За два часа, толкова
Преди няколко дена спретнах двучасов риболов на една река, която достигнах след куп завои и прави отсечки. Исках да пробвам нова пръчка, която си подарих броени дни преди рождения си ден. Става въпрос за Palms Egeria 2.06 m, 3-10 гр. Стига замятания на сухо в стаята, че рискувах да строша нещо или самата нея, докато размахвах.
Страхотна ювелирна изработка. Макарата заспа на въдицата. Правени една за друга.
Пристигнах на реката и добре, че беше сенчесто там. Навън въздухът се беше затоплил подобаващо и ми беше нужно нещо освежаващо. Премених се и се въоръжих с въдица, фотоапарат и кеп на гърба. Реката беше повече от прекрасна. Премяташе се от камък на камък. Навсякъде около мен беше изпълнено със свежест и аромат на зелено.
Птичките чуроликаха необезпокоявани и огласяха всичко в района. Малки буболечки се катереха сред тревите покрай водата и от време на време се прехвърляха на мен и само ме гъделичкаха… Започнах с медна блесна на Mepps N2, с премачкани контри. Известно мятане, но без резултат. След това Пантер Мартин N6 с труден за определяне цвят. По-добре се представи от предходната блесна, но само в нивото на потъване. Стигнах до едно място, на което трябваше да пропадна надълбоко с примамката. Закрепих микроклатушка 2гр. Заметнах в по-спокойната част и примамката изчезна от поглед. Но и не спря да потъва. Трепнах леко с върха и всъщност пъстърва се беше закачила. Красива балканка към 27-28 см. Въдицата беше много чувствителна и това много ми допадна. Лека като перце и съответно пъргава.
Куката, тъй като е без контра се откача без проблем. Рибата се зарадва от дарената свобода, а аз от сполетяната слука.
Повечето места обаче не позволяваха да ловя на клатушката и затова смених с един многобройните воблери в кутиите.
До края на излета не спирах да експериментирам с отделни примамки. Потъващи, плуващи, подскачащи. Някои дори се опитваха да избягат, но бързо ги връщах в кутиите. Виждах риби, които прибягваха и това беше знак, че са там, но доста мудно се отчитаха в кълването. Доста риби се виждаха да преследват, подбутват примамките, а други са плашеха дори и скачаха направо в съседния вир.
Имах две закачания и съответно откачания в движение.
Стигнах до поредното място, което обстрелях с почти всичко, което беше пъстърваджийско, но беше вяло като резултат. Няколко пъстърви екскортираха примамките от разстояние и гледаха с недоверие. Реших да сменя нещо с по-кардинално.
Отворих кутията с twitch воблери. HZL. Отдавна ги имам, но все рядко съм ги пробвал. Сега реших да ги тествам с новия такъм. Страхотна игра се получи. Пръчката беше идеална за twitch воблер. Придаваше страхотна игра. Интересното, че и пъстървите се настървиха на новата презентация. Първата примамка беше червеникава и като магнит привлече борбена балканка, която сгъна приятно въдицата и направи впечатляващи подскока, докато се борехме. Победител излязох аз и я кепчосах. Снимка и обратно
След нея и още една и още една.
Кой да предположи, че това е примамката за деня. Пусти късмет, оставаше още половин час мятане.
Преместих се до тлъст бързей, който заливаше всичко. Завихряше се и тъмно зелените нюанси на водата придаваха тайнственост и засилваха чувството на неизвестността, която дебнеше отдолу. Червеникавата примамка обиколи мястото от всички възможни ъгъла и скорост на водене, но не се разписа. Смених с друг HZL с по-светли нюанси. Първо замятане и хубава риба се разбунтува откъм дълбокото. Напъна здраво и притегли към себе си метър влакно. Но все пак я доближих до себе си и полегна в кепа. Страхотна охранена балканка 35 см. Как ли не се опитах да я снимам и не та не. Пуснах я без снимка. Преместих се малко в страни и отново заметнах. Уловиха се почти веднага още две риби под 30 см., които дори не съм и снимал. Видимостта доста започна да намалява, заради надвисналите дървета около мен. Мятам още няколко минути и обратно към колата. Заметнах още няколко пъти и въдицата отново закачи страхотна риба, която се опита да ме дръпне от брега, че стоях в шантава поза. В кепа полегна също охранена борбена балканка, която реши, че една снимка може да ми отпусне, преди да я върна в студените води.
Толкова за деня с риболова. Имах 10-15 мин да се върна до колата, но трябваше да прекося и реката. Прекосих я, но по средата на коритото загубих равновесие от движещ се клон във водата, който ми изкара акъла. Викам какво е това нещо, което се търка в панталона и побутва. Обръщам се, а то голям клон, който аз вероятно съм побутнал и течението го е подхванало. Загубих равновесие и се забих в течащата вода, все едно скачам в басейн. Целият с въдица и чантата с апарата се озовах под водата. Няколко секунди се борех уж да остана сух, но за съжаление отвсякъде се стичаше вода. Телефонът беше цял и работеше, въдицата беше все още в ръката, чантата на апарата цялата мокра. Отварям вътре и вода се просмукала за няколкото секунди. Всичко извадих от важните машини. Примамките в кутиите после щяха и те да съхнат.
Та така нова въдица се отбелязва, като се топне във вода. Представи се страхотно и нямам търпение да я впусна в нови подвизи.
През двата часа се уловиха 8 риби. Най-големите 35 см, най-малките 25 см. Заредих се подобаващо с приятни гледки, което най-важното за мен. Релаксът сред природата, където на места може да се докосна до магията е уникално.
Поздрави и наслука
