Пролетно-лятна забрана за риболов 2026 в България

Основни периоди на забраната за риболов през 2026 г.

Забраната за риболов (пролетно-лятната забрана) обхваща различни периоди в зависимост от надморската височина и водоемите:

• От 15 април до 31 май 2026 г. – за водоеми до 500 м надморска височина
• От 1 май до 15 юни 2026 г. – за водоеми от 500 до 1500 м надморска височина

След тези дати риболовът се възобновява във всички разрешени водоеми.

Забрани в Черно море и Дунав

Освен общата забрана, има и специфични ограничения:

• Калкан – забранен от 15 април до 15 юни
• Карагьоз (дунавска скумрия) – забрана през месец май в Дунав от 01.05.2026 г. до 31.05.2026 г. включително.

Важна новост за 2026 г.

От 1 януари 2026 г. в България влиза в сила безсрочна национална забрана за риболов на есетрови риби в река Дунав и Черно море.

Тя обхваща видове като:

• белуга
• руска есетра
• пъструга
• чига

Мярката цели дългосрочно възстановяване на силно застрашените популации.

Подавайте сигнали при нередности!

Съвестните рибари са най-силният съюзник в опазването на водоемите и рибните ресурси. Ако станете свидетели на незаконен риболов, използване на мрежи, ток или други забранени средства, не подминавайте — подайте сигнал до компетентните органи.

Настоящата заповед не отменя забраните и ограниченията на дейности, наложени по силата на други нормативни и административни актове.

Важно е да се подчертае, че настоящата заповед не отменя вече действащите ограничения, въведени с други нормативни или административни актове. Това означава, че риболовците са длъжни да спазват всички правила в тяхната цялост, а не само тези, свързани със сезонната забрана. Например, дори след изтичането на пролетно-лятния период, риболовът остава забранен в определени защитени зони и резервати, както и за видове, които са под специална закрила или имат отделни забранителни периоди. Също така ограниченията за минимални размери, дневни норми и използване на позволени риболовни уреди важат целогодишно. Важно уточнение е, че дори в разрешените за риболов водоеми не могат да се улавят видове, за които в момента има действаща забрана – например щука в периода на нейната защита. Така например, ако ловите на разрешен водоем на 20 април, можете да улавяте позволени видове, но не и щука, ако за нея забраната е в сила до 30 април. Практиката показва, че най-честите нарушения възникват именно при пренебрегване на тези „допълнителни“ правила, затова информираността и отговорното поведение са ключови за опазването на рибните ресурси.

Къде е разрешен риболовът?

По време на забраната има определени водоеми (баластриери, малки язовири и др.), където любителският риболов е разрешен. Те се определят ежегодно със заповед на Министерството на земеделието.

V. Разрешавам любителския риболов през периода на забраната в следните водни обекти на територията на страната:

Област Благоевград

• баластриерен водоем Бистрака – под моста за с. Покровник, цялото водно огледало;
• яз. Абланица, общ. Хаджидимово;
• водоем Помпата, с. Първомай, общ. Петрич;
• първи водоем до Завода за релета, с. Баня, общ. Разлог;
• яз. Дебрене, с. Дебрене, общ. Сандански.

Област Бургас

• баластриера Дупките до езеро Узунгерен, с координати: 42.451444° N, 27.445494° E.

Област Варна

• яз. Eлешница.

Област Велико Търново

• стари речни корита на р. Янтра в землището на с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш;
• отводнителния канал Запад, гр. Свищов.

Област Видин

• яз. Дъбравка, общ. Белоградчик;
• яз. Божурица, общ. Грамада;
• река Дунав – от брега в участъка от Колодрума при р. км. 789,200 до Баба Вида при р. км. 791,500.

Област Враца

• яз. Мраморчица, с. Мраморен, общ. Враца;
• река Ботуня, град Криводол, от моста на изхода на града в посока село Ракево до землищната граница със село Ракево, общ. Криводол;
• река Дунав – лимана на пристанището на град Козлодуй;
• река Дунав – от пътен знак на входа на град Оряхово до пристанището на град Оряхово;
• река Скът – в участъка от моста при „ВиК“ – Мизия до шосейния мост в центъра на гр. Мизия.

Област Габрово

• р. Росица – в участъка от моста на „Кольо Фичето“ до стената на бента под РПУ – Севлиево;
• р. Янтра – в участъка от моста на „Христо Ботев“ до моста на ул. Индустриална, гр. Габрово;
• яз. Рачевци, землището на с. Рачевци, общ. Габрово.

Област Кюстендил

• стар рудничен котлован, с. Николичевци, общ. Кюстендил;
• яз. Голем Върбовник, общ. Бобов дол;
• яз. Мали Върбовник, общ. Бобов дол.

Област Кърджали

• яз. Мъглене, общ. Кирково;
• яз. Бели пласт, общ. Кърджали;
• яз. Охлювец, общ. Кърджали;
• яз. Карамфил, общ. Момчилград.

Област Ловеч

• яз. Сопот – с изключение на следните зони:

• експлоатационна зона, включваща 300 м от язовирната стена, перпендикулярно на оста ѝ навътре в акваторията;
• източна зона за естествено размножаване на рибите – западно от устието на р. Топля и от дигата на рибарниците, перпендикулярно на оста ѝ, навътре в акваторията до „Райския залив – Пашов ръд“, местност „Боровете“.

• яз. Кантон – 5, в землището на общ. Ловеч;
• яз. Тодоричене- в землището на с. Тодоричене, общ. Луковит.

Област Монтана

• яз. Огоста, от брега в района на 200 м от водовземната кула до началото на полуостров „Расника“, в землището на гр. Монтана;
• яз. Долна вода, от брега в землището на с. Студено буче, общ. Монтана;
• река Дунав, от брега в района на „Дунавски парк“, гр. Лом.

Област Пазарджик

• баластриера при с. Лозен;
• канал „Кривата вада“, до Пречиствателна станция гр. Пазарджик;
• Студен канал – пътя за с. Синтево.

Област Перник

• Руднично езеро, общ. Перник;
• яз. Лялинци, общ. Трън;
• езерото на с. Рударци, общ. Перник.

Област Плевен

• яз. Горни Дъбник, общ. Долни Дъбник – в участъка от южната страна на язовирната стена в продължение на 3 км до северната част на малката дига на язовира;
• яз. Телиш – от брега на язовира, общ. Червен бряг;
• яз. Кайлъка;
• р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 575 до р. км. 579 в землището на общ. Белене;
• р. Дунав – от брега в участъка от източната част на ферибота в гр. Никопол при р. км. 598 до р. км. 594 (канарата) в землището на общ. Никопол;
• р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 618 при с. Дъбован до р. км. 625 при пристанище Загражден, общ. Гулянци;
• р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 640 до р. км. 644 в землището на с. Байкал, общ. Долна Митрополия;
• р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 606.200 до р. км. 607.800 от двете страни на пристанище Сомовит, с изключение на бреговата ивица под пристанището от р. км. 607.280 до р. км. 607.580 в землището на общ. Гулянци;
• яз. Тотлебенов вал, общ. Плевен.

Област Пловдив

• топлия канал на Цариградско шосе, гр. Пловдив;
• р. Пясъчник, от моста на с. Войводиново до устието ѝ в р. Марица;
• яз. Климент.

Област Разград

• яз. Бялата пръст (Папаза).

Област Русе

• стари речни корита на р. Янтра между землището на гр. Бяла, с. Полско Косово и с. Ценово;
• общински язовир в землището на с. Тетово;

1. р. Дунав – от брега в землището на гр. Русе от бетонна площадка при входа на лиман РККЗ с координати 43.845755° N, 25.943399° E до края на ул. Мостова с координати 43.857126° N, 25.955472° E.

Област Силистра

• р. Дунав – от брега в участъка на река Дунав от р. км. 376 до р. км. 377 – Кейовата стена в Дунавската градина в гр. Силистра;

– р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 432 до р. км. 433 – Кейовата стена на пристанище Тутракан.

Област Сливен

• баластриери „Сливенска дупка”, общ. Сливен;
• напоителен канал от с. Бинкос до с. Горно Александрово, общ. Сливен.

Област Смолян

• яз. Тешел;
• Смолянски езера: Керяновия гьол (Рибката) и Салажа.

Софийска област и област София-град

• баластриери в землището на с. Долни Богров;
• баластриери в землището на с. Чепинци;
• баластриери в землището на с. Световрачане;
• баластриери в землището на с. Челопечене;
• яз. Мърчаево;
• яз. Мрамор;
• яз. Жеков вир;
• яз. Джаков мост;
• яз. Белополци;
• яз. Панчарево;
• яз. Бакър дере;
• яз. Мали лаг;
• яз. Мирково;
• баластриера „Мечката”, гр. Самоков.

Област Стара Загора

• баластриера (отворена) в землището на с. Ягода – североизточно от с. Ягода, общ. Мъглиж;
• баластриери 1 и 2 (затворени „Аксаков гьол“) на границата на землището на с. Тулово със землището на с. Ръжена, общ. Мъглиж;

• яз. Жребчево – в участъка от брега с координати 42.607059 °N, 25.855570 °Е до участък с координати 42.630850 °N, 25.847398 °Е.
• яз. Копринка – в долуизброените участъци:

• от точка с координати 42.632617° N, 25.318333° E до точка с координати 42.592900° N, 25.292267° E;
• от точка с координати 42.590167° N, 25.287483° E до точка с координати 42.604933° N , 25.291417° E;
• от точка с координати 42.618317° N, 25.245667° E до точка с координати 42.625300° N, 25.255900° E;
• от точка с координати 42.629967° N, 25.278433° E до точка с координати 42.631067° N, 25.293483° E;
• от точка с координати 42.633283° N, 25.299883° E до точка с координати 42.631200° N, 25.315000° E;
• яз. Чаталка в землището на с. Елхово, общ. Стара Загора.

Област Търговище

• яз. Царевци, в землището на общ. Омуртаг.

Област Хасково

• яз. Корен, с. Корен, общ. Хасково;
• яз. Орешец, с. Орешец, общ. Харманли.

Област Шумен

• яз. Царев брод – 2, с. Царев брод;
• яз. Дибич, в землището на с. Царев брод.

Област Ямбол

• старо речно корито на р. Тунджа при с. Ханово;
• баластриерен водоем „Долен Герен“, град Елхово;
• старо речно корито на р. Тунджа при с. Теново, обл. Ямбол;
• Гребен канал в гр. Ямбол (северна и южна част), обл. Ямбол, без право на задържане на улова.

VI. Географските координати са изписани в градуси и десетични части от градуса.

Настоящата заповед не отменя забраните и ограниченията на дейности, наложени по силата на други нормативни и административни актове.

Внимание! Може да има допуснати грешки в текста по-горе. За всеки случай проверете и заповедта по-долу.