощуряли. Или се откачаха сами или даваха да освободя безконтрената кука от устата им и ги връщах обратно. Хубава риба 30+ се разбунтува пред мен и сама се саморелийзна. Видях и атаката. Първо преследваше и малко преди да извадя примамката атакува. Плясъци на всички посоки. Добре, че валеше, иначе щях да подгизна. Снимки не правех на рибите. Имах толкова малко време на разположение, а и с този дъжд.

Реката беше от магичните и криещи своите тайни. Малка част обходих от нея, но останах пленен. Дано да имам късметът и пътят да ме отведе отново там. Ако не беше времето вероятно в друга посока щях да поема.

Ето само два кадъра, на самата река.

За 1,5 ч имах над 10 риби и все хубави. Всички са обратно в пенливия поток. Дано циклонът „Нефелия“ да ги е оставил на същото място. Казвам го, защото 1-2 дена след това всички станахме свидетели, какво прави природата с нас. Нормални рекички в големи и пълноводни речища.

Поздрави и наслука