Становище на сдружение Балканка относно заповедта за зарибяване през 2024г.
ДО:
Министъра на земеделието и храните
г-н Кирил Вътев
Директора на ИАРА
д-р Николай Георгиев
КОПИЕ ДО:
Министъра на околната среда и водите
г-н Юлиян Попов
Становище
Подател: Сдружение Балканка /176566443/
Относно: Уведомление за стартиране на производство по издаване на заповед на министъра на земеделието, храните и горите за определяне на водни обекти за зарибяване по чл.22а, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА)
Уважаеми г-н Вътев,
Уважаеми г-н Георгиев,
Уважаеми г-н Попов,
Първо искаме да споделим, че приветстваме и подкрепяме усилията на ИАРА и МЗХГ да благоприятстват условията за развитие на любителския риболов и да регламентират реда и начина на зарибяване като се заделят средства за зарибяване от продажбата на билети за любителски риболов.
Като сдружение съставено основно от риболовци и изцяло от хора, милеещи за водоемите на България, подаваме в срок нашето становище относно качения за обществени консултации проект на заповедта по чл. 22а, ал. 6 от ЗРА(ПЗ).
Обръщаме се и към министъра на околната среда и водите, доколкото зарибяването е процес свързан с въвеждането в дивата околна среда на местни или неместни видове, което въпреки настоящата заповед и правилата разписани по Закона за рибарство и аквакултури(ЗРА) и относимите наредби е изцяло в компетенциите на Министерството на околната среда – Закона за биологичното разнообразие(ЗБР) и относимите за това наредби. Това е уредено и в ЗРА, като зарибителните мероприятия се съгласуват и със съответната регионална инспекция.
След преглед на предложения текст на проектната заповед(ПЗ) установихме, че има множество реки предвидени за зарибяване и включващи горните течения от водосборите на реките Струма, Места и Марица. Т.е. става въпрос за местообитания на речната „балканска“ пъстърва. Освен това, става въпрос в голяма част от случаите за реки, които попадат в ценни местообитания от екологичната мрежа Натура 2000. В тази връзка възразяваме категорично срещу включването в заповедта на съответните реки, които се откриват в областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Пловдив и Смолян.
Мотиви към възражението:
- Относно раздел I на ПЗ – липса на подходящ зарибителен материал:
В науката отдавна не съществува животински вид, наречен Балканска пъстърва. Това название днес има литературен сборен образ. Род Salmo се характеризира с голямо видово разнообразие на Балканския полуостров. Добър източник на информация на достъпен език е определителят на сладководните видове риби в Европа на Kottelat and Freyhof (2007), където авторите посочват, че въпреки описаните 17 вида пъстърви на Балканския полуостров, броят им е подценен и по-детайлни таксономични изследвания, вероятно ще допринесът за описването на нови видове. Реките от Черноморският водосбор в България се обитават от вида Salmo labrax. По всяка вероятност в реките ни от Дунавският водосбор (с изключение на Нишава), автохтонният вид е също S. labrax или еволюционно близък до него.
Съгласно трудовете на Simić and Šorić (2006), Brutto et al. (2010), Kohout et al. (2013), Zogaris et al. (2014), Barbieri et al. (2015), Marić et al. (2017), където са приведени солидни доказателства, във водосборите на реките Струма, Места и Марица автохтонният вид пъстърва е Salmo macedonicus.
В съседна Гърция, която споделя водосборите на тези три реки с нас, за опазване на популациите и местообитанията на ендемичния вид Salmo macedonicus се обявяват специални защитени зони от тяхната екологична мрежа Натура 2000. В главата за македонската пъстърва в книгата „Сладководните риби и миноги на Гърция“ (Barbieri et al. 2015) е записано, че в Гърция видът се среща в малки реки от водосбора на Струма и има по-широко разпространение във водосбора на Места, тъй като същият е с повече пъстървови реки. Авторите посочват и че във водосбора на Еврос /Марица/, македонската пъстърва се среща само в България, защото в Гърция реката е в долното си течение, където няма подходящи местообитания за вида. Нещо повече, в доклада „List of species for which field work will be carried out and supporting technical report“ на Zogaris et al. (2014), финансиран от Европейската комисия в рамките на проект „Monitoring and evaluation of conservation status of EU’s interest ichthyofauna species in Greece“, македонската пъстърва е посочена като вид, за който страната трябва да проведе мониторинг според чл. 11 и да докладва за състоянието на вида към Европейската комисия според изискванията на чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО. Поради тромавата актуализация на приложенията на Директивата, все още Salmo macedonicus фигурира в рамките на вида S. Macrostigma в Приложение II (животински и растителни видове от интерес за общността, чието съхраняване изисква обявяване на Специални защитени зони).
В доклада на Zogaris et al. (2014) ясно се посочва, че що се отнася за Гърция, наименованието Salmo macrostigma съответства на 5 отделни ендемични вида пъстърви от средиземноморските водосбори: S. farioides (код 5350), S. lourosensis (код 5352), S. macedonicus (код 5353), S. pelagonicus (код 5354), S. peristericus (код 5355). За написаното може да се уверите от следния сайт на Европейската комисия, създаден специално за обществените обсъждания на докладите по член 17, където само Гърция е докладвала състоянието на македонската пъстърва, за огромен срам на България:
https://nature-art17.eionet.europa.eu/article17/species/summary/
От линка можете да се убедите, че македонската пъстърва в Гърция, респективно и на територията на целия Европейски съюз, е в лошо, незадоволително природозащитно състояние и Гърция ще трябва да прилага специални мерки за възстановяването на вида.
За срам на нашата държава, нашите усилия от поне 5 години за включването на вида Salmo macedonicus сред видовете по приложение 2 на ЗБР са без успех, което води до всекидневно унищожаване на ценни природни местообитания, дом на този ендемичен вид, за 90% от популацията на който отговаря Българската държава. В много от тези местообитания той е единствен вид от речната ихтиофауна като по този начин е нарушено цялостното функциониране на отделните речни и крайречни екосистеми.
Считаме, че ако зарибяването в пъстървовите реки на България продължи да се случва под звуците на псевдо-научни твърдения за наличието на вид наречен „речна/балканска/ пъстърва“, често назовавани с грешното наименование Salmo trutta fario, а също и продължи порочната практика да се декларира зарибителен материал като местен при положение, че всички производители в България са внасяли и внасят генетичен материал от цяла Европа (и не само) и че рибките, които продават, очевидно се различават от дивите ни риби (дори на външен вид), то това напълно нарушава принципите на опазване на местните видове, както и материалния закон.
С оглед на гореизложеното, зарибяването с пъстърви би било допустимо само в изолирани речни участъци или в случаите на малки зарибителни акции, с до 4000 личинки, като не се допуска повече от едно зарибяване за година на една река, което би имало по-скоро образователен характер, отколкото някакви по-дълбоки цели.
Редно е да отбележим, че нашите препоръки имат една единствена цел – спазването на закона и с мисъл към опазването на местните видове риба.
Проблемът със зарибяването с чуждоземни видове не е от вчера. Ние от „Балканка“ осъждаме тази дейност, като зарибяването с неместни видове (например американска пъстърва, сивен и други) противоречи и на етичния кодекс на „Сдружението“ от самото му създаване.
Тук правя една вметка. Нашето сдружение в миналото е пуснало над 400 хиляди пъстървички от вида Salmo trutta съгласувано с ИАРА през последните 13 години, с произход от стопанството в Тошков чарк. С годините разбирането за таксономията на пъстървите, а и известен натрупан опит със зарибяването ни накараха да променим нашата стратегия. През последните 7 години нашите зарибителни акции се свеждат единствено и само до малки мероприятия с образователна цел с участие на местното население. Имайте предвид, че освобождаването на не голям брой екземпляри в условията на повечето български реки доказано не води до сериозни успехи на самото мероприятие. Целите обаче са други. Рибките са вероятно най-добрия проводник на природозащитните цели, рибките привличат хората, които научават за проблемите на дадена река покрай цялото мероприятие. Всички искат да има чиста и здрава река пълна с живот.
В подкрепа на горното становище, прилагаме писмо на Националния природонаучен музей, с което е входирано предложение в МОСВ за включването на вида Salmo macedonicus сред видовете по Приложение 2 на ЗБР. Видът е включен в Приложение 2 към чл.38 на ЗРА(от поне 8 години) и в заповедта по чл.30 от (поне 4 години), с което е отразена правилно таксономията на пъстървите и е признат видът за местен.
2. Методика за зарибяване
С изложението по т.1, то определянето на пъстървови реки за зарибяване в горепосочените водосбори влиза напълно в противоречие с методиката за зарибяване описана в раздел III на ПЗ във връзка със заповедта по чл.22а от ЗРА – изготвена от ИАРА и утвърдена със Заповед № РД-574 от 30.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА:
В допълнение на написаното до тук споделяме с Вас, че есента на 2023г. сдружение Балканка, съвместно с Националния природонаучен музей към БАН, стартира пилотен проект за изследване възможностите за отглеждане и зарибяване с местния вид Salmo macedonicus, като напълно се спазва „принципът на предпазливостта“ и се прилага контрол на разделянето на хайвера и личинките. Същите ще бъдат освободени само в реки от съответния подводосбор, като за акцептори се избират реки след хидробиологичен мониторинг и установяване на състоянието им и причините за увредените популации. В дейността са въвлечени вече и служителите на ИАРА Смолян, които ни съдействат на терен в рамките на издадените разрешителни на учените. Всичко се случва по инициатива на нашето сдружение за първи път у нас и напълно отговаря на разписаната от ИАРА методика за зарибяване. Малко сдружение и с малко частно финансиране се опитва да прави това, което трябва да се случва по всички книги, ръководства, наредби, методики и ръководено от институти и агенции, но реално не се прави. Това зависи от Вас като ръководители на съответните ведомства.
В заключение ще кажа, че приветстваме опитите за въвеждане на ред и подобряване условията на риболов по реките и подпомагане на дивите популации чрез зарибяване, но това не може да се случва в нарушение на действащи закони и правила и то утвърдено в Заповед на министъра на земеделието и храните, а в последствие и от служителите на ИАРА. Няма стопанство, което да е разработило Salmo macedonicus като аквакултура, което и обезмисля цели точки от раздел I на ПЗ във връзка и с прилагането на т.III.
Ето защо считаме, че е необходимо цялата заповед да бъде преработена, особено в частта с упоменатите реки и водосбори.
Предложените промени имат за цел единствено да не допуснат „добронамереното“ зарибяване да се превърне в заплаха за консервационно значими видове, обитаващи българските водоеми.
Предварително благодаря за разбирането и разглеждането на обосновано изложените предложения!
Приложение: Становище на НПНМ-БАН, София
